Решение № 36 от 18.03.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Първомай, 18.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100017 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Ю. Х. Ю. в качеството на изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти И. Н. Н. и Ц. С. П., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Ю. Ю. А., ЕГН:

**********, с адрес: *******, му дължи по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ******* г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – клон България, ЕИК: *******, от една страна като „Кредитор“, и ответника, от друга страна като „Кредитополучател“, както следва: сумата от 602, 42 лева (шестстотин и два лева и четиридесет и две стотинки) – главница за периода от 05.08.2020 г. до 05.12.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.08.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане; сумата от 27, 82 лева (двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 05.12.2020 г.; сумата от 61, 30 лева (шестдесет и един лева и тридесет стотинки) – обезщетение 1 за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.08.2020 г. до 31.08.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 149/27.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 572/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ******* г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.

А.“ – клон България, ЕИК: *******, предоставило на ответника паричен заем от 1 265, 60 лева чрез директно заплащане на цената на закупена от него стока, а заемателят следвало да възстанови на кредитодателя в срок до 05.12.2020 г. заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва от 445, 60 лева, съгласно инкорпориран в съглашението погасителен план, чрез 15 равни анюитетни месечни вноски от по 105, 04 лева всяка.

С оглед допуснатата забава кредитополучателят дължал и мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода 06.08.2020 г. до 31.08.2021 г., възлизащо на 61, 30 лева.

Въз основа на Приложение № 1/05.02.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. заемодателят прехвърлил процесните притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното им удовлетворяване по регламента на чл.

410 от ГПК, постановено със Заповед № 149/27.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 572/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която ответникът депозирал възражение. В качеството си на пълномощник на цедента цесионерът съобщил на длъжника за цесията с уведомление, връчено му в хода на текущото производство като приложение към исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молби вх. № № 2742/29.09.2022 г., 3276/15.11.2022 г. и 166/16.01.2023 г., депозирани от пълномощника му, поддържа исковете, а ответникът се явява и признава сключването на договора за кредит, без да застъпва становище по предмета на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приобщените доказателствени източници се установява, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г. (л. 17 – л. 23 ) „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – клон България, ЕИК: *******, се задължило ежемесечно да прехвърля възмездно на ищеца свои вземания, които произтичат от договори за потребителски кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите, лихвите, таксите, разноските и неустойките. Контрагентите постигнали съгласие при всеки трансфер 2 притезанията да се индивидуализират в съставяно от продавача и предоставяно на хартиен носител на купувача Приложение № 1 по образец, придобиващо значение на допълнително споразумение към рамковото и пораждащо прехвърлителен ефект от момента на двустранното му подписване.

По силата на Договор за потребителски кредит № ******* г. (л. 5 – л. 7) цедентът чрез упълномощения си търговски партньор „ОКСЕН” ООД, ЕИК: *******, гр. Първомай, се задължил да предостави на ответника паричен заем от 1 265, 60 лева за покупка на стоки – матрак марка „Airelec” и два броя спален комплект марка „AFK”, с цена съответно от 170, 00 лева и 960, 00 лева, чрез директното й заплащане на търговеца продавач, както и за финансиране на застрахователна премия от 135, 60 лева за застраховка „Сигурност на плащанията”. Заемателят, от своя страна, предварително информиран за договорните параметри със Стандартен европейски формуляр по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК от 02.12.2019 г. (л. 14), следвало до 15.12.2020 г. да възстанови на кредитора заемната сума с лихва при лихвен процент от 33, 56% разсрочено, съгласно инкорпориран в съглашението погасителен план, чрез 15 равни анюитетни месечни вноски от по 105, 04 лева с падеж на 5о число от месеца в периода от 05.10.2019 г. до 05.12.2020 г. по банкова сметка в „Ситибанк Европа” АД – клон България, и при следните други уговорки: обща стойност на плащанията от 1 575, 60 лева; приложим при отказ от договора дневен лихвен процент, равен на 33, 56%/365; годишен процент на разходите (ГПР) 39, 24%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за срока на действието му, изправност на страните по него и продължителност на годината от 365 дни.

Според клаузата на чл. 3 в случай на просрочие кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за времето на закъснението върху всяка погасителна вноска, а ако допусне закъснение на две или повече такива, считано от падежната дата на втората, цялото вземане става предсрочно изискуемо, без да е необходимо предизвестяване.

