Акт от 10.08.2020, Районен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 832

10.08.2020 г., гр. Сливен

В ИМЕТО

НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на 10.07.2020г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар:

Т. ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр. дело № 3267 по описа за 2019 година.

В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД /АСВ/ със седалище гр.София се твърди, че по силата на сключен на 26.07.2017г. договор, с № 5372814, „Вива Кредит“ ООД предоставило на А.В.М. заем, в размер 500лв. Жената пък се задължила да я върне, заедно с договорна лихва в размер на 87.61лв., на девет равни месечни погасителни вноски, всяка по 65.29лв., първата от тях с падеж 25.08.2017г., а последната- с падеж 22.04.2018г. По този начин страните договорили общ размер на плащанията 587.61лв.

Ищецът твърди още, че подписвайки договора, заемополучателя удостоверявал, че е получил сумата, както и заявявал, че преди това доброволно е избрал да се ползва от допълнителна услуга, предоставяна от кредитора, изразяваща се в експресно разглеждане на документите за одобряване на паричния заем. По този начин се задължил да заплати такса в размер на 236.25лв., която била разсрочена на девет вноски, всяка по 26.25лв.

Така също, с подписване на договора кредитополучателя се задължил да предостави на кредитори си, в 3-дневен срок, обезпечение на задълженията си, като осигури поръчител-физическо лице, което да отговаря за изпълнението им или пък като осигури валидна банкова гаранция. Това обаче М. не сторила и по тази причина дължала и неустойка, също в абсолютен размер-също 236.25лв., чието плащане също следвало да се извърши по погасителен план на девет вноски, всяка от 26.25лв.

В резултат на горните договорки се оказвало, че дълга си ответницата следва да погасява с месечна вноска от 117.79лв., която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по такса експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Освен горните задължения, на М. била начислена и лихва за забава, тъй като в договора за заем съществувала и такава договорка- че дължи законна лихва за всеки ден забава. На това основание й била начислена лихва за периода 01.08.2018г.- до датата на подаване на заявление в съда, на обща стойност 19.70лв., която представлява сбор от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и незаплатена вноска.

Освен това, на основание договора за заем и по-скоро- Тарифа на „Вива кредит“ООД, относима към такъв вид договори, било предвидено, че при забава в плащането на погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава, заемателя дължи на кредитора заплащането на 10лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден- плащане на 15лв., като максималния размер на начислените разходи не може да надвишава 75лв. за заемни суми в размер на 300лв.; 125лв.- за замени суми в размер на 400лв. и 175лв.- за заемни суми от 500лв. до 1 500лв. Ищецът обяснява, че тези суми се дължат, за да покрият направени от заемодателя разходи за провеждане на телефонни разговори; изпращане на писмени показани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. На това основание на М. била начислена такса 175лв.

Освен всичко до тук, страните по договора за заем договорили и че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден на забава заемателя дължи заплащането на еднократна сума 70лв., представляваща разходи за събирането на просрочените задължения, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява или администрира дейността по събиране на вземането.

Ищецът признава, че ответника е извършил плащане по договора за заем- в размер на 364лв., с което били погасени: такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит – 78.75лв.; такса разходи за събиране на просрочени вземания-10лв.; неустойка 79.38лв.; договорна лихва 45.41лв. и главница 150.46лв.

Търговското дружество-ищец черпи претендираните по това дело права от твърдяното от него обстоятелство, че е кредитор на ответника, тъй като по силата на договор за цесия е изкупило паричните му задължения към „Вива Кредит“.

Именно в качеството си на актуален кредитор и предвид липсата на изпълнение от страна на А.М., „Агенция за събиране на вземания“ЕАД депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължимите от жената парични суми и му била издадена, в производството по ч.гр.д.№ 1170/2019г., заповед за изпълнение. Тя обаче била връчена на ответницата в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което мотивира предявяването от АСВ на искове съда с решението си да приеме за установено, че му дължи: 349.54лв.- неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до изплащане на задължението; 42.20лв.- договорна лихва; 157.50лв.- такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит; 165лв.- такса разходи за събиране на просрочени задължения; 70лв.- такса разходи за дейност на служител; 156.87лв.- неустойка и 19.70лв.- лихва за забава.

Ищецът претендира, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, разноски в заповедното производство, както и да му бъдат присъдени разноските, направени от него в настоящото дело, а за последното и, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.

На ответницата бе връчен, чрез назначен й от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител, препис от исковата молба. Той именно и депозира писмен отговор, с който оспорва исковете. Същият представляваше ответницата и в проведените съдебни заседания, като по същество поддържа писмено заявената си позиция. В заседанията не присъства и представител на ищеца, но чрез писмено изявление исковете се поддържат.

След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения на исковата молба- документите, представляващи листи №№ 6,7 и 8, както и л. 9 от материалите по делото, на 26.07.2017г. е бил сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ с № 5372814, по силата на който „Вива Кредит“ООД предоставя на заемателя А.В.М. паричен заем в размер 500лв., като следва да се приеме, че сумата е получена от жената, тъй като договора носи подписа й

- в тази връзка изрично чл.2 ал.2, а и видно от разходен касов ордер №78 от същата дата- л.№12. Тя се е задължила да я върне, заедно с лихва и с такса за експресно разглеждане на искането й за отпускане на заем, на девет месечни погасителни вноски- с фиксирани падежи, всяка от които по 91.54лв. или да върне общо 823.86лв.- чл.2 ал.1. Видно от т.т.5 и 8 от последната, са договорени лихва по заема от 40.28% и ГПК 49.44%.

