Решение № 94 от 25.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110204296 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 433а-90/02.06.2020 год. на директора на ОД МВР Варна.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като не е бил изписан правилно ЕГН на жалбоподателя; не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН;нарушената Заповед № РД-01-143/20.03.2020 год. не е била породила правно действие, тъй като не била обнародвана в ДВ, както и че е издадена в нарушение на чл.20 и чл.26 от ЗНА.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично.Поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, не изпраща представител, депозирани са писмени бележки.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. в страната било обявено извънредно положение.

На основание чл. 63, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) /ред. ДВ бр. 34/2020 г. /"При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда 1 противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. "/, Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди №№ РД-01-153/25.03.2020 г.,РД-01-167/30.03.2020 г., РД-01-196/10.04.2020 г.,РД01-239/26.04.2020 г., РД-01-248/01.05.2020 г., РД-01-251/05.05.2020 г.. Актът бил публикуван на интернет страницата на Министерство на здравеопазването /М3/.

Съгласно т.1. (изм. и доп. - Заповед №РД-01-239/26.04.2020 г.) от посочената заповед:" Преустановяват се посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Посещенията на градски паркове и градини се допуска при стриктното спазване на следните противоепидемични мерки: а) (отм. - Заповед РД-01-248/01.05.2020 г.) Заповед носенето на предпазни маски; б) спазването на дистанция от 2,5 метра спрямо други семейства; в) влизане в и излизане от парка единствено през отворените и обозначени за целта пунктове; г) използване на обозначените маршрути за разходка; д) забрана употребата на алкохол; e) избягване докосването на повърхности, в т.ч сядане на пейки и тревни площи ж) съблюдаване на всички останали противоепидемични мерки и указания на лицата, изпълняващи служебните си правомощия.

1а. (нова - Заповед №РД-01-239/26.04.2020 г.) Посещенията на градски паркове и градини се разрешава само на следните лица: а) деца до 12 години, задължително с техни родители или членове на техните семейства, но не повече от двама възрастни, във времето от 9,30 до 18,30 всеки ден; б) собственици на кучета, но не повече от един, във времето до 9,30 и след 18,30 всеки ден.

Периодът на действие на заповедта, съгласно раздел I е с продължителност от 00.00 часа на 21.03.2020 г.. Съгласно раздел IV от същата заповед мерките са в сила до изричната им отмяна.

На 10.04.2020 г., в 17:00 часа в гр.Варна, в парковата зона между бул.“Сливница“ и ул.“К.

Иречек“ с ул.“ Отец Паисий“, до Лятно кино "Тракия", жалбоподателя Т. Д. П. заедно със съпругата и детето си седели на пейка, намираща се на обособената на това място детска площадка.

По същото време св. Н. Н. – полицейски служител при 01 РУ – ОД МВР-Варна и колегата му Ивайло Иванов, изпълнявали служебните си задължения се отзовали на получен сигнал за струпване на лица в парковата зона между бул.“Сливница“,ул.“К. Иречек“ и ул.“ Отец Паисий“ / до лятно кино Тракия/. Установили множество лица, сред които и жалбоподателя, който бил със семейството си.

При тази фактология свид. Н. преценил, че е налице извършено нарушение на правилатавременни противоепидемични мерки, установени в условията на извънредно положение, 2 поради което съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 433а90/10.04.2020 г. срещу П..Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил подписан лично от въззивника и копие от него му било връчено на място.

В графата за бележки и възражения П. не изложил такива.

Допълнителни доводи в писмена форма не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № 433а-90/02.06.2020 год., с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактологията от АУАН, на жалбоподателя било наложено наказание "Глоба" в размер на 300, 00 /триста/ лева. НП било връчено на наказаното лице на 01.02.2023 г., видно от инкорпорираната в бланката на постановлението разписка.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Н., който потвърждава изложеното в акта. Спомня си, че през този период постоянно постъпвали сигнали за хора, които нарушавали забраните и той и колегата му обикаляли със служебен автомобил. Времето било хубаво,а жалбоподателя бил със съпругата и малкото си дете на детската площадка. За да не съставят актове на цялото семейство, жалбоподателя приел да му бъде съставен акт само на него.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото св.Н., писмените доказателства по делото:Постановление от 12.05.2020 год. на РП Варна,докладна записка,справка от РЗИ Варна, справка,Заповед № 365з-1952/24.03.2020 год., приобщени по реда на чл. 283, ал. 1 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Атакуваното наказателно постановление и съставения АУАН изхождат от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност, предвид разпоредбите на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ и приложената към материалите на делото Заповед № 365з-1952/24.03.2020 год.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В АУАН и в НП нарушението е описано подробно и ясно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава, така че нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил. И в двата административни акта е посочено 3 в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните противоепидемични мерки. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на нормата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.

Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено.

Коректно е посочено и коя точно Заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена - част I т.1 от Заповед №РД–01–143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и по-конкретно според която се преустановяват посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал.

4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел I, т. 1 заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, като се е намирал на обществено място за отдих - парковата зона между бул.“Сливница“, ул.“ К. Иречек“ и ул.“ Отец Паисий“, до лятно кино Тракия , в условията на обявена в Република България извънредна противоепидемиологична обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет и удължена с Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република България.

Неоснователно е направено възражение, че процесната заповед не е породила правно действие. Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Известен факт е, че в хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието /10.04.2020 г. / и жалбоподателят е бил длъжен да спазва въведените със същата противоепидемични мерки.

Правилно на жалбоподателя П. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв., който е императивно предвиден в закона и е налице забрана по смисъла на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за неговото намаляване.

Независимо, че административното нарушение, за извършването на което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не 4 е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на 28 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай.

В конкретния случай, по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая според съда липсват ангажирани и доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни последици.Налице е съществено смекчаващо обстоятелство, а именно обстановката, в която е извършена простъпката. Касае се за поведение, предприето на открито пространство, което не е засегнало в толкова съществена степен охранените от правилото, произтичащо от заповедта на министъра на здравеопазването обществени отношения.Нещо повече с т.1а от същата заповед се установява, че с нова - Заповед №РД-01-239/26.04.2020 г. посещенията на градски паркове и градини се разрешава на : а) деца до 12 години, задължително с техни родители или членове на техните семейства, но не повече от двама възрастни, във времето от 9,30 до 18,30 всеки ден. Не се установява и дали поведението на жалбоподателя се е отличавало с продължителност или се касае за кратковременен престой на открито, още повече когато съпоставката на мястото, на което то е установено с адреса на жалбоподателя сочи съществена близост. Не са събрани доказателства за други нарушения от жалбоподателя.Установените смекчаващи отговорността обстоятелства значително занижават интензитета на проявление на извършеното и придават инцидентен характер на конкретно констатираното поведение. Така очертани, обективните и субективни измерения на нарушението му придават по – ниска степен на обществена опасност от обичайните простъпки от вида. С тези аргументи не следва да се приеме, че охраняваните с нормите на закона за здравето обществени отношения са засегнати в степен, оправдаваща приложението на административнонаказателната принуда спрямо въззивника. (в този смисъл и решение № 1784 от 21.03.2023 г. на АССГ, VII к. с. по к. а. н. д. № 11542/2022 г. и други). Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.

Разпечатката съдържа 39 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/289a83f1-c642-4a6a-a8d7-b287688d35b2