Решение № 3272 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3272 гр. С., 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря М. СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110132564 по описа за 2025 година

Предявени са от Д. Г. П. и А. А. А., чрез неговата майка и законен наследник Д. Г. П., срещу Д..“ субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на следните суми:

-в полза на ищеца А. А. А.и сумата в размер на 131 545 лева /при съобразяване на направеното от ищеца уточнение в молба с вх.№ 341760/20.10.2025/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудово злополука от 10.06.2022 г., която е довела до смъртта на А. К. А. – баща на ищеца, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземанията и

-в полза на ищеца Д. Г. П. сумата в размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудово злополука от 10.06.2022 г., която е довела до смъртта на А. К. А., с когото ищцата Д. П. е живяла на съпружески начала, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата Д. Г. П. живеела на семейни начала с А. К. А. повече от 10 години, като другият ищец А. А. А. е техен син, роден на 20.02.2017 г. Излагат се твърдения, че А. К. А. се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество Д..“ (ДП РВД) по силата на трудов договор № 30/01.04.2014 г., по който е заемал длъжността „." (в отдел „."). Сочи се, че на 07.06.2022 г. А.

А. заминал на командировка от гр. С. посока гр. В. относно инспекция на летище „.“, .., летища „В.“ и други обекти на . в област В.. А. А., заедно с неговите колеги . и . отседнали в хотел „.“, като през деня на 08.06.2022 г. извършили проверки на летище В., а на 09.06.2022 г. – обекти на . в к.к. „.“ и к. к. „К.“, като в ранния следобед на 09.06.2022 г. се прибрали в 1 хотела. Изложени са твърдения, че 10.06.2022 г., около 07:50 – 08:00 часа, А. А. закусил със своите колеги в ресторанта на хотел „.“, всички се качили по стаите, като се уговорили към 8:15 часа да тръгнат за гр. С.. Половин час след уговорения, . позвънил на своя колега А. А., но същият не отговорил на повикването, поради което се качил до стаята на А., вратата била заключена и помолил за съдействие персонала на хотела. Сочи, че при влизане в стаята, А. бил открит да лежи по гръб до леглото в стаята, без видими признаци на живот.

Пристигналият на място екип на спешна помощ констатирал смъртта на А.. От извършената аутопсия се установило, че причина за смъртта на А. е десекираща аневризма на аортата довела да излив на кръв в околосърцевата торбичка и развитие на сърдечна тампонада, като по тялото не се установили травматично увреждания. С разпореждане № 31816/30.03.2023 г. на ., злополуката била определена като трудова.

Изложени са твърдения, че ищцата, заедно със своя син, който към датата на злополуката бил на 5 години и А. А., живеели в жилище, собственост на бащата и майката на А., от което след смъртта му били изгонени. В периода август – октомври 2022 г., майката и брата на починали А. осъществили контакт с ищцата П. с настояване за закупуване на апартамента или заплащане на наем за жилището, което към момента обитавали, находящо се в гр. С., ж. к. ., като поради продължило настояване за освобождаването му, ищците го напуснали. Наложило се същите да се пренесат в по-малък и неудобен апартамент, което довело до дискомфорт. Ищцата и сина и се намирали в тежко емоционално състояние, поради скорошната загуба, като детето посещавало психолог. Ищцата била подложена на огромен емоционален стрес, чувствала се отхвърлена от роднините на А., като била принудена да води съдебни дела за уреждане на имотни спорове, което попречило на последната да води пълноценен и спокоен личен живот и да се справя с професионалните си задължения. Ищецът А. А. бил изнервен и стресиран, променил отношението си към дотогавашните интереси. Като резултат от трудностите в личен план ищцата П. през август 2022 г. боледувала от пневмония, през декември 2022 г. постъпила на лечение в болница поради влошено неврологично състояние и силно възпалени дискови хернии, през месец март 2024 г. отново постъпила в болница с диагноза десностранна пневмония. Поддържа се, че ищецът А. А. посещавал детски психолог, като обективното състояние на детето било оценено като раздразнително, били отбелязани промени в поведението му, вследствие на загубата на баща му. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на ищците следващите им се обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като поддържа, че претенцията на ищецът А. А. се оценява в размер на 150 000 лева, като с оглед изплатената от застраховател сума в размер на 68 454 лева, претендира в настоящото производство обезщетение в размер на 100 000 лева. Молят за присъждане на законна лихва от деня на трудовата злополука до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д..“ депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на трудово правоотношение с А. А., настъпилата трудова злополука и неговата смърт, както и заплатеното в полза на ищеца А. А. застрахователно обезщетение в размер на 68 455 лева.

