Решение № 995 от 18.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С обжалваното рeшeниe № 202 от 12.12.2024 г. по гр.д. № 20231300100336 по описа на Окръжен съд – Видин ответникът в първоинстанционното производство "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД е осъден да плати на З. А. сумата от 120 000 лева – застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпругата му В. Р. Е., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2023 г. до окончателното й плащане, а искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. Изцяло е отхвърлен предявения от З. А. иск срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 493а от КЗ за сумата от 150 000 лева – застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Е. А. Д.-отгледан от ищеца син на съпругата му В. Р. Е., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2023 г. до окончателното й плащане. В тежест на 1

"ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД са възложени и 685.71 лева – направени разноски по делото, "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД е осъдено и да заплати на адвокат Н. Н. Д. на основание чл. 38 ал. 2 ГПК сумата 11 340 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 3150 лева /три хиляди сто и петдесет лева/, представляваща държавна такса и разноски по производството.

В тежест на З. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е възложена сумата от 890,43 лв. – направени разноски от "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

Решението е обжалвано от З. А., представляван от адв. Н. Д. от ШАК, наричан впоследствие и въззивник-ищец, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение от смъртта на Е. Д. – доведен син и досежно размера на присъденото обезщетение от смъртта на неговата съпруга.

Поддържа се теза за доказаност в първоинстанционното производство със свидетелски показания на особено близки и топли отношения между З. А. и Е.

Д., който, макар и да не му е биологичен син, се твърди да е бил отглеждан от въззивника от детска възраст. Въззивникът полагал и непрестанни грижи, довело до изграждане на силна духовна и емоционална връзка. Смята отношенията за напълно съпоставими с тези между кръвни роднини, а сплотеността между тях – да се предполага. Твърди се да е лишен и от характерните за отношенията между баща и син обич и подкрепа Намира за доказано и страданието на въззивника след смъртта на Е. Д.. Иска се решението да бъде отменено, а на ищеца да бъдат присъдени съответно 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. Д., ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд е упрекнат и че не е отчел доказаните особено близки и топли отношения между З. А. и починалата В. Е., довели и до дълбока болка от загубата. Смята да не е извършена задълбочена и всестранна преценка на доказателствата и съответно на обстоятелствата, относими към определяне обема на причинените неимуществени вреди и размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението съдът не отчел и актуалните лимити на отговорността по чл. 492 от КЗ с придадено им значение на индикатор за конкретните икономически условия. както и неблагоприятната икономическа обстановка в държавата и засилващите се 2 темпове на инфлация. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлената част и по частично уважения иск, който да бъде уважен изцяло ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Не се установява срещу въззивната жалба на З. А. да е постъпил нарочен отговор от ответника в първоинстанционното производство.

Срещу решението в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, наричан впоследствие и въззивник-ответник, за разликата над 60 000 лв. (съгласно молба уточнение вх.№ 591/17.02.2025 г. Ответникът смята присъденият размер за прекомерен с оглед формираната практика на съдилищата и утвърдени критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Оспорва да е налице преживян шок и психическа травма от страна на ищеца в първоинстанционното производство.

Оспорва да е доказано ищецът и пострадалата да са живели в едно домакинство, както и да е била изградена привързаност между тях. Намира събраните свидетелски показания за бланкетни и общи (относими за всеки човек, запитан за естеството на емоциите в случай на смърт) – без въведени конкретни факти за душевните преживявания на ищеца. Въззивникътответник възразява и по отношение преценката на първоинстанционния съд досежно противопоставеното възражение за съпричиняване. Намира и смъртта за настъпила в резултат на непоставен обезопасителен колан като пътник в МПС. Иска се решението в осъдителната част да бъде отменено, а евентуално – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

В отговор по жалбата на въззивника-ответник процесуалният представител на ответника – адв. Д., я оспорва по съображенията във въззивната си жалба досежно отношенията между пострадалата и въззивникаищец и съответно претърпените вреди от смъртта. Застъпва теза, че определението обезщетение следва да отчита и претърпените вреди в резултат на инфлацията към датата на приключване на устните състезания. Досежно възражението за съпричиняване смята за доказано от съдебната автотехническа експертиза и съдебно-медицинската експертиза, че и при поставен колан предвид мястото на което е седяла пострадалата, леталният изход е неизбежен. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА при размер, съобразен с Наредба № 1 за минималните размери на 3 адвокатските възнаграждения съобразно обжалваемия интерес.

В съдебно заседание въззивникът-ищец не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище по съществото на спора.

Процесуалният представител на въззивника-ответник – адв. Л., оспорва жалбата на въззивника-ищец. Смята, че правото на общетение произтича от дълбока, особена връзка между въззивника-ищец и доведения му син, каквато оспорва да е доказана. Досежно присъденото обезщетение за вреди от смъртта на съпругата на въззивника-ищец поддържа депозираната жалба. Претендират се направени разноски – внесена държавна такса. Навежда довод, че размерът на претендираното възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА следва да бъде съобразено с извършените процесуални действия по делото. Оспорва това вземане да подлежи на облагане с ДДС.

