Решение № 668 от 13.02.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 668

Хасково, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - , в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

Членове:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 558 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба на „Еском“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., представлявано от управителя Ш.А.Д., подадена чрез пълномощника адвокат М.Ц., уточнена в писмено становище вх.№5690/25.07.2023 г.

(л.161-162), с която се оспорват следните разпоредби от Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет – Свиленград:

Приложение №1 „Размер на местните такси по ЗМДТ“;

Раздел IV „Такси за административни услуги“ (По чл.6, ал.1, б.„Е“ по ЗМДТ);

„Административно-технически услуги „Устройство на територията“; №12 „2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж“, в частта на т.12.3 „за линейни обекти - ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост на м´, както следва: за първа зона на гр.Свиленград – такса 7,00 лв.; за втора зона на гр.Свиленград – такса 5,00 лв.; за трета зона на гр.Свиленград – такса 3,00 лв.; за селата и извън населените места – такса 1,00 лв.“

В жалбата се твърди, че съгласно чл.36 от Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград, таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането в размер, съгласно Приложение №1 от наредбата. В оспорения раздел от Приложение №1 текстът на пункт 2054 говорел за линейни обекти на инженерната инфраструктура (по-правилно техническата инфраструктура), без да правел разлика за конкретните й обекти (елементи съгласно чл.64 от ЗУТ).

Сочи се, че елемент на техническата инфраструктура били електронните съобщителни мрежи, които макар и да се намирали под режима на ЗУТ относно изграждането им и въвеждането им в експлоатация, се намирали изцяло под регулацията на специалния Закон за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Цитира се съдържанието на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЕСМФИ, като се твърди, че размерът на дължимите местни такси се регламентирал в ал.3. Отделно от това чл.3, ал.7 от ЗЕСМФИ задължавал общините да публикуват на интернет страницата си конкретния размер на местните такси по този закон. Сочи се, че „съответната държавна такса“ се определяла с Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, и по-конкретно в чл.28 и 29 от нея, като основен принцип за определянето й бил в % от строителната стойност в конкретно определени размери.

Твърди се, че Наредба №10 на Общински съвет –

Свиленград била приета след влизане в сила на ЗЕСМФИ (09.03.2018 г.) и следвало да бъде съобразена с него, но това не било сторено, както и не било изпълнено изискването на чл.3, ал.7 от закона за публикуване на интернет страницата на общината на размера на местните такси. От този текст следвало, че законът задължавал общината изрично да предвиди такива такси. В конкретния случай Общински съвет – Свиленград бил определил една такса за всички подобни обекти, която била приложима и спрямо електронните съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им физическа инфраструктура. В този смисъл целият текст на пункт 2054 от Приложение №1 на Наредба №10 се явявал нищожен, като противоречащ на чл.3, ал.3 от ЗЕСМФИ. Възприетото в него разрешение за различни такси в зависимост от района противоречало на принципите, залегнали в чл.8, ал.1 от ЗМДТ и на чл.5 от самата Наредба №10. С нищо не се мотивирала разликата в таксата, след като административните разходи по одобряването били еднакви, независимо от това за коя зона на града са, или са за село. По този начин местната такса се явявала непропорционална на разходите за оказването й.

Липсвали също надлежни мотиви за този начин на определяне на таксата, проведено обществено обсъждане и начин на разгласяване. Съгласно ЗНА, нормативните актове трябвало да са ясни и точни, а в самата Наредба били употребени неясни термини, като обекти на „инженерната инфраструктура“, за която нямало нормативно определение, както и термина „други обекти“, за които пък местната такса се определяла спрямо строителната им стойност. Поради това противоречие, същите се оказвали нищожни и на това основание.

Развиват се съображения, че дружеството жалбоподател имало пряк правен интерес от оспорването, тъй като имало за предмет на дейност разполагането, ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни мрежи, включително и на територията на Община Свиленград, където имало офис. Отделно от това дружеството било подало искане за одобряване на инвестиционен проект и съответно за издаване на разрешение за строеж на обект:

„Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“. След продължителна преписка във връзка с комплектуване на документацията по инвестиционния проект, дружеството получило писмо, с което Кметът на Община Свиленград го уведомявал, че следва да внесе такса за одобряване на инвестиционния проект в размер на 9360 лв. и такса за издаване на разрешението за строеж в размер на 60 лв. С писмо №И-1828 от 12.04.2023 г. от страна на Община Свиленград отново се искало внасянето на местна такса в определения от тях размер.

Претендира се оспорените разпоредби да бъдат обявени за нищожни.

Ответникът, Общински съвет – Свиленград, чрез председателя си, депозира отговор на жалбата (л.64-67), в който излага становище за нейната недопустимост и евентуално неоснователност. Твърди се, че жалбоподателят основавал правния си интерес с подадено заявление за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на обект „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“. За да бъдел одобрен инвестиционния проект, следвало да бъдат заплатени нормативно установените такси в Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград, което обстоятелство било указано на дружеството от главния архитект на общината с писмо И-1828/12.04.2023 г., с вх.номер на дружеството 23/18.04.2023 г. Това писмо не било обжалвано по административен или съдебен ред, и към датата на входиране на жалбата на дружеството в съда бил изтекъл указаният 14-дневен срок, т.е. процедурата по одобряване на инвестиционния проект била приключила и не бил налице правен интерес за жалбоподателя, а жалбата се явявала недопустима.