2

Относно претенцията на ищцата П., сочи, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и преживените болки и страдания, като поддържа, че жилищния статус, личните и имуществени и неимуществени отношение с роднините и близките на починалия, както и сочените от нея здравословни проблеми са ирелевантни по отношение на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Поддържа, че напускането доброволно на семейното жилище от ищцата, колкото и травмиращо да е, не представлява неимуществена вреда по своето естество, а засяга имуществения патримониум, като допълва, че адресът на ищцата, посочен в епикриза от 02.08.2022 г. не съвпада с адреса на соченото от нея семейно жилище. Допълва, че сочените от ищцата П. заболявания, а именно пневмония, последица на Ковид инфекция и увреждане на прешлените на гръбначния стълб, която датира от 2018 г., не могат да бъдат обвързани в причинно-следствена връзка със смъртта на А.. Същото твърди и за извършените през 2023 г. прегледи, при които са установени заболявания, които не са свързани с психиката на пациента. Относно претенцията на малолетния ищец А. А., сочи, че твърдяното в исковата молба раздразнително състояние не кореспондира с приложените към исковата молба доказателства. Поддържа, че видно от представена от ищците психологична оценка, изготвена на 06.07.2023 г. от детско-юношески психолог ., не се сочат отклонения от нормалното интелектуално развитие на детето, което е спокойно, има мотивация за справяне със задачите, отговаря уверено, отзивчиво и проявява интерес и способност за адаптиране към нови ситуации, спазва въведените правила и ограничения, като в заключение било посочено, че нивото на интелектуално функциониране на детето е в норма и е очаквано за съответната възраст. Предвид изложеното, сочи, че неимуществените вреди в претендирания от ищеца А. А. се явяват неоснователни и недоказани. На отделно основание, сочи, че по силата на застрахователен договор на А. А., в качеството на наследник на починалия при трудова злополука А. А. е изплатена сумата в размер на 68 455 лева. Допълва, че от средствата за социално-битово и културно обслужване на предприятието във връзка с настъпилата смърт на служителя на А. А. е изплатена сумата от 10 000 лева, като за всяко непълнолетно дете на починал служител ответното дружество ежегодно предвижда финансово подпомагане два пъти в годината, в размер не по-малък от 10 000 лева във връзка с Коледа и 2 500 лева за Великден. Поддържа, че ищцата П., в качеството на законен представител на малолетния син на починалия служител е получила във връзка с ежегодното подпомагане на децата сумата в общ размер на 55 000 лева, както следва: 2500 лева през м. юни 2022 г., 10 000 лева през м. юни 2022 г., 10 000 лева през м. декември 2022 г., 2 500 лева през м. април 2023 г., 10 000 лева през м. декември 2023 г., 2 500 лева през м. април 2024 г., 15 000 лева през м. януари 2025 г. и 2500 лева през м. април 2025 г. Допълва, че посочените суми се изплащат ежегодно до навършване на 19 годишна възраст на детето, което прави приблизително 170 000 – 200 000 лева за целия период. С оглед изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 68 455 лева и платената до момента от работодателя сума в размер на 55 000 лева, излага твърдения, че претенцията ще доведе до обогатяване на ищците за сметка на работодателя. Прави възражение, че работодателят дължи обезщетение само за разликата между причинената вреда и обезщетение и/или пенсията по обществено осигуряване, както и че дължимото обезщетение се намалява с 3 размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците, поради което моли същите да бъдат приспаднати. Допълва, че претенцията на ищеца А. А. в размер на 150 000 лева, намалена с изплатеното застрахователно обезщетение и вече изплатените суми от страна на работодателя е вече погасена, поради което се явява неоснователна. Оспорва момента, от който се претендира заплащане на законна лихва, като поддържа, че същата се дължи от момента на влизане в сила на решението на компетентните органи, установяващи същата, а не както твърдят ищците от момента на нейното настъпване. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно обстоятелството, че А. К. А. се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество - Д..“ (ДП РВД). Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото трудов договор № 30/01.04.2014 г. , по силата на който А. е заемал длъжността „.“ в отдел „.“ на ... Видно от същия той е бил сключен за неопределено време.

Не се спори между страните, поради което е обявено за безспорно и с доклада по делото, че на 10.06.2022 г. е настъпила смъртта на А. К. А., което събитие с разпореждане № 31816/30.03.2023 г. на ., било определено като трудова злополука. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин и от приетия по делото Препис-извлечение от акт за смърт № 1496/10.06.2022г, съгласно който А. А. е починал на 10.06.2022г в гр.В.. Във връзка със смъртта на А. е извършено разследване видно от приложения към исковата молба протокол № 39/10.08.2022г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 10.06.2022г. и е била подадена декларация за трудова злополука до ТП на . С.. В протокола е посочено, че А. А. е бил командирован съгласно заповед от 02.06.2022г до гр.. и до гр. В. и обратно до гр.С. във връзка с извършване на проверка за спазване на нормите за пож. безопасност при експлоатация на определени обекти. Предвид това с разпореждане № 31816 от 30.03.2023г. на . по чл. 60, ал. 1 КСО злополуката, станала на 10.06.2022г с А., е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Същото съгласно писмо с изх.№ ..г e влязло в сила на 24.04.2023г.

Безспорно по делото е още и обстоятелството, че ищецът А. А. А. е син на починалия служител – А. К. А. и ищцата Д. Г. П., като това обстоятелство се потвърждава и от представеното удостоверение за раждане № .. От същото е видно, че ищецът А. А. е роден на 20.02.2017г.

Не се спори между страните, че ищцата Д. П. е живяла на семейни начела с А. А. към датата на трудовата злополука.

По делото към исковата молба е представена и медицинска документация във връзка със заболявания на ищцата Д. П. след м.06.2022г, а именно Епикриза, издадена от . „..“ за хоспитализиране в периода от 17.08.2022г до 22.08.2022г. с диагноза остра бронхопневмония, след прекарана .. инфекция през м.06.2022г.; Епикриза от 14.12.2022г, 4 издадена от . „..“, във връзка с поставена диагноза „.“; Епикриза от 26.02.2024г, издадена от .