Въззивните жалби са предявени в предписания от закона срок от процесуално легитимирани лица. Въззивникът-ищец е освободен от задължение да внесе държавна такса, а дължимата от въззивника-ответник е внесена.

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

Във въззивното производство не е повдигнат спор досежно наличието на застрахователно правоотношение и настъпилото застрахователно събитие, поради което настоящият състав приема, че на 08.07.2023 г. при суха пътна настилка, ясно време и нормална видимост, на път I-1 (Е-79) на км 4+500 в посока към Дунав мост 2 (Видин - Калафат) в участък от две еднопосочни платна за движение (в посока към моста и в обратна посока), разделени от разделителна ивица. Платното за движение към Дунав мост-2 е изградено от 4 две пътни ленти, разделени от единична прекъсната бяла линия. На излизане от страната (в посока към Дунав мост-2 „Видин-Калафат“), лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с peг. № *** се движел в дясна пътна лента. В същата лента имало спрели товарни автомобили, последният от които композиция, състояща се от седлови влекач, марка „Волво“, модел „ФХ“ с peг. № *** с прикачено полуремарке марка „Шмитц“, модел „СБР СЗГ“ с peг. № *** с включени аварийни светлини. Около 21:20 часа, в тъмната част на денонощието, лекият автомобил „Мерцедес“ бил управляван със скорост от 89 км/ч и вместо да заобиколи спрелият товарен автомобил преминавайки в лявата пътна лента за движение в посока към моста, продължил движението си в дясната пътна лента и последвал удар в задната част на полуреваркето на спряната композиция без установени на място спирачни следи. Лекият автомобил се вклинил под полуремаркето на товарната композиция, в резултат от което купето му било деформирано до степен, непозволяваща определяне на инерционния интензитет на ограничаване подвижността на телата на пътуващите и в каква степен биха били защитени при правилно поставен колан. Настъпила деформация с дълбочина от 2 метра.

Няма и спор, че ПТП се дължи изцяло на субективните действия на водача на л.а.марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с peг. № ***, както и че ПТП е настъпило в периода на покритие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с въззивникаответник.

Спорна между страните е материалноправната легитимация на въззивника-ищец да претендира обезщетение от смъртта на биологичен син на своята съпруга, както и за размера на следващото се обезщетение при противопоставено и възражение за съпричиняване. Това налага формиране на самостоятелни изводи от фактическа страна досежно меродавните за разрешаване на спора обстоятелства.

Свид. Е. Х. Д. сочи да е майка на В. и баба на Е.. Споделя, че В. отишла в Гърция да работи, където се запознала с въззивника-ищец. Заживели заедно като 7 години останали в Гърция. Впоследствие сключили и брак. Посещавали я за по няколко дена. Сочи и Е. да е отишъл с тях в Германия. Въззивникътищец възпитавал Е., давал му пари, дрехи му купувал. Е. не контактувал с 5 биологичния си баща. Бил на 7 години, когато В. се разделила с него. Е. се оженил и със семейството си живеел при въззивника-ищец и В.. Определя семейството като щастливо. Сочи да са се събирали с компании. След смъртта на дъщеря й определя въззивника-ищец като съсипан. След уведомяване за случилото се веднага дошъл в България и останал един месец. Всеки ден сутрин и вечер ходел на гробищата. Често й се обажда и само плачел.

Свид. Е. Д. – брат на В., сочи да се е запознал с въззивника-ищец след като се събрали, а сестра му го завела у тях. Няма спомен за годината, но сочи да са били в Гърция. Върнали се в България и си взели апартамент. В Германия заминали преди 7-8 години. Свидетелства, че въззивникът-ищец идва в България през 2 месеца, по 1-2 пъти и продължава да поддържа цялото семейство като изпраща пари.

Свид. Д.а – първа братовчедка на Е. също сочи да е общувала със З. и В., когато идвали в България. Въззивникът-ищец подкрепял Е.. На погребението въззивникът-ищец не могъл да каже нищо. Много силно плачел, викал.

Свид. А. Д. – живял на семейни начала с В., баща на Е. като от връзката си имали и дъщеря Н., сочи да се е разделил с В. през 2010 г., когато тя сключила брак и изчезнала. Свидетелят я осъдил за издръжка, а според съдебното решение могла да вижда децата два пъти в седмицата.

Впоследствие дошла, за да види децата. В. им купувала дрешки, излизали на заведение. Твърди Е. да е живял при него и баща му. Учел в Благоевград до четвърти-пети клас. Когато Е. се оженил за първи път, живели при него.

Оженил се втори път, когато бил с майка си в Германия. Дошли си в Дупница и заживяли в апартамент под наем. От втората си жена Е. имал дете на 3 години. От Е. знае в Германия да е живял в отделна квартира. Той завел дело за правата върху детето и тръгнал към Германия, за да събере пари за адвокат.