Определение № 23922 от 01.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23922 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110113221 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск. Правния интерес се обуславя от изложените в исковата молба обстоятелства.

Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които следва да бъдат приети и приложени като писмени доказателства по делото.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства по реда на чл.176 ГПК е недопустимо. Отделно от предходното, в писмения отговор ответникът не оспорва, че с част от отпуснат на ищеца заем са погасени задължения по предходен договор, поради което допускане на гласни доказателства не е необходимо.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на предявения установителен иск, както и искането за прекратяване на производството.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за събиране на гласни доказателства и допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.09.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и 1 час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по предявени от *** срещу СИТИ КЕШ“ ООД два обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 813256 от 14.02.2023 г., поради противоречие със закона; 2/ за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 1010201 от 30.01.2025 г., поради противоречие със закона.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.02.2023 г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 813256, по силата на който му е предоставен паричен заем в размер на 1 200 лева, която сума ищецът се задължил да върне в срок от 8 месеца, ведно с възнаградителни лихви, ГПР в размер на 47,98% и годишен лихвен процент в размер на 40,05%. Сочи, че съгласно чл.5 от договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключването му, да осигури поръчителство от страна на трето физическо лице, което да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя или да предостави на ответното дружество банкова гаранция със съответни условия. Съгласно чл.11, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 5, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 1 079,90 лева. В ал.2 на същата разпоредба се предвижда периодично и разсрочено плащане на неустойката, заедно с погасителните вноски, като размерът на претендираната месечна вноска, към която е добавена неустойката, е 313 лева. Ищецът твърди още, че на 30.01.2024 г. сключил втори договор за кредит с ответното дружество – договор за потребителски кредит № 1010201, по силата на който се предоставя заемна сума в размер на 1 400 лева, която сума ищецът следвало да върне в срок от 8 месеца, ведно с възнаградителни лихви, ГПР в размер на 54,77% и годишен лихвен процент в размер на 44,5%. Поддържа, че макар в този договор да е посочено, че цялата главница в размер на 1 400 лв. е получена в брой, то в действителност се касае за рефинансиране на задължения по първия горепосочен договор, като ищецът е получил единствено сумата от 378,00 лева.

Сочи, че във втория договор са налице идентични с посочените по-горе клаузи за предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, като същата в случая е в размер на 1 220,69 лева. Така размерът на претендираната месечна вноска по втория договор, към която е добавена неустойката възлиза на 367 лева. Ищецът поддържа, че в договорите е посочен ГПР, без да е предоставена информация какви компоненти включва. Излагат се и доводи, че от предвидената в двата договора неустойка ставало ясно, че заплащането не преследва същинските за една неустойка цели. Аргументи в подкрепа на предходното са изискването за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, съдържащо множество ограничения, които правят изпълнението на задължението практически невъзможно. Като се отчете и заложеният срок за предоставяне на посочените обезпечения и се вземе предвид сложността и разходите по осигуряване на съответните обезпечения, се установявало, че ответното дружество изначално е целяло да постави пред ищеца неизпълнимо задължение и 2 да натовари последната със заплащането на допълнителните суми. Отделно от предходното, от обстоятелството, че общият размер на неустойката е разсрочен във времето показва, че ответното дружество цели да си осигури допълнително възнаграждение вместо да обезпечи или обезщети претърпени вреди. Счита, че посочените в исковата молба пороци обуславят недействителността на двата договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради което моли за уважаване на предявените искове.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се изразява становище за недопустимост, а по същество – за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът страда от посочените в исковата молба пороци. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесните клаузи. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на посочените хипотези на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Сочи, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Признава факта, че в изчисляване на ГПР не е включен размерът на неустойка, но счита, че невключването е законосъобразно и не противоречи на закона. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за кредит, който противоречи на закона.

ОТДЕЛЯ на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите, че ищцата и ответника са страни по процесните два договора за потребителски кредит.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са 3 съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4