Решение № 253 от 31.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Д. Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600679 по описа за 2026 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от защитника на подсъдимия А. А. А., срещу твърдяна неправилност на присъда по НОХД № 279/ 2023 г. на ПрРС.

С този съдебен акт състав на първоинстанционния съд е признал подс. А. за виновен в това, че на 10.09.2019 г. в с. Блъсково, общ. Провадия, причинил средна телесна повреда на А. Н. Й., изразяваща се в:контузия на главата, усложнила се в хода на своята еволюция с развитието на кръвоизлив под меките мозъчни обвивки (САХ) в двустранно челно, в ляво слепоочно тилно и кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка в дясно челна слепоочна област, обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на челна кост, двете теменни кости, дясна слепоочна кост, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки, разкъсно - контузна рана в същата област, в своята съвкупност, са създали комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл определили проникващо нараняване в черепната кухина, развитите кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка в дясна челно-слепоочна област и под меките мозъчни обвивки (САХ) в двустранно челно, в ляво слепоочно тилно, обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на дясна лакътна кост, обусловило трайно затруднение във функцията на десния горен крайник за период от около 2,5 – 3 месеца, поради което и на осн. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години.

1

Осъдил подсъдимия да плати направените по делото разноски.

Твърди се, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива, тъй като правните изводи за съставомерността на Д.ието противоречат на събраните по делото доказателства.

Желае се отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на оправдателен.

В съдебно заседание, по съществото на делото пред въззивната инстанция страните вземат следните становища :

Жалбата се поддържа в съдебно заседание, като се оспорва обосноваността на приетата за изяснена фактология Посочва се , че тя се базира единствено на показания на впоследствие починало лице, дадени по време на досъдебното производство, които не се приобщени към съдебното производство по надлежния процесуален ред. Отделно от това се твърди, че Д.ието на подсъдимия не е общественоопасно, тъй като е осъществил граждански арест.

Прокурорът намира присъдата за правилна и предлага да бъде потвърдена.

Варненски окръжен съд, изслушвайки становищата на страните и извършвайки цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното :

Събирайки и проверявайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която този съд приема за обосновано и напълно изяснена, въз основа анализ на наличните доказателствени източници, свързани с предмета на доказване.

Описаната фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав, като в тази връзка следва да се отбележи, че решаващият съд внимателно и прецизно e анализирал обясненията на подсъдимия, както и показанията на разпитаните свидетели и заключението по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство СМекспертиза, което е приел за обективно, безпристрастно и добросъвестно.

Въззивната инстанция споделя извода, че експертизата е изготвени от вещо лице в рамките на професионална компетентност, дава задълбочен отговор на поставените въпроси и липсват всякакви съмнения относно нейната обоснованост.

Въз основа на изяснените обстоятелства съдът е стигнал и до верен правен извод, че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129 ал. 1 от НК.

Причиняването на съставомерни като средна телесна повреда увреждания, като елемент от състава на това престъпление, както и желанието на извършителя за настъпването на общественоопасните последици от Д.ието са изведени от установените факти.

Съдът е мотивирал виждането си, защо не съществуват съмнения в авторството на Д.ието и механизма на причиненото увреждане. Тези съображения също се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни.

2

Въззивният състав не приема за обосновани и възраженията относно годната стойност на кредитираните доказателствени материали. Няма основание твърдението, че осъдителния титул почива единствено на показанията на св. М., дадени по време на досъдебното производство и че експертното заключение не е обосновано.

В действителност, подсъдимият не отрича участието си във вмененото му Д.ие, сочейки че „ първо като ударил пострадалия, той залитнал, ама като взел метлата и го ударил с дръжката, тогава вече паднал , ама си ударил главата на едно като стълбче“, а обясненията му кореспондират с показанията на посочените в мотивите свидетели, със заключението по изготвената експертиза и с останалите удостоверяващи състоянието на пострадалия Й. документи.

Изяснено е, че след като подс. А. нанесъл побой на пострадалия, го завел до дома на кмета на селото, на когото заявил, че набил Й., тъй като му бил откраднал парите. Кмета, виждайки, че пострадалият е окървавен, сигнализирал полицейските органи и ЦСНП Провадия. Пристигналите полицейски служители К., З. и Х. свидетелстват за това, че подсъдимият е признал и пред тях за извършеното Д.ие. Състоянието на пострадалия било описано в амбулаторни листи и медицински журнал, като тези обективни данни в последствие били използване при изготвяне на СМЕ.

