Решение № 403 от 07.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Перник, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20211720103240 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. П. Т., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ****, чрез адв. П. срещу “***, с ЕИК:*** и адрес на управление: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 154.14 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит CREX- 01095736 от 10.01.2006 г., сключен между ищеца и „***" ЕАД, сумата от 16.48 лева, представляваща договорна лихва за периода 29.09.2006 г.30.06.2007 г., сумата от 71.46 лева, представляваща законна лихва за забава от 30.10.2006 г. до 21.06.2010 г., сумата от 172.67 лева, представляваща законната лихва за забава за периода 29.06.2010 г. - 24.06.2021 г., и сумата от 125.00 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.06.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ - А.В.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът „***” ЕАД e подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът твърди, че в процесния случай вземането следва да се погаси с изтичането на петгодишен давностен срок, като давността е прекъсната с молба на ответника за 1 извършване на изпълнителни действия от 31.05.2011 г. Впоследствие давността е била прекъсвана с предприемане и на други изпълнителни действия спрямо ищеца. Ответникът твърди, че вземанията за мораторна и законна лихва също следва да се погасяват с петгодишен давностен срок доколкото неоспорената и влязла в сила заповед за изпълнение има силата на съдебно решение, поради което и гореизложените съображения за главницата следва да бъдат приложими и за акцесорните вземания.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

По основателността:

От фактическа страна се установява, че по ч. гр. д.№ *** г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение № 4332 от 30.06.2010 г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г., с който ищецът е осъден да заплати на „***“ ЕАД сумата от 154.14 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер № CREX01095736 от 10.01.2006 г., сумата от 16.48 лева – договорна лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 29.09.2006 г. до 30.06.2007 г., сумата от 71.46 лева, законна лихва за забава за периода от 30.10.2006 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 25.00 лева – държавна такса и 100.00 лева възнаграждение за процесуално представителство.

Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на „***“ ЕАД от 19.05.2011 г. е образувано изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ А.В., като в молбата са възложени на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

Няма спор, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. сключен между „***“ ЕАД и ответника, „***“ ЕАД е придобил процесните вземания.

По изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение на 03.11.2011 г., като са извършвани множество справки, но няма извършвани същински изпълнителни действия. С Постановление на ЧСИ от 08.01.2017 г., изпълнителното производство по изп. д.

№ **** г. на ЧСИ – А.В. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С молба от 27.11.2017 г. ответникът е поискал от ЧСИ – А.В. да им бъде върнат изпълнителния лист.

Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 08.12.2017 г. е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ А.В., като в молбата е посочен способ на изпълнение - запор върху наличните на ищеца банкови сметки, като е направено и искане за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника

2

По образуваното изп.д. № *** г. на ЧСИ – А.В., ответника с молба от 21.10.2019 г. е поискал от ЧСИ да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. По направеното от ответника искане ЧСИ е насрочил опис на 15.04.2020 г., който не е извършен, тъй като длъжникът (ищецът) не е получил известието от ЧСИ за неговото насрочване. Със запорно съобщение от 17.05.2021 г. ЧСИ е наложил запор на всички вземания от „***“ АД до размера на дълга.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. С изтичането на срока по чл.414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 от ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 10.01.2011 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 10.01.2011 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ А.В. е образувано изпълнително дело № **** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 10.01.2011 г. до образуване 3 на изп. д. № **** г. при ЧСИ - 19.05.2011 г. е изминал период от четири месеца, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 10.01.2011 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

Освен образуваното изпълнително дело на 19.05.2011 г. по същото са извършвани множество справки, но няма предприети и извършени същински изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга, то и следва да се приеме, че по изпълнителното дело в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 19.05.2013 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В действителност изп. д. № 506.2011 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 08.01.2017 г. с Постановление на ЧСИ от същата дата, но съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № **** г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 19.05.2013 г.

Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 19.05.2011 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по 4 силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № **** г. на ЧСИ - В. относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 19.05.2013 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС.

В случая в процесния изпълнителен лист е обективирана дължимост на суми, по договор за заем, които се погасяват с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а вземанията за лихва с кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.