От чл.1 ал.2 и ал.3 се установява, че преди подписване на договора, заемополучателя е

„…избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга…“, изразяваща се в експресно разглеждане на заявката му за паричен заем, за което дължи такса от 236.25лв.

С чл.4 от договора е предвидено задължение за заемополучателя да осигури, в 3-дневен срок, обезпечение на задълженията си, като осигури поръчител-физическо лице, което да съответства на определен профил и да отговаря за изпълнението им или пък като осигури валидна банкова гаранция. Последицата от неизпълнение е неустойка в размер също 236.25лв.

Част от доказателствения материал е и Тарифа на „Вива кредит“ООД.

От документа, представляващ листи №№ 12-16вкл. съда установява, че на 22.01.2013г. е бил сключен Рамков договор за продажба на вземания, по силата на който „Вива Кредит“ ООД прехвърля на АСВ свои парични вземания, като всяка партида от такива се уточнява в създавано при всяко подобно прехвърляне приложение №1, с нова дата, което е неразделна част от договора.

Друг от представените с исковата молба документи е точно такова приложение №1 или по-скоро- извадка от него, от 08.01.2018г., в което се съдържа информация, че сред прехвърлените с него вземания е това на „Вива Кредит“ООД от А.М. по договора от 26.07.2017г. за заем.

С пълномощното л.№21 от настоящото дело, цедента упълномощава цесионера последния да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на задължението му. Такова уведомление до М. АСВ е подготвило, но от ангажираните доказателства може да се установи, че е било изпратено, но не е получено от адресата му. Въпреки това съда приема, че цесията е съобщена на длъжника-ответник-тъй като съобщенията представляват част от приложенията на исковата молба и заедно с нея са връчени на ответника, а в самата искова молба се съдържа изявление/искане на ищеца в този смисъл и позоваване от него на отдавна установила се съдебна практика в тази връзка.

От приложеното към настоящото дело частно гражданско дело- № 1170/2019г. съда констатира, че на 05.03.2019г. АСВ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължими му от А.М. парични суми и в производството по същото му е издадена заповед за изпълнение- № 795/ 07.03.2019г., с която на жената е разпоредено да му заплати: 349.54лв.- неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до изплащане на задължението; 42.20лв.- договорна лихва; 157.50лв.- такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит; 165лв.- такса разходи за събиране на просрочени задължения; 70лв.- такса разходи за дейност на служител;

156.87лв.- неустойка и 19.70лв.- лихва за забава, както и 25лв.- заплатена държавна такса и 75лв.- юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на АСВ.

Ответницата не е подавала възражение против заповедта, но и не е намерена от призовкар, за да й бъде връчена тя. Това е наложило съда да даде указания на заявителя, че трябва да установи съществуването на тези си вземания в общия исков процес. Дружеството е предявило своевременно необходимите искове.

По уважено доказателствено искане на ищеца бе назначена счетоводна експертиза. Заключението по нея обаче съда не кредитира, като доводите си за това ще посочи по-долу в решението.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Те са с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл.422 ал.1 ГПК; допустими са и са подсъдни на Районен съд - Сливен по правилата на родовата и на местната подсъдност. Становището на съда по всеки от тях е следното:

Установи се по делото- от писмено доказателство, че по силата на сключен на 26.07.2017г. Договор, дружеството с фирма „Вива Кредит“ е предоставило на лицето Антоянета М. паричен заем в размер 500лв. Жената пък се е задължила да върне сумата, заедно с договорна лихва и други плащания, на 9 месечни погасителни вноски, всяка от по 91.54лв., а общото задължение възлязло на 823.86лв. Предвид тези договорни клаузи съда намира, че процесния договор е за заем- паричен заем. По тази причина са приложими разпоредбите на чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

В случая кредитора е изпълнил договорното си задължение, тъй като е предал на заемателя спомената сума. Предаването на паричната сума /или пък вещта/ по договор за заем е не изпълнение на задължение на заемодателя, а условието да се приеме, че договора за заем е сключен. Така е, защото е реален и едностранен договор и постигнатото между двете страни съгласие за сключването му не е достатъчно последното да е факт. Необходимо е сумата да бъде предадена.

Длъжникът-ответник обаче не е изпълнил задължението си- да извърши договорените вноски, като е направил плащания само в размер 118лв. Съдът достига до този извод въз основа на признанието на ищеца на този неизгоден за него факт, както и защото М. не ангажира доказателства за други осъществени от него плащания, а по правилата на процеса това бе в доказателствената му тежест.

Видно от исковата молба, това плащане кредитора е отнесъл за погасяване, частично, следните задължения: такса за експресно разглеждане – с 78.75лв.; такса разходи за събиране на просрочени задължения-10лв.; неустойка с 79.38лв.; договорна лихва с 45.41лв. и главница с 150.46лв.