Тоест, налице са не само производни, но и преки доказателства, водещи до извода за безспорно доказване на възведеното обвинение.

Показанията на подс. М. въобще не са били използвани и анализирани, поради което оплакването за извършено процесуално нарушение във връзка с кредитирането им е неоснователно.

Заключението по СМЕ не страда от преписваните му недостатъци. С оглед наличните доказателства и вещото лице е дало своя експертен отговор и за механизма на причинените телесни увреждания. Посочило е че с оглед спецификата на нараняванията, тяхната тежест и ангажираща площ /счупване на челна кост, двете теменни кости, дясна слепоочна кост/,.вероятността да бъдат получени след падане от собствен ръст е минимална, за разлика от това да са причинени, както сочат данните по делото- след удар или удари с твърд предмет с цилиндрична форма, каквито могат да бъдат кол или дръжка от метла. Счупването на дясната лакътна кост, според вещото лице е в резултат на отделен директен удар.

Подобни на въззивните възражения се правени и пред решаващата инстанция, където са били аргументирано отхвърлени.

За позоваваното на чл. 12а от НК, като условие за непрестъпност на извършеното поради обществената му полезност, няма никакви основания.

Този текст изключва обществената опасност при причиняване на вреди на лице, извършило престъпление, при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

В конкретния случай не съществува кумулация от подобни каузални фактори.

3

Подсъдимият е нанесъл побой на Й. по битов мотив. Обясненията, които дава са, че го извършил заради това, че пострадалият е откраднал парите му. Самият пострадал, подобно да подсъдимия е бил пиян до такава степен, че задържането му/ дори и да се приеме, че е било наложително/ по друг начин, без нанасяне на такива тежки увреждания е било реално. Отделно, няма каквато и да е било индиция, въобще да е било възможно той да извърши друго престъпление.

А и доказателства в подкрепа на твърденията на подсъдимия за извършена кражба, няма. Пред кмета на селото св. З. той е споделил че св. Й. е влязъл в дома му да краде, а не че е откраднал нещо. Версията за извършена кражба на пари, намиращи се на толкова видно място, че да бъдат забелязани в мрака, е намерила почва и развитие по време на съдебното производство.

Доказателствата по делото позволяват извод, че телесната повреда е нанесена по време на пиянска свада, а не от необходимост да се задържи престъпник и по този начин да се пресече възможността му да върши други престъпления. Св. А. З. е описал в показанията си съществуващите у двамата негативни емоции, довели до процесно инкриминирания конфликт.

Действията на подсъдимия обаче не сочат и за ограничена в следствие на силно раздразнение възможност за преценка и контрол на постъпките. И без експертно изведен извод е явно, че липсват основания за преквалификация на престъплението му по чл. 129 от НК към чл. 132 от НК, тъй като първо, не съществуват никакви доказателства, даващи основание за подобно решение, а и при състоянието на алкохолно опиване, в което подсъдимият според всички свидетели се е намирал, емоциите му са се влияели от алкохола, поради което не може да се приеме, че е бил в състояние на физиологичен афект.

С оглед приетата линия на защита, възражение срещу несправедливостта на наложеното наказание не е направено, но въззивната инстанция в изпълнение на задължението си за цялостна проверка на атакуваната присъда, отбелязва, че съдът е индивидуализирал наложената заради престъплението санкция при стриктно спазване на правилата по чл.

54 от НК, като е отмерил, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, / каквито чистото съдебно минало на дееца и изминалия времеви период от датата на Д.ието безспорно представляват/ наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Такова наказание, макар и снизходително/ заради тежестта на вредоносните последици/, е справедливо, адекватно на степента на обществена опасност на Д.ието и дееца и в състояние да изпълни своите превенционни цели. Такова най вероятно и било и разбирането на първоинстанционния прокурор, не възразил срещу отмерената санкция.

Правилно е и виждането, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно Д.ието е инцидентно, а самият факт на осъждането и запазената възможност за привеждането на санкцията в изпълнение оказва положително мотивационно въздействие и стеснява вероятността от извършване на друго престъпление.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от 4

НПК, втори въззивен състав на НО в Окръжния съд в гр. Варна, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/ 13 01 2026 г., постановена по НОХД № 279 /2023 г. на Районен съд Провадия ИЗЦЯЛО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5