Определение № 4722 от 13.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4722 гр. Варна, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 75312/03.09.2025 год. на „Профи кредит България“ ЕООД срещу определение № 11452/25.08.2025 год. по гр. д. № 16367/2024 год. на ВРС, с което съдът е допълнил по реда на чл.248 ГПК постановеното от него решение № 2820/23.07.2025 год., постановено по дело № 16367/2024 год. като е осъдил частния жалбоподател да заплати на адв.Д., като пълномощник на ищеца И. С. Г., сумата от 600 лева, на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА.

В жалбата се отправя искане за отмяна на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. Искането се обосновава с доводи за несъобразена от първата инстанция правна и фактическа сложност на делото, извършените от страните процесуални действия и приключване на производството в рамките на едно-единствено съдебно заседания. Цитира се и относима съдебна практика на СЕС, от която се извличат аргументи, че присъдените в полза на спечелилата делото страна, вкл. за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат разумни и пропорционални, като се излага, че макар и незадължителен характер, Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа може да има ориентировъчен такъв относно размерите на следващите се хонорари.

Излага се, че е налице ненужно съединяване на искове с цел оправдаване на по-висок общ хонорар, като избирайки защита с два отделни петитума сочи наличието на злоупотреба с право, която съдът следва да осуети.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна по жалбата депозира отговор, с която оспорва същата.

Молбата, с която е сезиран настоящият състав се преценя за допустима, доколкото е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от изменение на решението в частта му за разноските, като е заплатена и дължимата такса за разглеждането й. По тези причини, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

1

За тази цел, съдът съобразява, че производството по делото пред първа инстанция е приключило с постановяването на решение № 2820/23.07.2025 год., като съобразно изхода на спора, поради по-ниската му фактическа сложност и осъществената от процесуалният представител на ищцата защита, в полза на адвоката съдът е определил по реда на чл. 38 ЗАдв. възнаграждение в размер на 600 лева, представляващ размер по-нисък от предвидения такъв в приложимата Наредба.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 3700.63 лева, представляващи недължимо платени по договор за потребителски кредит възнаградителна лихва и такса за закупени допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Това е и материалната основа, която следва да послужи за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като пълномощникът на ищеца е осъществил, на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА, безплатна адвокатска помощ. Съдът съобразява също така, че производството по делото се е развило в две съдебни заседания, като в последното процесуалният представител на ищеца не се е явил лично, а е депозирал молба.

Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд относно размера на определеното възнаграждение, доколкото макар и при по-ниска правна и фактическа сложност на спора и формирането на съдебна практика по сходни казуси, възнаграждение от 600 лв. съответства на икономическата среда в страната. Макар и с необвързващ характер с оглед постановеното от СЕС решение по дело C-438/2022 год., то Наредба №1 в съответната към сключването на договора редакция може да бъде използвана като ориентир за считания за дължим от адвокатската общност размер на възнаграждението за дела с определен материален интерес. По-конкретно, отчитайки стойността от 3700.63 лв., то съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1, минималният размер на възнаграждението възлиза на 670 лв. При липса на съществено отклонение от обичайното развитие на производството /например предявяване на пореден частичен иск/, съставът на въззивния съд намира, че следва да е придържа към този минимален размер като се отчита, че присъденото с атакуваният съдебен акт възнаграждение е в по-нисък размер. Последният, въззивният съд намира, че съответства на предмета на спора, неговата цена и правна и фактическа сложност.

За пълнота следва да бъде посочено, че когато ищцовата страна, в качеството й на потребител, предявява иск за прогласяване на нищожността на даден договор на конкретно посочени основания или за връщане на даденото въз основа на нищожен договор, съдът, с оглед диспозитивното начало на граждански процес, е ограничен от изложеното в исковата молба и не извършва служебна проверка за неравноправност, респ. недействителност на други договорни клаузи /в този смисъл стр. 5, абзац 2 от ТР № 1/27.04.2022 год. по тълк. дело № 1/2020 год. на ОСГТК на ВКС/.

Изложените в частната жалба доводи за осъществено от ищцовата страна злоупотреба с право чрез предявяване на два обективно съединени иска като несъответно на сезиралата съда искова молба и произнасянето на съда не се обсъждат.

Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11452/25.08.2025 год. по гр. д. № 16367/2024 год.

2 на ВРС, с което съдът е допълнил по реда на чл.248 ГПК постановеното от него решение № 2820/23.07.2025 год., постановено по дело № 16367/2024 год. като е осъдил частния жалбоподател да заплати на адв.Д., като пълномощник на ищеца И. С. Г., сумата от 600 лева, на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3