Решение № 5368 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5368 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря З.А.Ш като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110210504 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В. С. Г., ЕГН **********, против Предупреждение по чл. 28, ал. 1 ЗАНН № СОА24-РД56-16/06.06.2024 г., издадено от заместник – кмет на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност", с което на основание чл. 40, ал. 3 ЗАНН жалбоподателката е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще й бъде наложено административно наказание.

С жалбата Предупреждението се атакува като незаконосъобразно и необосновано, издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с целта на закона. Оспорва се фактическата обстановка, приета в АУАН и в обжалваното Предупреждение. Излагат се доводи за нарушено право на защита, касаещи липсата на конкретна законова разпоредба, която е нарушена.

1

Посочва се, че не става ясно дали жалбоподателят се обвинява в „нечетлива“ или „преснимана“ карта за преференциално паркиране, в условията на алтернативност. Сочи се, че основанието на което е издаден АУАН, а именно „…. И чл. 40, ал. 3 от ЗАН“ е на несъщъствуващ нормативен акт. В заключение е посочено, че никъде в акта не е упоменато кой по същество е наказващият орган и пред кого следва да се подаде възражение. По изложените съображения се прави искане за отмяна на Предупреждението, възстановяване на разходи за репариране и престой на наказателния паркинг и възстановяване на сумата по отношение на таксиметровата услуга за превоз на лицето инвалид от гр. София до гр. Пирдоп.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Г., редовно призована се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Наказващият орган, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 2 ЗАНН, от лице, сред посочените в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, и при спазване на преклузивния 14 – дневен срок, предвиден в същата разпоредба – Предупреждението е връчено на жалбоподателката на 17.07.2024 г., а жалбата е подадена в СРС на 25.07.2024 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към 24.04.2024 г. на Г. Иванова С., ЕГН ********** била издадена карта за ползване на място за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с трайни увреждания, сериен № 74, пожизнена.

Жалбоподателката е дъщеря на лицето с увреждания.

На 24.04.2024 г. жалбоподателката Г. паркирала лек автомобил марка "КИЯ" с рег. № **** на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, находящо се в гр. София, на 2 ул. "Софроний Врачански“" № 4 към бул. "Тодор Александров". Мястото било обозначено с пътен знак "Д 21" и с допълнителна табела "Т17", указваща, че е разрешено паркиране до четири часа, както и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. На предното стъкло на автомобила жалбоподателката поставила карта за ползване на място за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с трайни увреждания № 74, издадена на Г. С..

На 24.04.2024 г. свидетелката К., на длъжност "контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор" е изпълнявала на процесното място служебните си задължения по контрол върху специално обозначените места за паркиране на ППС превозващи хора с трайни увреждания. Проверка за валидност на картата не могла да бъде извършена, доколкото поставената на таблото на автомобила карта, липсвал текст в графи: „валидна до“ . След подаване на сигнал на дежурен диспечър към Център за градска мобилно, на място бил изпратен полицейски екип, в който взел участие свидетелят Р. М.. Същият извършил самостоятелна проверка касаеща дали автомобилът е в рамките на знака за това, дали се вижда този знак и разрешили вдигане на автомобила и откарването му на наказателния паркинг, след като контролърът не е установил валидност на картата. На наказателния паркинг свидетелят М. С. съставил АУАН № 003539/24.04.2024 г., с който повдигнал против жалбоподателката Г. административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д. К. и на жалбоподателката, на която бил предявен и й бил връчен препис от акта.

С протокол за доброволно предаване от 24.04. 2024 г. жалбоподателката Г. предала на свидетеля Р. М. карта за паркиране на хора с трайни увреждания с № 74.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН постъпило възражение от 29.04.2024 г., в което се оспорвала фактическата обстановка, изложена в АУАН, като се излагали твърдения, че картата за паркиране на хора с трайни увреждания /КПХТУ/ е издадена по надлежния ред. Посочено е, че не става 3 ясно кой реквизит в същата е „пресниман/нечетлив“, кога и къде е извършено нарушението, както и, че същото е подведено под несъществуваща правна норма. Твърди се още, че е нарушено правото на защита, доколкото никъде не било упоменато кой по същество е наказващият орган и пред кого следва да се подаде възражение.

Предвид на доводите във възражението, И.П. – заместник – кмет на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност", приел, че са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение, с оглед на липсата на вредни последици, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид горното за извършеното нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП с Предупреждение по чл.

