Решение № 260015 от 06.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 260015 гр.Пловдив, 06.04.2023г.

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ри състав в открито заседание на шести март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на съдебния секретар Каменка Кяйчева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2141 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 вр. чл.188 ЗЗД.

Ищците Н.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, и З.О.Х.- П., ЕГН **********, с адрес ***, молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Н.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, им дължи сумата от 89 000 лв., представляваща неустойка поради неизпълнение на раздел VІ от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *****, нот. дело № *****г., вписан в СВ ******, под № **, т.*, с дв.вх.№ ****г. ведно със законната лихва от 13.03.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Ищците твърдят, че на 31.01.2020г. с ответника са сключили нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, peг. №****, нот. дело №

**** г., вписан в

СВ ****, под № **, т.* с дв. вх. № ****г., по силата на който акт ответникът им е продал следния недвижим имот: дворно място, съставляващо УПИ IV-48 от квартал 12 по регулационния план на село ******, община ****, област *****, с административен адрес с. *****, ул. „******“ № *, цялото с площ от 665 кв.м., при граници от две страни улица, УПИ Ш-46, УПИ 11-47, УПИ ХП-448 и УПИ V-782, за сумата от 44 500 лв., платена от ищците по банкова сметка ***.01.2020г. Твърдят, че в раздел VI от нотариалния акт ответникът е декларирал, че притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост върху прехвърляемия недвижим имот, че този имот е чист от тежести и ипотеки, че върху него няма вписани искови молби или възбрани, че не е предмет на съдебни и извънсъдебни спорове, не е предмет на обезпечителни производство, не е предмет на реституционни претенции, не е апортиран в капитала на търговско дружество, не са извършвани от страна на продавача прехвърлителни сделки с имота, или сделки, които го обременяват с тежести или вещни права, за имота няма сключени договори за наем и че трети лица нямат каквито и да е било вещни и/или облигационни права върху продаваемия имот. Твърдят се, че ако някое от всички изброени по-горе обстоятелства се окаже невярно към датата на сключване на договора и трети лица са имали каквито и да е права върху продавания имот, ответникът е приел да отговаря за евикция съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, като заедно с това се е задължил да заплати и неустойка в размер на двойния размер на продажната цена по договора, а именно: 89 000 лв. Твърдят, че по отношение на придобития от тях недвижим имот има вещни претенции от страна на трети лица, за което ищците са разбрали от получено на 27.02.2020г. съобщение от Община **** и във връзка с което уведомление са извършили справка в Службата по вписванията и установили, че имотът е придобит от лицето И.Д.К., с нотариален акт за покупко- продажба № ***, т.*, peг. № *****, дело № ****г., вписан в СВ под № ***, т.** от 09.06.2004г. Твърдят, че ответникът е бил наясно с претенциите на И.К. към датата на сключване на нотариалния акт, поради което е налице неизпълнение на поетото от него задължение по раздел VІ от същия, което обстоятелство поражда задължението на ответника да заплати договорената неустойка.

Твърдят, че ищците са ответници по гр. дело № 6423/ 2020г. по описа на ПдРС, образувано по искова молба на И.Д.К. и Г.А.К., с предмет положителен установителен иск, че същите са собственици на процесния недвижим имот на основание договор за покупко- продажба, в условията на евентуалност на основание давностно владение от 09.06.2004г. до настоящия момент. Твърдят, че са отправили до ответника покана, получена от последния на 05.03.2020г., да им изплати в едноседмичен срок, по посочена в поканата банкова сметка, ***., неустойка поради неизпълнение на р. VІ от нотариалния акт за покупко- продажба на процесния недвижим имот, като в срока за изпълнение ответникът не е заплатил неустойката. Твърдят, че са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 13.03.2020г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 4059/ 2020г. по описа на ПдРС, по което дело е издаден заповед за изпълнение № *********г. и изпълнителен лист от 19.05.2020г. за сумата от 89 000 лв. Твърдят, че е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Х. С., рег. № ***, район на действие Окръжен съд- *****. Твърдят, че в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника, поради което е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за установяване дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предявения иск като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Ответникът признава следните обстоятелства и факти: че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, peг. № ***, нот. дело № **** г., вписан в СВ ****, под №**, т.* с дв.вх. № *****г. е продал на ищците описания в исковата молба недвижим имот за сумата 44 500лв. продажна цена, която е получил; че е получил от ищците изпратената му нотариална покана; че е налице висящ съдебен спор за собственост по отношение на имота с претендиращите собствеността И.К. и Г.К.. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че е знаел за претенциите И.К. да е собственик на имота, като твърди, че е узнал за претенциите на И.К. и Г.К. от ищците, които са получили съобщение за отразяване на промени в разписния лист за собствеността на имота. Твърди, че е придобил правото на собственост върху имота от неговата баба по силата на сключен договор за дарение. Твърди, че не е знаел за претенциите на И.К., както и че оспорва неговия иск за собственост, предмет на друг съдебен спор. Твърди, че за собствеността върху процесния имот има доказателства от преди ****г., според които то е принадлежал на неговия прадядо. Твърди, че претенцията за заплащане на неустойка е неоснователна, тъй като същата е дължима при евикция, каквато не е настъпила, като се аргументира, че претенцията на трето лице за собственост не поражда задължение за плащане на неустойка, докато не бъдат установени правата му на собственост. Ответникът твърди, че не е декларирал невярно обстоятелство, тъй като не е знаел за претенции на трето лице, тези претенции са заявени след продажбата на имота, а ответникът е придобил правото на собственост от баба си, която не му е съобщавала за претенции на трето лице за собственост върху имота. Твърди, че продаденият имот граничи с друго дворно място с къща, което също е дарено на ответника, между двата имота никога не е имало ограда и това обособено като едно общо дворно място, макар за него да са отредени два урегулирани поземлени имота, се е владяло от бабата на ответника, а преди това от нейния свекър. Релевира възражение за нищожност на претендираната неустойка поради накърняване на добрите нрави, като развива доводи, че в настоящия случай уговорената в двоен размер на продажната цена неустойка е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Повдига възражение за прекомерност на уговорената неустойка, като излага съображения, че същата е явно несъответстваща на размера на вредите, които купувачът реално би претърпял при евикция.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Установява се от приложеното ч. гр. дело № 4059/ 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, че от ищците е подадено заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № *******г. и изпълнителен лист от 19.05.2020г., по силата на който ответникът е осъден да заплати общо на ищците сумата от 89 000 лв., главница, произтичаща от договор за покупко – продажба от 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2020г. и разноски за заповедното производство, включително адвокатско възнаграждение. Подадено е възражение по чл.414 ГПК, депозирано в законоустановения срок. На ищците са дадени указания да предявят иск за установяване на вземането си, като исковата молба е депозирана в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията на заповедния съд във връзка с постъпилото възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

