Определение № 248 от 04.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Габрово, 04.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Д. Въззивно частно гражданско дело № 20254200500101 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. Б. Д. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д. № 2201/2024 г., в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за претендираните суми. Сочи, че процесният договор съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на Закона за потребителския кредит. Клаузите на договора за кредит са индивидуално уговорени, такива, с които ответникът изрично се е съгласил, подписвайки го, като доброволно се е задължил за връщане на съответните суми. Постигнатите договорености между ответника и цедента напълно съответстват на действащото българско и европейско законодателство в този аспект и не противоречат на императивните правни разпоредби и добрите нрави, залегнали в ЗЗД и ЗПК. Сочи, че погрешно първоинстанционния съд е приел, че са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че в процесния договор за кредит са посочени годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя. Позовава се на съдебна практика.

Моли да се отмени атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

1

Производството пред Габровски районен съд е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Е. С.. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 2201/2024 г. по описа на РС – Габрово за заплащане на следните суми: 7 686,91 лв.– главница за периода 15.01.2023 г.- 15.07.2026 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.12.2024 г.датата на получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 2 590,97 лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 11.12.2024 г.; 2086,29 лв. - законна лихва за забава за периода от 16.01.2023 г. до 27.12.2024 г, както и направените в производството разноски.

Паричното вземане е за задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS19393599 от 16.01.2023 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Г. Е. С., вземанията по който са цедирани на заявителя и на който се основават претендираните със заявлението вземания.

Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е регистриран в системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съгласно чл. 3, §37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

С разпореждане № 5 от 03.01.2025 г., заповедният съд е приел, че вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в настоящото производство, произтичат от договор за потребителски кредит, в който е посочен ГПР в размер от 24,33%, но липсва информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, в т.ч. компонентите, които са взети при формирането на годишното оскъпяване на заема. В решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. СЕС се е произнесъл, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула. Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изискването на тази норма следва да се приеме за изпълнено само когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя, с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по идентични дела – напр. Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др. В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че 2 обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Постановил е, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Уважил е заявлението частично и е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 7 686,91 лв., посочена в заявлението като дължима неплатена главница. Мораторна лихва върху получената сума по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява заявлението по чл. 410 от ГПК, подадено на 27.12.2024 г. В останалата част заявлението е отхвърлено. Присъдени са разноски, съобразно уважената част: 153,70 лв. – заплатена държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и съобразно закона, Габровският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподателя, че в случая изискванията за съдържанието на договора за кредит са спазени, тъй като са посочени лихвен процент и ГПР. Към Договор за потребителски кредит № PLUS-19393599 от 16.01.2023 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Г. Е. С. е сключен Договор за застрахователно посредничество, по силата на който се дължи застрахователна премия за срока на договора в размер на 2 277,12 лв. Издаден е сертификат № PLUS-19393599 за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International. Кредитополучателят е застрахованото лице по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“. Представени са общи условия към застраховката.

В § 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на „Общ разход по кредита за потребителя“ и какво включва той: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии и таксите, изрично са посочени като част от общия разход по кредита.

В случая в Договора за потребителски кредит е посочено, че на кредитополучателя се отпуска сума в размер на 8 000,00 лв. и размер на застрахователна премия 2 277,12 лв., с фиксирания лихвен процент в размер на 20,55 % и ГПР в размер на 24,33 %, като в него не са изброени общите разходи за потребителя, които са включени в ГПР. Общия размер на всички плащания е определен на 14 175,84 лв. за срок от 48 месеца. Не е посочено как е формиран ГПР, тъй както е посочено в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране на ГПР, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. С посочването на размера на ГПР се дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му се позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Уговорената застрахователна премия се явява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

В процесния договор, плащането на застрахователна премия не е взето предвид като разход при формирането на посочения ГПР от 24,33 %, въпреки че е включена в общата дължима сума и месечните вноски. Поради това следва да се приеме, че така предвидената 3 такса ангажимент от 200,00 лв. и застрахователна премия в размер на 2 277,12 лв. съставляват разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като по този начин се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като макар в договора формално да е посочен годишен процент на разходите в предвидения в закона размер, в него не са включени всички разходи за потребителя, съответно ГПР не е изчислен законосъобразно. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, поради на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Във връзка с горното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5 от 03.01.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 2201/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________