Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 15.04.2024, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 219/2023
Вид
Решение № 70
Подписан
15.04.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Светла Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.350 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.354 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69 ал.1 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията
  • чл.40 ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Троян, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Ив. И. при участието на секретаря Е.ия П. П. като разгледа докладваното от Светла Ив. И. Гражданско дело № 20234340100219 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Част “Трета” – “Особени искови производства” глава “Двадесет и девета” – “Съдебна делба” от ГПК.

Делото е във фаза след допускане извършването на съдебна делба.

С влязло в сила решение по настоящото дело между Т. И. В. гр.Троян, ж.к. „М.“ бл.5, вх.Б, ет.1, ап.1 ЕГН **********, К. И. В. от гр.Троян, ж.к. „М.“ бл.5, вх.Б, ет.1, ап.1 ЕГН ********** и Н. И. В. от гр.П., ***, вх.В, ет.1 , ап.1, ЕГН ********** е допусната съдебна делба по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот, представляващ:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** / седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и едно точка двеста четиридесет и девет точка две точка шестнадесет/, находящ се в гр.Троян, общ.Троян, обл.Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 14.07.2021 год., с адрес: гр.Троян, п.к.5600, жк „М." вх.Б, ет.1, ап.1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор *** / седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и едно точка двеста четиридесет и девет точка две/, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и едно точка двеста четиридесет и девет/, с предназначение 1 на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 75.31 /седемдесет и пет цяло и тридесет и една стотни/ квадратни метра, с прилежаща част: избено помещение №1, както и 4.079 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на стр о е ж .

Делбата е допусната, при следните права: за К. И. В. -4/6 /четири шести/ идеални части от процесния имот; за Н. И. В. - 1/6 /една шеста/ ид.ч. и за Т. И. В. - 1/6 /една шеста/ ид.части.

В проведеното първо с.з., втора фаза на допуснатата делба ищецът, чрез процесуалният си представител прави искане за възлагане на процесния имот, като счита, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 от ГПК, както и искане по реда на чл. 346 от ГПК за уреждане на сметни отношения помежду им, а именно – за осъждане на двамата ответници солидарно да му заплатят сумата в размер на 3000- три хиляди лева за изграждане на две тераси на процесния апартамент през 2020година. Оспорва стойността на предявените претенции по сметки от страна на съделителя К. И. В.. В хода на устните състезания, пълномощникът на ищеца поддържа още и теза за изнасяне имота на публична продан и разпределение на средствата от същия между съделителите, съобразно квотите на собственост, които притежават.Претендира заплащане на сторените по делото разноски, съгласно представените договори за правна помощ и съдействие. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на съделителя К. В..

Ответникът К.

И. В., в срока по чл.349 ал.4 от ГПК, е направил искане по чл.349 ал.2 от ГПК за възлагане на неподеляемият имот в негов дял с твърдение, че както той, така и майка му и винаги са живели в наследствения имот, а той самият не притежава друго жилище.

В срока по чл.346 ГПК ответникът К. В. е предявил и претенция за уреждане на сметки, с твърдение, че общата стойност на извършените от него строително-ремонтни дейности в процесния апартамент възлиза на сумата от 20 300 лв. /двадесет хиляди и триста лева/, поради което претендира Н. И. В. и Т. И. В. да бъдат осъдени да му заплатят по 1/6 /една шеста/ част от горепосочените разноски, т.е. по 3 383.33 лв. /три хиляди триста осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящето искане до окончателното й изплащане. Твърди, че извършените от него подобрения в имота значително са увеличили стойността на същия.

Оспорва основателността на направеното по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК искане от ищеца за възлагане на процесния имот с твърдение за липса на жилищна нужда за ищеца и искането по реда на чл.346 ГПК за осъждане на двамата ответници солидарно да му заплатят сумата в размер на 3000- три хиляди лева за изграждане на две тераси на процесния апартамент през 2020година, като твърди, че той е заплатил стойността на изградените тераси.

На основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на представената към молбата на Т. В. оферта за изграждането на два броя тераси от 12.01.2020 г. на инж. С.

Д., както и истинността на двете разписки на гърба на офертата, което оспорване в хода на производството се оттегля.

В проведеното на

15.03.2024г. открито съдебно заседание, по реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на предявената от К. В. облигационна претенция за извършени 2 строително-ремонтни дейности в процесния апартамент по реда на чл. 346 от ГПК, като същата е намалена от 3383.33 лева на 2639.32 лева, в който размер се претендира от всеки един от останалите двама съделители - Т. И. В. и Н. И.

В.. В хода на устните състезания, пълномощникът на ответникът В. поддържа и теза за изнасяне имота на публична продан, като единствен способ на делбата. По отношение на разноските в производството намира, че заплатеният от страните адвокатски хонорари, във връзка с ликвидиране на съсобствеността, ще следва да остане за всяка страна така, както са сторени, поради което намира за неоснователна претенцията на ищеца за присъждането на съдебно-деловодни разноски, доколкото по делото са събрани доказателства за сторени такива, единствено във връзка с ликвидирането на съсобствеността.

По отношение на претенцията по реда на чл. 346 от ГПК счита, че разноските по делото следа да бъдат присъдени по реда на общите правила по чл. 78 от ГПК, поради което претендира присъждането им съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК.

