Решение № 516 от 12.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. П., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720100018 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД срещу П. СТ. М., ЕГН **********, гр.П., ******* за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 1146,33 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит 30034432479/17.01.2019 (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 222,18 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.01.2021 г. и осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1134,43 лева представляваща неизплатена част от задължение за пакет от допълнителни услуги, за които суми (главница и възнаградителна лихва) била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5157/2021 г. по описа на Районен съд П., а в частта за задължението за пакет от допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено.

Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора кредит бил 2000,00 лева със срок от 24 месеца, като уговорения ГЛП е 38,30%, ГПР 45,38 %, а общото задължение е в размер на 2890,17 лева. Пояснява, че е налице и друг договор, съдържащ пакет допълнителни услуги, по който задължението на ответник било в размер на 2475,12 лева, като общото задължение възлиза на 5365,29 лева.

Пояснява, че с отпуснатата по Договора сума е рефинансирано друго задължение на ответника в размер на 960,16 лева, като остатъкът от 1039,84 лева е преведен по банкова сметка на ответника. Твърди, че сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него. Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат ползвани

Ищецът признава, че са постъпили частични плащания в общ размер на 3473,95 лева, с която сума е погасено задължение по договора в размер на 2862,35 лева по 1 договора, 377,42 лева - лихва за забава по кредита съгласно т. 12.1 от общите условия, 150,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на кредита – т. 17.4 от общите условия и 84,18 лева законна лихва. Пояснява, че е погасено част от задължението за възнаградителна лихва, като остатъчното такова е в размер на 222,18 лева и с плащане в размер на 1340,00 лева е погасено част от задължението за пакет от допълнителни услуги, като остатъчното такова е в размер на 1134,43 лева.

С оглед моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 1146,33 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит 30034432479/17.01.2019 г. ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 222,18 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.01.2021 г. и осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1134,43 лева представляваща неизплатена част от задължение за пакет от допълнителни услуги.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срок. С възражението си по чл. 414 ГПК е възразил, че Договора съдържа неравноправни клаузи и такива, противоречащи на добрите нрави.

В съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват, като ищецът изразява писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ответника и ищеца е сключен Договора, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 2000,00 лева (960,16 лева рефинансиране на предходно задължение и 1039,84 лева отпусната сума). Установява се още, че страните са постигнали съгласие фиксираният годишен лихвен процент да е в размер на 38,30% (0,11% на ден, начисляван върху усвоена и непогасена главница), а ГПР – 45,38%. Постигнато е съгласие кредита да бъде издължен за срок от 24 месеца на анюитетни вноски съгласно погасителен план, като размера на задължението възлиза на общ размер от 2890,17 лева (главница и лихва). Съгласно чл. 5 от Общите условия кум Договора, ГПР включва допускания, че Договорът е валиден за срока, за който е сключен, всяка страна ще изпълнява точно задълженията си. Посочено е, че общото задължение по кредита е сума в размер на 5365,29 лева, което включва главница, възнаградителна лихва и 2475,12 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

От приетото по делото, оспорено от ищеца относно наличието на задължение единствено в размер на 1039,84 лева заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че ответникът е усвоил сумата по Договора в размер на 1039,84 лева чрез банков превод, като вещото лице е посочило, че не е му е представена информация за рефинансиране на предходно задължение. Вещото лице е установило (признатото и от ищеца с допълнителна молба), че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 3482,10 лева, която е отнесена за частично погасяване на задължения за главница, договорна лихва, задължение по закупен пакет за допълнителни услуги, такси (за извънсъдебно събиране на кредита съгласно посоченото от ищеца) и лихва за забава.

Посочено е също, че ако се приеме, че задължението по договора е в размер на 1039,84 лева, то изцяло е погасено.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни 2 изводи на съда:

Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.

С оглед на конкретните изявления в исковата молба, възраженията на ответника и служебното задължение на съда, предмета на доказване в настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1146,33 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит 30034432479/17.01.2019 г. ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 222,18 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.01.2021 г. и осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1134,43 лева представляваща неизплатена част от задължение за пакет от допълнителни услуги.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим. Извън предмета на настоящото производство остава претенцията за мораторна лихва в размер на 84,18 лева за периода от 20.01.2021 г. 28.09.2021 г. (по издадената заповед за изпълнение), както и други договорни задължения, но за да се даде отговор какво е задължението по Договора, съдът следва да го изследва в цялост.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, както и такова за предоставяне на допълнителни услуги, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на сума в общ размер на 2000,00 лева. Това е така, защото съгласно Договора именно това е размерът на отпуснатия кредит, като без значение е, че с част него е погасено друго задължение. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по3 малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на Договора.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по делото Договор се установява, че страните са уговорили конкретния размер на възнаградителната лихва в писмена форма, както и годишния процент на разходите (с подробно изброени допускания), пояснен чрез представителен пример съобразно чл. 5, ал. 10, т. 6 ЗПК и задължителен реквизит съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 10 ЗПК. При тази обективни данни и приложимото право, настоящият състав приема, че претенцията за присъждане на възнаградителна лихва е валидна.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, заявителят може да предяви иск за вземането, поради което този иск е процесуално допустим. Ищецът е претендирал осъждане на ответника за съма в размер на 1134,43 лева – непогасена част от възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което е било в размер на 2475,12 лева.

От представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установява, че длъжникът може да се възползва от една или всички посочени услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.

Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Това Споразумение , представлява самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с "договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, доколкото хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може да се счете, че престация липсва. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.