Решение № 109 от 21.05.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Карнобат, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20222130100901 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 4553 / 10. 10. 2022 г. подадена от З. П. С., ЕГН **********, с адрес: **** чрез адвокат Т. П. Т., със съдебен адрес и адрес за призоваване кантората на АД „Т. и Гонкова”- град Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев № 2, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с който желае съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Х.А.Д. /Х. А. М./, с адрес: **** № 12, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца парична сума в размер на 17 500.00 лв. /седемнадесет хиляди и петстотин лева/, което задължение произтича от предоставен паричен заем по Договор за паричен заем от 12. 08. 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17500 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК- 11. 01. 2022 г. до окончателното и изплащане, както и заплащане на всички направени в исковото и заповедното производство разноски в размер на внесената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, като моли съда да допусне и приложи други такива.

Съдът е проверил исковата молба и е намерил същата за редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК, за което е изпратил препис от нея ведно с приложенията на ответника по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на която е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността да ползва правна помощ ако има необходимост 1 и право на това.

В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор по така предявения иск и не е изразил становище по същия.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, явява се редовно упълномощен представител, който подържа исковата молба. Пледира, че предвид неподаването на отговор от ответника, неявяването му в съдебно заседание, са налице предпоставките на закона за издаване на неприсъствено решение по така подадените искове.

Ответника редовно уведомен за насроченото съдебно заседание, не е подал ОИМ, не е представил становище, не е поискал делото да се разгеда в негово отсъствие и не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

От така представените доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът намира, че искът се явява допустим за разглеждане тъй като в ГПК е предвидено такова производство за защита на правата на ищците и същият може да се възползва от него, което обосновава наличието на правен интерес от предявяването на този иск и са налице основания за неговото разглеждане в настоящото производство.

В исковата молба се излага твърдение за сключен на 12. 08. 2021 г. договор за паричен заем между ищецът З. П. С. и ответника Х.А.Д. /Х. А. М./, по силата на който договор ищецът С. е предоставил паричен заем в размер на 17 500 лева на ответника Д., който от своя страна е поел ангажимент да върне заемната сума на заедно с уговорената лихва в срок 31. 12. 2021 г.. За доказване на поетите от тях задължения страните са оформили и подписали договор за паричен заем на 12. 08. 2021 г., по силата на който, ищецът С. се задължава да предаде в собственост на заемателя – той и ответника Х.А.Д. с посочени лични данни, сумата от 17 500.00 лв. /седемнадесет хиляди и петстотин лева/, като в договора изрично е записано, че към подписване на същия от страните , заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя и договорът служи като разписка за получаване на сумата. По силата на същият договор, заемателят се е задължил да върне на заемодателя заемната сума заедно с уговорената лихва в срок до 31. 12. 2021 г.. Договорът е подписан от страните.

С оглед неизпълнението на уговореното по договора от страна на ответника Д., връщане на заемната парична сума, ищецът е подал до РС- Карнобат, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,с вх. № 110 / 11. 01. 2022 г. и по което заявление е образувано ч. гр. д. № 20222130100030 / 2022 г. на КбРС и съдът е издал Заповед № 19 / 13.

01. 2022 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжника Х.А.Д. да заплати на З. П. С. сумата от 17500 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 11. 01. 2022 г. до изплащане на вземането, както и внесената държавна такса в размер на 350 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 767, 50 лева.

След опит Заповедта за изпълнение на парично задължение да бъде вречена на длъжника и с оглед отсъствието на същия от посочените постоянен и настоящ адрес и липсата на трудови договори, съдът е осъществил процедурата по чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1 , т. 2 от ГПК е указал на заявителят, че съгласно чл. 415, ал. 4 от 2

ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си спрямо длъжника Д. в едномесечен срок, което същия е направил и въз основа на така предявения иск е образувано и настоящото дело.

От правна страна съдът намира следното:

Предявените от ищецът З. П. С. иск се явява по своята същност положителни установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването в полза на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да бъде уважена тази установителна претенция, съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки, а именно: между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение, ищецът като страна по това валидно правоотношение да е изпълнил поетите от него задължения– да предоставя посочената парична сума, а ответника също като страна в това правоотношение да не е изпълнил задължението да върне така предоставената му сума и в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

С оглед на така направеното искане от страна на ищецът за постановяване от съда на неприсъствено решение по иска на основание чл. 238, ал.1 от ГПК съдът намира, че така същото се явява напълно основателно и е било уважено, тъй като са налице предпоставките за това:

На първо място ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Същият не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. На трето място– на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. И на последно място– налице е и предпоставката по чл. 239, ал.1, т. 2 от ГПК– с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, иска е вероятно основателен.

Ето защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Следва да се осъди ответника да заплати на ищцовата страна всички направени от нея съдебни разноски, както по настоящото исково производство в размер на сумата от 350 лв. представляващи довнесена държавна такса, така и адвокатско възнаграждение в размер на 770 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, тъй като ответника с поведението си е дал повод за завеждането на настоящия иск, освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 350 лв. представляваща внесена държавна такса по заповедното производство и адвокатско възнаграждение в размер на 767, 50 представляващи съдебни разноски по заповедното производство ч. гр. д. № 20222130100030 / 2022 г. на КбРС.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд 3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.Д. /Х. А. М./ с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** № 12 и настоящ адрес: гр. **** № 2, че дължи на З. П. С., ЕГН **********, с адрес: **** чрез адвокат Т. П. Т., със съдебен адрес и адрес за призоваване кантората на АД „Т. и Гонкова”- град Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев № 2, парична сума в размер на 17500 /седемнадесет хиляди/ лева представляващи главница по предоставен паричен заем, по договор за паричен заем от 12. 08. 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда- 11. 01. 2022 г., по което е издадена Заповед № 19 / 13. 01. 2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 20222130100030 / 2022 г. на КбРС до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Х.А.Д. /Х. А. М./ с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** № 12 и настоящ адрес: гр. **** № 2, да заплати на З. П. С., ЕГН **********, с адрес: **** чрез адвокат Т. П. Т., със съдебен адрес и адрес за призоваване кантората на АД „Т. и Гонкова”град Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев № 2 сумата от 1120 /хиляда сто и двадесет/ лева, представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр. д. № 20222130100901 / 2022 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Х.А.Д. /Х. А. М./ с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** № 12 и настоящ адрес: гр. **** № 2, да заплати на З. П. С., ЕГН **********, с адрес: **** чрез адвокат Т. П. Т., със съдебен адрес и адрес за призоваване кантората на АД „Т. и Гонкова”град Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев № 2 сумата от 1117, 50 /хиляда сто седемнадесет лева и петдесет стотинки/ лева представляваща направените съдебни разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 20222130100030 / 2022 г. на КбРС .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Ищецът може да обжалва решението в частта му на разноските .

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________

4