Ответницата Н. И. В., чрез проц.представител адв.Г. И. оспорва направеното от Т. И. В. искане за възлагане на недвижимия имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като счита, че по отношение на ищеца не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК и в частност не е налице жилищна нужда. Оспорва предявените от Т. И.

В. претенции за сметки с аргумент за неоснователност. В проведеното на 02.10.2023 г. открито с.з. изрично заявява, че брат й К. В. е направил множество подобрения в апартамента, като призна заявената от него претенция за извършени подобрения в имота. В хода на устните състезания, пълномощникът на ответницата Н. В. поддържа теза за изнасяне имота на публична продан, като единствен способ на д е л б а т а .

Моли сторените по делото разноските да бъдат възложени на страните, съобразно съсобствеността на дялове им в процесния имот.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

До делба е допуснат недвижим имот, п р е д с т а в л я в а щ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** / седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и едно точка двеста четиридесет и девет точка две точка шестнадесет/, находящ се в гр.Троян, общ.Троян, обл.Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 14.07.2021 год., с адрес: гр.Троян, п.к.5600, жк „М." вх.Б, ет.1, ап.1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор *** / седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и едно точка двеста четиридесет и девет точка две/, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и едно точка двеста четиридесет и девет/, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 75.31 /седемдесет и пет цяло и тридесет и една стотни/ квадратни метра, с прилежаща част: избено помещение №1, както и 4.079 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.

В проведеното на

14.11.2023г. открито с.з., на зададените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси на 3 ищецът Т. В., същият категорично отрича сумата от 3000 лева, която е заплатена на свид.Д. за изграждане на процесните тераси да му е предоставена от ответникът К. В., с твърдение, че последният по това време е бил в Италия.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на свид. С. Д. се установява, че ответникът К. В., заедно с майка си винаги е живял в процесния апартамент, че той единствен е извършвал ремонтни дейности в него.

Свид.С. Н. Д. заявява, че познавам само Т. В., от който е ангажиран за ремонт на тераса в процесния имот.

Свидетелят твърди, че двете тераси са съществували по проекта на блока и само трябвало да се „…изкърти и да се иззида с тухли „итонг”, това беше за северната тераса. А за южната тераса, нещо да се подпре, тъй като там имаше спукано, имаше опасност за пропадане…“, като уточнява, че: „… на южната не „… само подпряхме, направихме една стъпка защото нещо се беше спукала, минимално просто, между другото. …“. Твърди, че за труда му било заплатено, от ищецът, „…Т. се казва, но трите имена не знам. Той ме е търсил и с него съм работил….“, като категорично заявява, че не знае дали от свое име му е платил Т. или от името на други хора. На свидетелят беше предявена приложената по делото и оспорена от ответниците „Оферта с два броя разписки, съдържащи се на гърба на офертата“ и същият заяви, че почеркът и подписът под офертата е негов. Сочи, че след приключване на работа му е било заплатено договореното възнаграждение, като прави уточнение: „… първо съставих първата и втората разписка, а третата разписка не си спомням, няколко месеца по-късно съм я съставил. Тази трета разписка, не си я и спомням, но Т. просто искаше да напиша, че той ми е дал парите….“.

От показанията на свид. Р. Тотева И. се установява, че е майка на съделители по делото – ищецът и двамата ответници. Твърди, че тя и покойният и съпруг са закупили апартамента през 1974г. и от тогава и до момента живее там. Заявява, че ответникът К. В. през цялото време е живял в този апартамент, никога не го е напускал, че той решил да направи ремонт, който започнал през 2020г. Сочи, че до момента не бил правен такъв, но „….. сега вече, когато казаха, че ще санирват блока, решихме да променим и К. е вече по-добре финансово. Аз съм с пенсия, не мога да отделям. Към Т. и Н. не съм се обръщала и не съм ги търсила за помощ, защото те си имат. Те не са ми предлагали помощ. …“. Категорично заявява, че „…За целият ремонт плащането е от К., само той. Н. и Т. не са давали пари по ремонта. Всичко, което се правеше К. е плащал сметките.

Терасите ги направи фирма. …Тези тераси ги плати К.. Тотьо не е давал пари за терасите. Парите за терасите ги даде К., но той в момента не беше в България, той пътува, тъй като е шофьор и ги беше поискал в заем от бившата си приятелка – Я., а след това ги връщаше. Тази Я. ги е дала на Т., който да ги даде на фирмата - изпълнител. След това К. върна на Я. парите….“. Подробно обяснява за извършена в апартамента подмяната на ел. и ВиК инсталация….“.

Сочи, че за извършеното саниране са заплащани някакви такси на Кооперацията, но не знае какви, тъй като „…. От наше име К. плати таксите.

За вратата, таблото, всичко К. е плащал. Т. не е бил при нас и не е плащал нищо за този ремонт. …“. Сочи, че Т. е живял в апартамента последно до 2002г.

От показанията на свид.Яна Антонова Цачева се установява, че е бивша приятелка на К. В., познава страните по делото – Т., К. и Н.. Заявява, че знае проц.апартамент, в който живее К. с майка си Р.. Знае, че К. е правил ремонти, че през февруари 2020 г. и поискал сумата от 2 000 лева, за да направят терасите на апартамента. Сочи, че по това време К. бил в чужбина 4 и трябвало да предаде сумата на брат му Т., като уточнява, че:“…...