Решение № 285 от 10.11.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Монтана, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20211600100270 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на В. М. от гр. *, подадена на 27.05.2021г. срещу МБАЛ – *ЕООД гр. *, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане сумата 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 500 лева обезщетение за имуществени вреди , ведно със законна лихва от подаване на исковата молба, търпени от нея от смъртта на баща й И. Ц., настъпила на 16.11.2020г. поради допуснати от лекари в ответната болница нарушения при лечението му.

Твърди се в исковата молба, че на 12.11.2020 г. бащата на ищцата И.Ц. с ЕГН ********** е приет за лечение в ответното болнично заведение по спешност, по повод „инфектирана рана от изгаряне“, причинено от възникнало късо съединение в дома му с. *, община *, като транспорта до болничното заведение е извършила ищцата. Настанен е в хирургичното отделение сам в стая , като се твърди изключително пренебрежителното отношение към състоянието му от дежурната медицинска сестра. На ищцата са дадени инструкции относно закупуване на консумативи и предприетите правила, във връзка с противоепидемичните мерки за преустановяване на свижданията. На 16.11.2020 г., въпреки забраната за свиждания, ищцата отишла до хирургичния кабинет, за да се поинтересува как е баща й, при което станала свидетел на разговор между д-р Д. (началник отделение) и д-р Ц., анестезиолог, които обсъждали резултати от снимка на белите дробове на пациент и евентуалното им възпаление, като от разговора им разбрала, че става дума за баща й.

Поискала обяснения защо обсъждат състоянието му по този начин, при което д-р Д. я 1 нападнал словесно с обвинение, че е скрила за такова състояние, че било възможно да е бил болен от Ковид 19, че те не искали да си навличат „беля“ да им затварят отделението, а трябвало да си го вземе, защото бил „добре“ и щели да го изпишат. Твърди се , че към 16.11.2020 г. били изминали 5 дни от лечението, като не знае съответства ли това време на минимално изискуемия срок за хоспитализация при неговото състояние, възраст и придружаващи заболявания. Ищцата помолила докторите да я упътят за изследванията във връзка с техните предположения за евентуално възпаление на белите дробове, но те й казали „ да си го прибира вкъщи“, защото не искали проблеми. След като ищцата отишла при баща си , за да го приготви за „прибиране“ , установила, че той не може да стане от леглото, защото се задушавал. Дишал тежко и се оплакал, че му е много трудно да стане. Въпреки това тя го успокоила, че ще се погрижи за него и поискала от санитарката да донесат количка, на която да го настани, защото баща й не можел да ходи. Отношението на санитарката било също много грубо по време на транспортирането му. Тя така бързала да го изкара от болничното заведение, че на няколко пъти краката на пациента се заплитали в колелата на количката и той стенел, поради което ищцата поела да води количката към изхода, където била паркирана колата й, но продължила да търси лекар да окаже помощ на баща й, чието състояние се влошавало. На изхода на спешното отделение откъдето минали, поискала да бъде приет, за да бъде прегледан във връзка със затрудненото дишане и получила съдействие от д-р В. която провела два разговора с хирурга и с завеждащия Ковид отделението, но й било казано, че нямало места и трябвало да потърсят друга болница, а най-добре да изчакат до следващия ден, когато можело да се освободят места. Доста трудно се справила сама при настаняване на баща си в колата, предвид безпомощното му състояние и се отправила към близка аптека, за да му купи лекарствата, които междувременно и били предписани от личния лекар за симптомите, които проявявал баща й по нейно описание пред лекаря. Успяла да ги закупи от аптеката в болницата, но преди да успее да му ги даде, по пътя за вкъщи видяла, че баща й вече диша доста трудно. При пристигането й пред дома му, слязла от колата и се приближила до задната седалка, за да му помогне да слезе, но установила , че вече не диша и помислила, че е починал, доколкото й е било възможно да разпознае пулса и местата, от които това се установява. Опитала се да спре минаваща покрай тях линейка на МБАЛ *. Медиците спрели, но й отказали да се намесят, защото нямали специални екипи и дори не го погледнали. Смъртта била констатирана от личния лекар на баща й в телефонен разговор по нейното описание и в последствие отишла до кабинета му само да вземе съответния документ.След погребението на баща си ищцата изпаднала в депресия, заради преживяното, заради чувството за безпомощност, както и вината, която чувствала , че не могла да му помогне и същият починал в автомобила й. Не можела да спи, влошило се психическото й здраве, както и самооценката й. Изпитвала страх и била силно емоционална, до състояния на чести избухвания в плач. Затворила се в себе си, което се отразило на социалния й живот и отчасти на професионалните й задължения. Смъртта на баща й довела до разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово разстройство.

Твърди се, че на 16.11.2020 г. ответникът МБАЛ *ЕООД в лицето на д-р Д. не е 2 оказало дължимата качествена медицинска грижа, достъп до качествено медицинско лечение, в резултат на което е настъпила смъртта на баща й И.Ц.

Подала жалба в Изпълнителна агенция Медицински надзор към Министерството на здравеопазването, по която получила отговор, че проверката е установила нарушения и ще бъде образувано административно-наказателно производство срещу МБАЛ *ЕООД.

