Определение № 1330 от 16.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1330 гр. Варна, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500212 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 262594/08.12.2025г. от Я. Ю. А.

ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. “***”, № 11, ет. 5, ап. 6, чрез адв. М.Б., против определение № 260137/21.11.2025г. по гр.д. № 11420/2018г. на ВРС. С него е оставена без уважение молбата й вх. № 264177/23.12.2024г. за допълване на решение № 260048/09.12.2024. по гр.д. № 11420/2018г. на ВРС, в частта за разноските, като ответникът П К Б ЕГН ********** от гр. Варна, ул. “*** I” № 11 бъде осъден да й плати част от разноските, сторени в хода на делото, в размер на 5021.12лв., представляващи адвокатско възнаграждение на адв. А П, на осн. чл. 248 от ГПК.

Навежда оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Смята, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 6, предл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, която предвижда, че заплащането на адвокатското възнаграждение е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ. Видно от самия договор за правна защита, съдействие и обслужване от 06.07.2021г. между страните по него е уговорено, че за всяка инстанция се дължи адвокатски хонорар от по 5000.00лв., като срещу тази сума изпълнителят извършва процесуални действия по водене и защита по делата. Изпълнителят се е задължил да води гр.д. № 11420/2018г. и в тази връзка да извършва всички фактически и правни действия и всички съдопроизводствени действия. Всички фактически и правни действия по делото включват и защитата срещу предявения инцидентен установителен иск. В противен случай адв. П би изпаднала в неизпълнение на сключения от нея договор. В изпълнение на договора и горепосочената правна норма ищцата М е изплатила авансово дължимото от нея адвокатско възнаграждение. На практика ВРС санкционира ищцата /ответник по инцидентния 1 установителен иск/ затова, че точно, добросъвестно и в изпълнение на нормативните изисквания е заплатила авансово на адвоката си дължимия хонорар. В този смисъл обжалваният съдебен акт страната смята, че е необоснован поради противоречие с формалната логика. Освен това изводите на съда не следват събраните по делото доказателства и това е още едно основание да се твърди необоснованост на обжалваното определение. Договорът е представен два пъти-с молба № 260514/13.02.2024г. и молба № 260217/03.02.2025г. Но дори и да не е бил представен договора, то съществува ред, по който може да се определи размера на адвокатското възнаграждение за защита по предявения инцидентен установителен иск. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗА при липса на договор, по искане на адвоката…или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на ВАдвС. Атакуваното определение противоречи на посочената разпоредба. Щом липсва договор, то следва да се отправи искане до АдвС на АдвК-Варна за определяне на дължимото възнаграждение по инцидентния установителен иск. Справедливата стойност е възможно и да надхвърли 5000.00лв., с оглед положения от адвоката труд. Страната смята, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив. В съдебния акт е посочено, че производството е образувано след указания, дадени с определение № 2273/16.05.2025г. по гр.д. № 977/2025г. на ВОС, съдът е върнал делото на ВРС за произнасяне по исканията й в молба № 264177/23.12.2024г. и молба вх. № 264174/23.12.2024г. . ВРС обаче се е произнасъл само по молба № 264177/23.12.2025г., но не и по молба № 264174/23.12.2024г. ВРС не е изпълнил указанията на ВОС. Неоснователно се поддържа висящността на производството с правно осн. чл. 250 от ГПК .

Моли се след разглеждане на жалбата, съдът да се произнесе с определение, с което да бъде отменено обжалваното определение № 260137/21.11.2025г. по гр.д. № 11420/2018г. на ВРС и да постанови друго, с което да бъде осъден П К Б да й заплати част от разноските сторени по първоинстанционното дело в размер на 5021.12лв., представляващи адвокатско възнаграждение на адв. А П. Претендират се и сторените в настоящото частно производство разноски.

В срока за писмен отговор е постъпил такъв от П К Б ЕГН *** с постоянен адрес гр.

Варна, ул. „*** I“, № 11, чрез адв. Д Б, с който се оспорва частната жалба, като неоснователна.

Обжалваното определение е законосъобразно и не страда от посочените в нея пороци.

Правилен е изводът на съда, че не са налице основания за уважаване на молбата допълване на постановеното от ВРС решение в частта за разноските. Я. М е представила списъка си по чл. 80 от ГПК едва след приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания пред първа инстанция, а то е процесуална предпоставка за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските. Страната не разполага с право да иска изменение на решението в частта за разноските. То е недопустимо. Освен това ВРС е разгледал няколко иска за делба-1. на ПИ в гр. Варна, м. „***“, 2. на тавански етаж в гр. Варна ,ул. „*** ***“ № 11 и 3. на апартамент в гр. Сливен. Той не е страна по иска за делба на имота в гр. Сливен и не следва да дължи разноски по този иск. Не е посочено 2 своевременно каква е частта от претендираното като авансово платено на адв. П възнаграждение за предоставената от адвоката правна защита по всеки един от тези искове за делба и каква част от възнаграждението е останало за правната защита по инцидентния установителен иск, предявен по-късно. Правилен е изводът на съда за невъзможността да бъде договорено предоставянето на правни услуги и да бъде определено възнаграждение за правна защита и съдействие по иск, който ще бъде предявен 45 дни по-късно. Възразява срещу приложението на разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗА, понеже съдът не е сред правните субекти, които могат да отправят искане до АдвС при АдвК-Варна. Искането на Я. М за присъждане на разноски в претендирания размер не е направено своевременно, не отговаря на изискванията по чл. 80 от ГПК и не отчита факта, че са предявени искове за делба на три имота, срещу още двама съделители, освен инцидентния установителен иск.

Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Приеме ли се частната жалба за основателна и бъде ли отменено определение № 260137/21.11.2025г. по гр.д. № 11420/2018г. на ВРС, моли съдът да разгледа и се произнесе по възражението му за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, направено с отговора на молбата с правно осн. чл. 248 от ГПК с вх. № 260115/21.01.2025г. Ако бъде уважено искането за присъждане на разноски, моли да бъде отчетено и това, че инцидентният установителен иск е приет от ВРС за неоценяем, поради което адвокатското възнаграждение заплатено от Я. М да бъде намалено от 5021.12лв. до минималния размер на възнагражденията за процесуално представителство по неоценяеми искове според Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Моли да бъде съобразен и размера на претендираната от М сума за разноски и спрямо резултата от останалите три иска, разгледани по делото за делба.

Моли се за определяне на адвокатско възнаграждение на адв. Д П Б на осн. чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗА, предоставила безплатна адвокатска защита в полза на баща си П К Б за изготвяне на отговор на частната жалба в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Я. Ю. А. е изразила и писмено становище в т.н. от нея „реплика“ по постъпилия писмен отговор на частната й жалба. Сочи, че адв. Д Б е не само адвокат, но като единствен наследник на Панайот Бъклов има пряк личен финансов интерес от изхода на делото.

Възразява срещу изявлението на адв. Д Б, че тя не е представила своевременно списък по чл.

80 от ГПК. Тя е подала молба № 260514/13.02.2024г. с искане да бъдат заплатено платеното авансово възнаграждение на адв. А П и адв. Бъклова и адв. Янкова не са възразили срещу това нейно искане, демонстрирайки по този начин съгласие. Поради това възражението на адв. Бъклова относно това искане е преклудирано. Възразява срещу заявеното от адв.

Бъклова, че не е уточнено каква част от претендираното като заплатено адвокатско възнаграждение се отнася по инцидентния установителен иск и че инцидентния установителен иск е предявен след подписване на договора за правна защита и съдействие с адв. Ан.П на 06.07.2021г. Несвоевременно е. Не е заявено такова изявление до приключване на съдебното дирене. В договора от 06.07.2021г. е споменато задължението й за авансово 3 плащане на сумата от 5000.00лв. за първата инстанция и срещу това адвокатът се е задължил да води гр.д. № 11420/2018г. на ВРС и да извършва всички фактически и правни действия, в обхвата на които влиза и защитата по инцидентния установителен иск. Освен това на първа инстанция тя е била лишена от адекватно и пълноценно съдебно дирене по исковете й за делба, доколкото задълбоченото изследване по предявения инцидентен установителен иск. Затова и цялата заплатена от нея авансово сума от 5000.00лв. е била употребена за защитата й срещу предявения инцидентен установителен иск, превърнал се във фокуса по делото. Освен това възражението на адв. Бъклова за прекомерност на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение е несвоевременно. То е преклудирано.

Възразява и срещу искането на адв. Бъклова за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, след като предявеният от нея инцидентен установителен иск е неоснователен. Сочи, че представя списък, свързан със защита й от адв. Ан.Попва в периода от 2021г. до м.декември 2024г. на обща стойност 7450.00лв., формирана като сбор от цената за проучване на делото от 1985г., свързано с предявения инцидентен установителен иск, цена от 250.00лв. на явяване в о.с.з.-9бр., 250.00лв. за изготвяне на молби/становища-11бр. и по 100.00лв.п за устна консултация-20бр.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от страна с присъщ правен интерес. Допустима е. Следва произнасяне по същество.

След запознаване с материалите по делото съдът установи от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искова молба до Районен съд - Варна вх. № 50233/25.07.2018г. от Я. Ю. А., чрез адв. А Г срещу *** и П К Б с правно осн. чл. 34 от ЗС за допускане и извършване на делба на поземлен имот и вилна сграда в гр. Варна, като е образувано гр.д. № 11420/2018г. на ВРС, 43-ти състав.

Съделителят К К Б е поискал с отговора на исковата молба и с допълнителна такава, съдът да разгледа претенцията му за намаляване на завещателно разпореждане в полза на ищцата Я. А.М, както и делба на имот в гр. Варна ,ул. „*** ***“, № 11, ет. 3 и апартамент в гр. Сливен и съответните му ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата.

С молба вх. № 293310/06.07.2021г. са оттеглени от Я. А. пълномощията на адв. А Г. С молба № 293471/08.07.2021г. Я. А.М е представила пълномощно от 07.07.2021г. за упълномощаване по делото на адв. А П.

На 22.10.2021г. П К Б , чрез адв. Д Б е предявил инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на съдебна делба, извършена по гр.д. № 55/1985г. на ВРС, докладван в о.с.з. по първоинстанционното дело на 22.10.2021г. В следващото о.с.з. на 04.02.2022г., след изслушване становището на останалите съделители са включени в делбата посочените от *** имоти, конституиран е като съделител М Г М и е приет за съвместно разглеждане предявения от П К Б инцидентен установителен иск.

С молба вх. № 260514/13.02.2024г. Я. А. е поискала присъждане на заплатените от нея такси, разноски по производството и адвокатско възнаграждение, платими от ***.

4

Представила е договор за правна защита, съдействие и обслужване от 06.07.2021г., сключен между Я. М и адв. А П. В т. III.3 е уговорена дължимостта от доверителя / Я. А./ в полза на изпълнителя /адв. А П/ сумата от 5000.00лв., представляваща адвокатски хонорар за първа инстанция, като е отчетено, че делото вече е образувано от друг колега и е спряно към 02.07.2021г. В т. III.4 е уговорено , че за всяка инстанция се дължи адвокатски хонорар от 5000.00лв.. В т. III.5 е уговорено, че срещу тази сума изпълнителят извършва процесуални действия по водене и защита по гражданското дело.