Определение № 643 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. София, 18.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901023 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД срещу решение № 91 от 14.03.2023г. по в.т.д. № 796/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 339 от 27.10.2022г. по т.д. № 123/2022г. на Окръжен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 45 580. 87 лева, законна лихва за забава за времето от 04.03.2019г. до 24.10.2021г. върху сумата от 169 853 лева, дължима за извършена през 2017г. болнична медицинска дейност по клинични пътеки над уговорената стойност на разходите съгласно Договор № 164277 от 19.02.2015г. с допълнителни споразумения от 27.05.2016г. и 10.02.2017г.

Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и 1 поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен е изводът на съда, че споразумението между страните касае и вземането за лихви за забава. Няма категорично изразена воля на кредитора, че се отказва и няма да има претенции за заплащане на законните лихви върху определената като предмет на споразумението главница. Дружеството – касатор се е запознало с Условия и ред № РД-НС01-1 от 04.10.2021г. и приложенията към тях, преценило е, че има интерес да приеме доброволно плащане на спорната главница, вместо да чака присъждане в бъдещо дело, но това не означава, че се е отказало от обезщетение за забавено плащане. В Приложение № 1 към Условията изрично е записано уреждането на извършените от ищеца и неплатени дейности. Не е определян и нов договорен срок за плащане на главното вземане, който да дерогира настъпилата забава по договора по чл. 59 от ЗЗО.

В този смисъл решението е постановено в нарушение на императивната норма на чл. 20 от ЗЗД. Не са спазени критериите при тълкуването и задължението на съда да се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните. В нарушение на процесуалните правила не са обсъдени основни доказателства и доводи на касатора – ищец. Въззивният съд не е съобразил доказателствата по т.4 - т.11 от исковата молба и не е обсъдил обстоятелството, че ответникът не е считал, че е в забава към датата на сключване на споразумението и така не е включил отказ от обезщетение за забава. Съдът е подменил изявената обективна воля с друга, различна от действителната обща воля на страните. Не са изложени мотиви защо не е съобразена трайната практика на ВКС по какъв начин трябва да бъде заявен отказът на кредитора от правото на обезщетение за забавено плащане.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение да бъде отменено, с присъждане на претендираната сума за законна лихва за забава.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за правилното прилагане на 2 закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Как следва да се тълкуват изразите „окончателно уреждане на отношенията“ и „нямат и няма да предявяват каквито и да е други претенции“ и дали те се отнасят само към предмета на споразумението?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 144 от 14.11.2017г. по т.д. № 1084/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 32 от 31.05.2015г. по т.д. № 485/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 60152 от 27.04.2022г. по т.д. № 49/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно които такива изрази сочат на разрешаване на спора между страните – предмет на споразумението, а не представляват отказ от права.

2. По какъв начин трябва да бъде заявен отказът на кредитора от правото на обезщетение за забавено плащане, за да се приеме този въпрос за разрешен със сключването на споразумение?

Според касатора такъв отказ трябва да бъде изрично заявен, изведимо от посочените по-горе съдебни решения.

3. Трябва ли съдът да се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и да не допуска подмяна на нейното съдържание?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на противоречие с възприетото в решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 318 от 14.07.2011г. по гр.д. № 182/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 80 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1315/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Счита още, че въпросът може да бъде определен като такъв от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, тъй като сключеното между страните споразумение има законодателно уредена цел и предмет – заплащане на отчетените и незаплатени дейности съгласно § 1, ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2021г.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

3

Касаторът счита въззивното решение постановено в противоречие с Постановление № 7 от 27.12.1965г. на Пленума на ВС, решение № 1002 от 07.01.2010г. по гр.д. № 3800/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.

5. Необходимо ли е съдът да подложи на тълкуване споразумение, по чието съдържание страните спорят, съобразно установените в практиката на ВКС правила и критерии?

Според касатора въззивният съд не е подложил на тълкуване извънсъдебното споразумение, сключено между страните, съобразно правилата, критериите и начините, посочени в практиката на ВКС (решение № 220 от 31.07.2014г. по гр.д. № 6126/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 30 от 24.06.2022г. по гр.д. № 1883/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о.). Съобразими са обстоятелствата, при които е сключено споразумението; породените към този момент отношения между страните; поведението на страните преди и след споразумението; какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането на целта на споразумението; характеристиките на предмета му и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля на договарящите.

От насрещната страна по жалбата Националната здравноосигурителна каса е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява 4 вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са били обвързани от Договор № 164277/19.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, допълнен със споразумения, по който за 2017г. от касатора – изпълнител е имало извършени и отчетени, но незаплатени дейности. В рамките на предвиденото заплащане съгласно § 1, ал. 4 от ПЗР на Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2021г. и Условия и ред № РД-НС01-1 от 04.10.2021г., определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Българския лекарски съюз, след извършена проверка от контролните органи на НЗОК/РЗОК (протокол № 167/18.09.2020г.), касаторът е подал заявление вх. № 29-02-50-123/11.10.2021г. за сключване на споразумение. Такова, в образец Приложение № 1 към Условията, е било подписано на 13.10.2021г. Съгласно споразумението НЗОК се е задължила да заплати на касатора сума от общо 219 416 лева, отчетени, но неплатени дейности, установени по реда на § 1, ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2021г. и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК (т. 1). Също съгласно споразумението плащането е трябвало да се осъществи в срок до 30 дни от подписването му. Страните са заявили, че със споразумението окончателно са уредили задълженията си и за в бъдеще нямат никакви претенции по предмета, описан в т. 1. Посочената в споразумението сума е била платена в уговорения срок (на 25.10.2021г.). Към посочените Условия е имало още Приложения № 2 и № 3 (образци за споразумения), касаещи лечебни заведения за болнична медицинска помощ, но предявили искове срещу НЗОК за неплатени суми за извършена болнична медицинска дейност. Те са съдържали отказ от законни лихви за забава, по правило дължими при срочния характер на задължението на НЗОК като възложител да заплаща извършената и отчетена дейност за оказаната от лечебните заведения медицинска помощ.

При тези установени фактически обстоятелства, тълкувайки споразумението от 13.10.2021г. по реда на чл. 20 от ЗЗД (действителната воля 5 на страните), въззивният съд е приел предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за неоснователен. Обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума за извършените надлимитни дейности е било включено в споразумението и поради това е недължимо. Изрично страните са посочили, че задълженията са окончателно уредени. Съгласно чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С тези взаимни отстъпки могат да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора, а могат и да се изменят правоотношения, които са предмет на спора. В случая е бил определен нов падеж за изпълнение и плащане е извършено, а спорът относно лихвата за забава преди този нов падеж е бил уреден. Подобна уговорка относно срока е била част от типовото споразумение - Приложение № 1 към Условията и ред № РД-НС-01-1 от 04.10.2021г., които са били публично оповестени и известни на касатора, респективно той е имал право да не кандидатства за сключване на споразумение при предложените условия.

С оглед посочените обстоятелства първият формулиран от касатора въпрос не може да бъде определен като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е основан на конкретни фактически обстоятелства – съдържанието на сключеното между страните споразумение, свързано с оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване на споразумението от въззивния съд. Така формулиран въпросът е фактологичен и предпоставен от преценка на правилността на обжалваното въззивно решение. Поради това не представлява правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.