В чл. 10 и чл. 8 от сделката са регламентирани правата на потребителя да се откаже от нея, да пристъпи към предсрочно погасяване и да изиска и получи безвъзмездно погасителен план за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

Съобразно чл. 9 за получени и узнати от него се считат всички съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на адреса му: *******.

Сред доказателствените материали фигурира Фактура № ******* г. (л. 16), издадена от „ОКСЕН” ООД, ЕИК: *******, гр. Първомай, двустранно подписана от търговеца и клиента в лицето на заемателя, с предмет матрак и два спални комплекта на обща стойност 1 130, 00 лева с начислен ДДС, платима по банков път.

В изпълнение на поетите си с Договор за застрахователно посредничество CREX17247803 (л. 11) ангажименти кредитодателят застраховал кредитополучателя при застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България”, ЕИК: *******, и „Кардиф 3

Общо Застраховане, клон България”, ЕИК: *******, със застраховка „Закрила на плащания Плюс”, удостоверена в Сертификат № CREX-******* г. (л. 11 – л. 12).

С Приложение № 1/05.02.2021 г. (л. 28 – л. 30) към споменатия рамков договор заемодателят, който съгласно чл. 12 от кредитното съглашение му позволявал по всяко време да цедира на трето лице вземанията си по него, отстъпил на ищцовото дружество портфейл от дългове по списък, в който под № 165 фигурирали тези по Договор № CREX******* г., описани, както следва: „отпусната главница в левове (без включена застраховка)” – 1 265, 60 лева, „остатък главница в левове (към 05.02.2021 г.)” – 602, 42 лева, „остатък договорна лихва в левове (към 05.02.2021 г.)” – 27, 82 лева; „остатък лихва за просрочие в левове (към 05.02.2021 г.) – 30, 75 лева, и „общо дължимо към датата на продажба (към 05.02.2021 г.)” – 660, 99 лева, като верифицирал писмено цесията с Потвърждение от 05.02.2021 г. (л. 27).

В качеството си на пълномощник на продавача, овластен от него с Пълномощно № 3370/2019 г. (л. 26) да уведомява от името му всички длъжници за сторените в обхвата на рамковото обвързване прехвърляния, кредиторът приобретател адресирал чрез пощенски оператор до ответника на посочения в договора негов настоящ адрес Уведомително писмо изх. № УПЦ/П-БНП/CREX-17247803/08.02.2021 г. (л. 24), което по данни от Известие за доставяне № 1177210 (л. 25), издадено от „Български пощи” ЕАД, било върнато недоставено с отметка, че лицето е в чужбина, и което съдържало както информация за извършената покупка на вземания по Договор № CREX-******* г., сумирани към 08.02.2021 г. на 660, 99 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва, неустойки и такси, така и покана да ги издължи в срок до 5 дни.

Сезиран от ищеца с депозирано на 31.08.2021 г. в Районен съд – Пловдив Заявление вх. № 49182/31.08.2021 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 14107/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив), местнокомпетентният Районен съд – Първомай издал Заповед № 149/27.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 572/2021 г. (л. 4 от ч. гр. дело № 572/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай) , връчена на длъжника на 09.11.2021 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът оспорил тяхната дължимост с Възражение вх. № 1806/09.11.2021 г. по образец. За постъпването му ищцовото дружество било информирано на 21.12.2021 г. от заповедния съд чрез Системата за сигурно електронно връчване, а разглежданите установителни искове предявил на 14.01.2022 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с подадена по куриер Искова молба вх. № 147/17.01.2022 г. (л. 2 – л. 4).

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 95 – л. 103), което се кредитира като обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че заемната сума от 1 265, 60 лева е усвоена по указания в договора начин – директно чрез превод на цената на закупените стоки от 1 130, 00 лева на 10.09.2019 г. на търговеца продавач и на застрахователната премия от 135, 60 лева на 31.10.2019 г. на застрахователя, че кредитополучателят е осъществил погашения в общ размер на 1 636, 90 лева, от които: на 4

23.10.2019 г., 05.11.2019 г., 21.12.2019 г., 22.07.2020 г. и 26.08.2020 г. – от по 105, 04 лева, на 12.03.2020 г. и 18.06.2020 г. – от по 210, 08 лева, и на 04.04.2022 г. – 691, 54 лева, и с които задълженията му за главница и възнаградителна лихва съответно от 1 265, 60 лева и 310, 00 лева са изцяло заплатени.

Законната лихва върху неиздължената главница за периода от 06.08.2020 г. до 30.08.2020 г. е калкулирана на 53, 62 лева.

При така изложените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, черпят правното си основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.