Решение № 1212 от 17.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. Пловдив, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330203468 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030000005/03.01.2024г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Б. В. Д., ЕГН ********** от г*****, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, като на основание Наредба № Із–2539/17.12.2021г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата, чрез процесуалния си представител адв. А. А., жалбоподателят Д. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.

Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения размер в Наредба № 1/2024г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 17.10.2023г. около 06:05ч. в гр. Пловдив, на ул. „Дилянка“ – на кръстовището с бул. „България“ жалбоподателят Д. управлявал л. а.

„Мерцедес 208 Д Спринтер“ с рег. № ***, собственост на Е. И. Б., който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Регистрацията на автомобила била прекратена на 04.08.2023г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДП, тъй като собственикът на автомобила в двумесечен срок от придобиването му не го е пререгистрирал.

Срещу водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1083729/17.10.2023г. за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, като с Мотивирана резолюция № 23-1030М000270/17.10.2023г. на

Началник група в

ОДМВР

Пловдив административнонаказателното производство било прекратено.

Междувременно в РП Пловдив била образувана преписка вх. № 13778/2023г. по описа на РП Пловдив за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.

С Постановление от 08.12.2023г. на прокурор при РП Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство и прекратена преписка №13778/2023г. по описа на РП Пловдив, като материалите по същата били изпратени на административнонаказващия орган с оглед преценка относно предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Б. Д..

Въз основа на това и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Д. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, като на основание Наредба № Із–2539/17.12.2021г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства – Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.12.2023г. на прокурор при РП Пловдив, Мотивирана резолюция № 23-1030-М000270/17.10.2023г. на 2

Началник група в ОДМВР Пловдив, АУАН Серия GA № 1083729/17.10.2023г., справка за прекратяване на регистрацията, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от представената Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН. Не са констатирани нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за категорично и несъмнено установено описаното в НП административно нарушение на нормата на чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като на процесните дата и място жалбоподателят Д. е управлявал по път, отворен за обществено ползване, моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред. По този начин не се е съобразил с правилото на горепосочената разпоредба, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. На 04.08.2023г. регистрацията на МПС е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система. Това е станало на основание чл.143 ал.15 от ЗДП, тъй като собственикът на автомобила в двумесечен срок от придобиването му не го е пререгистрирал. Според нарочната законова уредба прекратяването на регистрацията по чл.143 ал.15 от ЗДП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДП, поради което и направеното в тази връзка възражение е неоснователно.

Правилно наказващият орган е преценил, че деянието не съставлява 3 маловажен случай на административно нарушение по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДП, която въвежда забрана за прилагане на чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания при извършени нарушения по ЗДП. Следва да се отбележи, че в случая не се откриват и данни за липсата или незначителност на вредните последици или други смекчаващи отговорността обстоятелства, който да обусловят извод за по-ниска степен на обществената опасност на деянието с оглед на обикновените случаи на нарушение от същия вид.

В заключение съдът приема, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които при безспорно установено извършване на административното нарушение, да определят отпадане на понасянето на отговорността за това деяние.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.

По силата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода от делото, право на такива има въззиваемата страна, която в случая не е поискала присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което такива не следва да й бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-1030000005/03.01.2024г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Б. В. Д., ЕГН ********** от г*****, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, като на основание Наредба № Із–2539/17.12.2021г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4