Твърди се, че с действията си ответното болнично заведение и прекият причинител др Д. са нарушили правата на пациента, обективирани в конкретни разпоредби на Закона за здравето , Европейската харта за правата на пациентите , Наредба № 3 от 6 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт"Спешна медицина”, както и чл. 52 от Конституцията на РБ . От това деяние ищцата е претърпяла неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в системно безсъние, нервност, продължителна депресия в период от две години, страх. Претърпяла е и имуществените вреди, свързани с обстоятелството, че починалият й баща се е грижел за глухонемия си брат и неин чичо, и след смъртта му грижите за него са поети от ищцата - битово-хигиенните грижи, покупка на лекарства и храна, ежедневни или през ден посещения в дома на брата на починалия И. Ц., като месечните й разходи за това са в размер около 100 лева.

При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 500 лева обезщетение за имуществени вреди, търпени от смъртта на баща й И. Ц., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба и направените по делото разноски.

Ответникът МБАЛ *ЕООД , чрез пълномощник адвокат К. Б. оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва фактическата обстановка , твърдяна в исковата молба.

Поддържа, че действително на 16.11.2020г. ищцата е докарала баща си в болницата, като първоначално И.Ц. не желаел да остане там, но бил убеден от д-р Д. където престоял 5 дни.Преди изписването се бил оплакал от болки в гърдите, за което е насочен за рентгенография на бял дроб със съмнение за пневмония. Изготвена е също ЕКГ.

Рентгенографията е предадена без разчитане от специалист на ищцата, В. М. - по нейно настояване, като заявила, че ще настани баща си в друго лечебно заведение. Независимо от това са направени постъпки болният да бъде настанен във вътрешно отделение, но от там е получен отговор, че няма свободни места. По тази причина ищцата е била посъветвана баща й да бъде настанен в отделението по пулмология в град *, за което тя е взела документ от др Т.З. и е трябвало да закара И.Ц. със собствения си автомобил в това отделение. Тя обаче го е закарала в с.*, където при престоя си се е влошил рязко и е починал. Не е подавала сигнал на тел.112 и не се е обаждала във ФСМП *. Като невярно сочи твърдението, че ищцата е искала баща й да бъде приет в друго отделение, като заявява, че болницата няма спешно отделение. Невярно е твърдението, че е закупила медикаменти от болничната аптека, тъй като аптеката на болницата не продава такива. Невярно е твърдението, че е спряла минаващ автомобил на Спешна помощ, тъй като в този ден автомобилите не са напускали 3 територията на болницата.

Оспорва основателността на исковете , а при условията на евентуалност и размера .

Поддържа, че следва да се отчете като съпричиняване и поведението на ищцата във връзка с настъпване на смъртта.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. По делото е назначена съдебно медицинска експертиза, която не е изпълнена, поради наличие на три поредни отказа на вещи лица за отговорят на поставените въпроси, като съдът прие, че събирането на това доказателствено средство е особено затруднено, поради което и заличи назначената експертиза. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че ищцата е дъщеря на И.Ц., който е починал на 16.11.2020г. в 16.00 часа в село *, видно от приложения препис на акт за смърт № 7/16.11.2020г. , съставен в село *от длъжностно лице по гражданско състояние Х. Я., кметски наместник на село *. Установено е, че актът за смърт е съставен въз основа на съобщение за смърт № 25 /л. 172/ , без дата, издадено от д-р Т. З., в което като причина за смъртта е посочена мозъчно-съдова болест, а като състояние способстващо настъпването й е посочена ХОББ. От показанията на св. д-р З. З., личен лекар, заедно със съпруга си д-р Т.З. на И.Ц., се установява, че съобщението за смърт е съставено от него по данни, дадени му по телефона от ищцата, при които се установява внезапно състояние при наличие на три предходни прекарани инсулта и издадено му предходния месец направление за преглед при невролог. Кодът ХОББ посочен в съобщението е хронична обструктивна белодробна болест, вписан с оглед данни за пневмония. По делото е приложено експертно решение № 4192 от 06.12.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р С.И. АД *, от което се установява, че И. Ц. е имал 80 % трайно намалена работоспособност за периода до 01.12.2020г. с водеща диагноза съдова деменция с остро начало и общо заболяване: съдова деменция остро начало, МСБ, състояние след трикратни ИМИ в БДСМА и във ВБЦ/2018г./ , дискординационен синдром лека степен. Начална дата на инвалидизиране 01.11.2013г. , от когато е поставена диагноза и диспансеризиран по повод психо-органичен синдром. Според констатациите в решението, за периода от 2014-2108г. е претърпял 4 ИМИ, като при прегледа от ТЕЛК пациента е споделил изразени паметови разстройства, плачливост по дребни поводи, невъзможност за справяне с какъвто и да било труд, като се него се грижат брат му и майка му. Установен е оперативен цикатрикс в лява ТБС с ограничени и болезнени движения, намек за Бабински отляво, изразен тремор на ръцете. Психично състояние според констатациите на ТЕЛК- муден вербален контакт, грубо ориентиран за собствена личност, нарушена алопсихична ориентация , забавен мисловен процес, тематично обеднял, с памет и интелект у дементна личност.

Установено е по делото, че И.Ц. е живял в село *към ноември 2020г. заедно със своя глухоням брат, като предвид състоянието му, установено от експертното решение грижи за него е полагал брат му, а не обратното , както се твърди от ищцата в исковата молба. В тази 4 насока са и показанията на св. М.М., приятел на И.Ц.от детството им, който установява, че И. е изгорил крайниците си без да се усети , като дори е запалил одеялото и дюшека си и е бил спасен от задушаване от своя брат, който е отворил вратата.