Сочи се, че жалбата била недопустима и поради това, че размерът на таксите за одобряване на инвестиционен проект в конкретния казус бил по чл.144 от ЗУТ, а в чл.29 от Тарифа №14 били визирани хипотези, различни от тези по чл.144 от ЗУТ. В чл.144, ал.8 от ЗУТ било предвидено за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти да се заплащат такси по Закона за държавните такси и по Закона за местните данъци и такси, и никъде нямало препратка към Тарифа №14 за таксите, които се събират в МРРБ.

Идентични доводи се навеждат и в писменото становище

(л.201-203) на процесуалния представител на ответника, юрк.Д., в което се допълва, че от значение за решаване на правния спор били нормативните определения на „Одобряване на инвестиционен проект“ и на „Съгласуване на инвестиционен проект“, дадени в §3, т.6 и т.7 от ДР на Наредба №4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти – в чл.28 и чл.29 от Тарифа №14 се говорело за съгласуване на идеен инвестиционен проект, но не се говорело за съгласуване и одобряване на такъв, за разлика от чл.144 от ЗУТ, и нямало противоречие със ЗЕСМФИ, тъй като това не бил приложим закон в случая.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание намира оспорването за основателно на изложените в същото съображения и предлага оспорените текстове от Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Община Свиленград да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател „Еском“ ООД е регистрирано в

ТРРЮЛНСЦ (л.53-54) с предмет на дейност, който включва и „управление и опериране с електронно съобщителни мрежи; - доставка на телекомуникационни услуги и услуги, свързани с телекомуникационни дейности; - покупка, продажба, изграждане, инсталиране, обслужване и инженеринг на всякакви видове технически и телекомуникационни съоръжения, уреди, инсталации и системи; … - извършване на всички видове строително-монтажни и ремонтни работи“.

Под регистрационен индекс В-952/21.02.2022 г. в Община Свиленград е регистрирано подаденото от „Еском“ ООД Заявление (Приложение III, л.1149-1150) за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, попълнено върху бланка – образец за Уникален идентификатор на административна услуга - 2054.

Със Заявлението дружеството заявява желанието си да бъдат съгласувани и одобрени приложените проекти за строеж „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“, в обхвата на път НКV 1082. В допълнително приложен лист (Приложение III, л.1151) то уведомява, че трасето на електронната съобщителна мрежа попада изцяло в обхвата на съществуващи пътища и се цитира разпоредбата на чл.50, ал.3, т.1 от ЗЕСМФИ, според която не се изисква изработване на подробен устройствен план. Допълнително дружеството представя и Решение №953/29.03.2022 г. на Общински съвет – Свиленград (Приложение III, л.1156-1157), с което на основание чл.34, ал.4 и ал.6 от ЗОС, чл.31 от ЗЕСМФИ и чл.193, ал.4 и ал.5 от ЗУТ, е дадено съгласие на „Еском“ ООД за учредяване на правото на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за обект: „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“, в обхвата на НКV 1082/III-809 и се възлага на Кмета на Община Свиленград да проведе процедура по реда на чл.193, ал.4 и ал.5 от ЗУТ.

След писмено поискване (Приложение III, л.1154) от страна на дружеството, на 24.08.2022 г. Кметът на Община Свиленград писмено (Приложение III, л.1152-1153) е уведомил „Еском“ ООД, че таксите за одобряване на инвестиционен проект по чл.144 от ЗУТ и издаване на разрешение за стоеж на обект: „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“, са както следва: 1. такса за одобряване на инвестиционен проект; Услуга №7052 – 9630 лв. от Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград; 2. такса за издаване на разрешение за строеж;

Услуга №7021 – 60.00 лв. от Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград.

Под регистрационен индекс: В-5008/30.08.2022 г. до

Кмета на Община Свиленград е подадено Становище (Приложение III, л.1142-1144) от „Еском“ ООД, в което се изразява несъгласие с размера на така посочените му такси. Дружеството приема, че сумата от 9630 лв., като такса по т.1, съответства на линейната дължина на проекта му, и таксата е изчислена съобразно предвиденото в Приложение №1 към Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград в „2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж“ – по 1,00 лв. на линеен метър, но сочи, че в случая се касае до инвестиционен проект за изграждане на кабелна съобщителна мрежа, която материя се регламентира не само от ЗУТ, но и от специалния ЗЕСМФИ. Счита, че дължимата от дружеството такса не може да надвишава определената по чл.29 от Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ и от областните управители, във вр. с чл.3, ал.3 от ЗЕСМФИ, или 250 лева.

С влязло в сила на 17.05.2023 г. Решение

№147/28.02.2023 г. (Приложение III, л.1108-1111) по адм.дело №925/2022 г.

Административен съд – Хасково отменя мълчалив отказ на Главния архитект на Община Свиленград, формиран по Заявление с рег.№В-952/21.02.2022 г., подадено от „Еском“ ООД, гр.Х.и връща преписката на административния орган за произнасяне.

Относно изпълнението на това съдебно решение, Главният архитект на Община Свиленград изпраща до „Еском“ ООД писмо регистрационен индекс И-1828/12.04.2023 г. (Приложение I, л.12), в което заявява изрично, че за да бъде одобрен инвестиционния проект на дружеството по писменото му заявление, съгласно чл.144, ал.1 от ЗУТ е дължима такса за одобряване, определена по Наредба №10.