28, ал. 1 ЗАНН № СОА24-РД56-16/06.06.2024 г., заместник – кметът на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност", предупредил жалбоподателката В. Г., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще й бъде наложено административно наказание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелите М. С., Р. М., Д. К. и Б. К., писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК –АУАН бл. № 003539/24.04.2024 г., протокол за доброволно предаване от същата дата, възражение от 29.04.2023 г., Предупреждение по чл. 28, ал. 1 ЗАНН от 06.06.2024 г., издадено от заместник – кмет на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност“, 3 броя заповеди, издадени от кмета на Столична община, писма от Община Пирдов и веществените доказателства – 8 /осем/ снимки, отпечатани цветна на харти А4 формат.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. М. и Д. К., които прецени като еднопосочни, последователни, непротиворечиви. От тази група гласни доказателсвени средства се установява, начинът и реда на извършване на 4 проверката и съставяне на АУАН. Същите единствено твърдят, че процесният случай касае парко място за инвалиди.

Съдът кредитира с доверие и показанията на актосъставителя. Свидетелят С. описва, че конкретния случай се касае или за скрита или за преснимана (нечетлива) КПХТУ., но не си спомня точно за каква от двете хипотези.

Същият описва мястото и начина на съставяне на АУАН.

Съдът частично кредитира показанията на свидетелката К.. Съдът дава вяра на изложеното относно обстоятелството, че лично и непосредствено е възприела, че процесният автомобил е бил спрян на разрешеното за това място и за разрешеното време. Свидетелката е категорична, че на панорамното стъкло на лекия автомобил е била поставена КПХТУ, но в графа „валидна до:“ е липсвало отразяване въобще. Не може обаче да се довери на изложеното от нея, че липсвало отразяване в КПХТУ в графа „номер на карта“, доколкото същото се опровергава от протокол за доброволно предаване от 24. 04. 2024г.

Извън всякаква житейска логика е, че в протокола за доброволно предаване е описан номера на КПХТУ като № 74, т.е. имало е четлив номер, а свидетелката да не го е възприела с нормално човешко око. Това се потвърждава и от писмата от Община Пирдоп, в който се посочва номерът на картата и пожизнената й валидност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и Предупреждението по чл. 28 ЗАНН са издадени откомпетентни административни органи съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП и видно от приетата като писмено доказателство по делото три броя заповеди издадени от кмета на Столична община.

При съставяне на АУАН и издаването на обжалваното Предупреждение са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на датата на извършване на нарушението, а Предупреждението е издадено помалко от два месеца след това – на 06.06.2024 г.

5

При съставяне на акта за установяване на административното нарушение са спазени и процедурните правила по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетелите Р. М., Д. К. и на жалбоподателката. Актът е подписан от съставителя, от свидетелите и от жалбоподателката, на която е връчен и препис.

В АУАН, както и в Предупреждението по чл. 28, ал. 1 ЗАНН обаче е налице несъответствие между посочената като нарушена норма и описание на обстоятелствата на нарушението. За да е нарушена нормата на чл. 98, ал. 2, т.

4 ЗДвП, се изисква лицето да няма право да паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, какъвто е текстът и на санкционната разпоредба на чл. 178д ЗДвП.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че жалбоподателката Г. е паркирала автомобила на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Съгласно чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д 21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. В случая от веществените доказателства се установява, че мястото, на което жалбоподателката е паркирала автомобила, е било обозначено с пътен знак "Д21", както и с пътна маркировка, изпълнена като син фон с изобразен в средата международния символ за достъпност в бял цвят. Отново от приложените статични изображения се установява не само местоположението на автомобила, но и че на предното му стъкло е била поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания, даваща право на притежателя да използва място за паркиране, обозначено като такова за ППС, обслужващи хора с трайни увреждания.

В АУАН и предупреждението обаче е отбелязано, че се касае за „нечетлива, преснимана карата“. На първо място, така както е посочено в 6 условията на алтернативност, възпрепятства жалбоподателката да разбере в какво точно се обвинява. На второ място, дори и да се приеме, че не е посочена валидността на картата, предвид факта на посочени три имена на инвалида, за които не се спори да са отразени и номер на карта, би могло да се извърши проверка за валидността на същата. Освен това непосочването на валидност на картата не е скрепено от закона като санкция за ползващия КПХТУ. Задължението за посочване на този реквизит е на Общината, издала картата. В случай на нечетлив по една или друга причина текст от самата карта е следвало ползвателят й да поиска издаването на нова четлива такава.

Разпечатката съдържа 38 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28a0101b-d182-4b7d-a9f1-25c8008958a3