С оглед на горното предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска.

С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, peг. № ****, нот.дело № **** г., вписан в СВ ******, под №**, т.* с дв.вх. № ****г., ответникът е продал на ищците описания в исковата молба недвижим имот за сумата 44 500лв. продажна цена, която е получил; че ответникът е получил от ищците изпратената му нотариална покана; че е налице висящ съдебен спор за собственост по отношение на имота с претендиращите собствеността И.К. и Г.К..

Установява се от представения препис от Решение № 262483/ 09.11.2021г., постановено по гр. дело № 6423/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, че с влязло в сила на 18.10.2022г. съдебно решение е признато за установено по отношение на ищците, ответника и Л. А. /праводател на ответника/, че И.К. и Г.К. са собственици в режим на СИО, на основание нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 09.06.2004г., на УПИ IV-48 от квартал 12 по регулационния план на село *****, община ***, област ****, с административен адрес с. ****, ул. „****“ № *, цялото с площ от 665 кв.м., при граници от две страни улица, УПИ Ш-46, УПИ 11-47, УПИ ХП-448 и УПИ V-782, заснет в кадастралната карта на с. **** като част от поземлен имот с идентификатор ***.

Установява се от приетия като писмено доказателство препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, peг. № ****, нот.дело № *** г., вписан в СВ ***, под №**, т.* с дв.вх. № *****г., че съгласно сключения между ищците и ответника договор за покупко- продажба на недвижим имот, т.VI от нотариалния акт, ответникът, в качеството му на продавач, е декларирал, че притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост върху прехвърляемия недвижим имот, че този имот е чист от тежести и ипотеки, че върху него няма вписани искови молби или възбрани, че не е предмет на съдебни и извънсъдебни спорове, не е предмет на обезпечителни производство, не е предмет на реституционни претенции, не е апортиран в капитала на търговско дружество, не са извършвани от страна на продавача прехвърлителни сделки с имота, или сделки, които го обременяват с тежести или вещни права, за имота няма сключени договори за наем и че трети лица нямат каквито и да е било вещни и/или облигационни права върху продаваемия имот. Ако някое от всички изброени по-горе обстоятелства се окаже невярно към датата на сключване на договора и трети лица са имали каквито и да е права върху продавания имот, имотът е обременен с тежести или вещни права, продавачът е отчуждил имота и купувачите бъдат отстранени напълно или частично от имота, продавачът отговаря за евикция съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, като заедно с това се е задължил да заплати и неустойка в размер на двойния размер на продажната цена по договора.

За установяване твърдението на ищците, че ответникът е знаел за претенциите на И.К. да е собственик на имота към датата на сключване на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том *1, peг. № ***, нот. дело № *** г., вписан в СВ ***, под №**, т.* с дв.вх. № ***г., са събрани гласни доказателства, изслушани са показанията на свидетелите И.К. и Г.К.. От техните показания не се установява твърдението на ищците за знание у ответника за претенциите на свидетелите по отношение на имота. Показанията на свидетелите са изцяло насочени относно техните права върху имота, на какво основание те са собственици на процесния недвижим имот, как и кога са разбрали, че ответникът има претенции по отношение на имота, че спорът е решен със съдебно решение в тяхна полза. Въобще показанията на разпитаните свидетели не съдържат информация дали ответникът е знаел за техните права и/ или претенции към датата на сключване на процесния договор за продажба на недвижим имот.