Решение № 10 от 31.01.2020, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 404/2019
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 31.01.2020
- В сила
- 05.03.2020
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 100, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 104А · Закон за движението по пътищата
- чл. 137А · Закон за движението по пътищата
- чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 190, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 12, б. "а" · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№
31.01.2020г., гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград, на двадесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА и секретар: Павлина Матушева, като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 404 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на О.Т.Д. срещу Наказателно постановление № 18-0367-0000746 от 09.05.2018г. на Началника на РУ към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1./ на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДВП „глоба „ в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 104А ЗДвП; 2./ на осн. чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
137А, ал. 1 ЗДвП; 3./ на осн. чл. 185 ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП; 4./ на осн. чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2-ро ЗДвП „ глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, като на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на водача се отнемат 12 точки.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, липса на вина при извършване на нарушенията.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Органът, издал наказателното постановление, в депозирано по жалбата писмено становище, счита същата за неоснователна, а издаденото наказателно постановление за постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
На 28.02.2018г., около 12,19 часа, служителите от РУ Велинград към ОДМВР- актосъставителят мл. автоконтрольор
Х.Г. и свидетелят мл. инспектор М. ***, пред хотел „Здравец“, в гр. Велинград, видели в преминаващия покрай тях лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, с рег. № РА 5830ВТ, че водачът по време на управление провежда разговор по мобилен телефон и управлява е без поставен обезопасителен колан. Автомобилът бил спрян за проверка и след била установена самоличността на водача-жалбоподателя О.Д., контролните органи установили, че същият има неплатени административни наказания „ глоба“ по ЗДвП. При проверката не бил представен контролен талон.
За констатираните нарушения, на същата дата, му бил съставен АУАН серия Д № 471118, който той подписал без възражения.
Такива не са постъпвали и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на основа на съставеният акт е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на административното нарушение и
Наказателно постановление № 18-0367-000746 от 09.05.2018г. са съставени от компетентни органи по чл. 189, ал. 1 и чл. 189, ал. 12 , във вр. с т.1.3 и т. 2 т. 8 от Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От показанията на контролните органи в съдебно заседание -актосъставителя Г. и св. К., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, дадени от позицията на незаинтересоване от изхода на спора лица, безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят, като водач на МПС извършва нарушения на правилата по ЗДвП, като управлява процесния лек автомобил в гр. Велинград, на бул.
"Съединение“ пред хотел „Здравец“ без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство разполага, както и че провежда разговор по мобилен телефон.
Контролните органи са се намирали в близост до преминаващия покрай тях автомобил и непосредствено са възприели тези две извършени от Д. нарушения, а именно че при управление на автомобила Д. е ползвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо това без участието на ръцете и че е бил без поставен обезопасителен колан.
Законът чл. 104А ЗДвП въвежда забрана за водачите на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление, което включва и провеждане на разговори щом ползването е свързано с боравенето по начин, изискващ участие на ръцете, с която Д. не се е съобразил. По този начин от обективна и субективна страна е реализирал състав на нарушение, за което му е наложено наказание на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП.
Пренебрегнал е и забраната да управлява превозното средство без поставен обезопасителен колан, с каквото същото е разполагало, според показанията на свидетелите. Управляваното превозно средство е лек автомобил, т.е. за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава осем, съгл. § 6, т. 12, б. „а“ от ДР на ЗДвП и е от категория М1 от чл. 2, ал. 2 т. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /в сила 01.01.2012г.на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл.
137а, ал.1 ЗДвП при управление на пътни превозни средства от тази категория водачите са длъжни да използват обезопасителни колани и безспорно се доказа, че жалбоподателят не е спазил изискването на закона, като не се твърди и не се представиха доказателства от негова страна, че е сред лицата по чл. 2 от посочената разпоредба. По тези съображения, съдът счита, че е извършил вмененото в наказателното постановление и законосъобразно е ангажирана отговорността му.
Актът за установяване на нарушението и наказателното постановление в частта относно извършените нарушения на чл.
104А ЗДвП и чл. 137А ЗДвП не страдат от пороци, съставляващи основания за отмяна. Същите съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Индивидуализирани са извършителят на деянията, посочени са необходимите признаци от техния състав, в степен позволяваща на обвиненото лице да организира своята защита-време и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, имена и адреси на контролните органи и на свидетелите, име и длъжност на административнонаказващия орган. Посочени са съответните нарушени законови разпоредби, както и санкционните такива.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград, счита, че с извършените деяния О.Т. Димитрови е осъществил от обективна и субективна страна административни нарушения по чл. 104А ЗДвП и чл. 137А ЗДвП и обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността му следва да се потвърди в тези части. Административнонаказващият орган, съобразно установената фактическа обстановка и е изградил правилни правни изводи за осъществените състави на вменените нарушения, с оглед на които е наложил предвидените в закона за тях наказания.
Съдът счита, обаче, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Съгласно този текст от закона водачът следва да заплати наложеното с наказателно постановление, електронен фиш или съдебно решение или определение на съда при обжалване, административно наказание „глоба“, в едномесечен срок от влизането им в сила.
Това предполага установяване на отговорността на нарушителя с окончателен акт, неподлежащ на обжалване и породеното от това задължение да понесе неблагоприятните последици, а именно заплащане на глоба в определения размер.
Следователно за нарушителя следва да се е породило задължение за плащане, което той да изпълни.
От представената пред съда справка за нарушител/водач се установява, че към датата на проверката на О.Д. е бил съставен АУАН Д 496128/03.02.2018г. за нарушение на чл. 139, ал.
5 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, но към тази дата няма издадено наказателно постановление, т.е. акт, с който, съгласно чл. 190, ал.3 ЗДвП да е наложено наказание. Наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността му за тези нарушения е издадено на 13.04.2018г. и е обжалвано пред съд, т.е. към момента на проверката не е имало влязъл в сила акт, пораждащ задължение за плащане.
Следователно към момента на проверката за жалбоподателят не е съществувало задължение за доброволно изпълнение на наложени административни наказания глоба, при неизпълнение на което от негова страна се счита, че е нарушил чл. 190, ал. 3 ЗДвП е се поражда административнонаказателна отговорност.
По тези съображения в частта, с която на Д., на осн. чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 20 лв., Наказателно постановление № 18-0367-000746/09.05.2019г. следва да се отмени.
В частта на относно нарушението на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП наказателното постановление също следва да бъде отменено. При съставяне на акта за установяване на нарушението и на наказателното постановление, в тази част, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Обективните обстоятелства от неговия състав са описани непълно и неясно в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1 ,т. 5 ЗАНН. Посочено е, че при проверката водачът „не представя контролен талон“, от което не става ясно дали не е носил такъв, защото същият му е бил отнет за нарушение по ЗДвП или не го носи по други причини, или отказва да го предаде на контролните органи, в който случай извършва нарушение на чл. 175, ал.1, т. 3 ЗДвП, което е самостоятелно основание за пораждане на административнонаказателна отговорност.
Съгласно константната съдебна практика съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което може да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, както е в настоящия случай. Така допуснатото нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна наказателното постановление в тази част.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0367-000746 от 09.05.2018г. на Началника на РУ към ОДМВР Пазарджик, в частта, с която на О.Т.Д., ЕГН: **********, на осн. чл. 183, ал. 1, т. 6 ЗДВП е наложено административни наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 104А ЗДвП;
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0367-000746 от 09.05.2018г. на Началника на РУ към ОДМВР Пазарджик, в частта, с която на О.Т.Д., ЕГН: ********** на осн. чл. 183, ал.
4, т.7, пр. 1 ЗДвП и наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А, ал. 1