Определение № 1895 от 29.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1895 гр. София, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501930 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на С. Б. Т. срещу определение № 262168/21.03.2024г. и определение № 262661/09.04.2024г., постановени по гр.д. № 3810/15г. Първото се обжалва в частта, в която не му е присъдена законна лихва за периода 25.09.2015г. до 24.04.2017г. и в частта, в която не му е издаден обратен изпълнителен лист за 2814, 10 лв., неоснователно събрана такса за извършване на опис на недвижим имот.

Производството е образувано и по частни жалба на „Токуда банк“ АД срещу определение № 262168/21.03.2024г. и определение № 263092/25.04.2024г., постановени по гр.д. № 3810/15г. в частта, в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист и е допълнено определението от 21.03.2024г. със законната лихва.

Жалбоподателят С. Т. твърди, че в обжалваните от него части определението е неправилно. Счита, че върху сумата от 19 064, 92 лв. му се дължи законна лихва и за периода от 25.09.2015г до 24.04.2017г. Сочи, че ако „Токуда банк“ АД е била добросъвестен взискател към датата на образуване на изпълнителното дело- 2014г. и към датата на продажба на недвижимия имот- 2015г., то тя е следвало да претендира реалния размер на главница и лихви. Тя е била обявена за купувач и като такъв е трябвало да внесе сумата, която надминава вземането й в едноседмичен срок от разпределението, а именно 19 064, 92лв. Банката неоснователно я е задържала след датата на 1 разпределението 25.09.2015г. Счита, че неоснователното обогатяване е настъпило на 25.09.2015г., тъй като след тази дата банката е следвало да внесе горната сума. Счита за неправилно обжалваното определение в частта, в която не му е уважено искането за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 2841, 10 лв.- такса за извършения опис. Съгласно чл.20, т.3 от ТТРЗЧСИ за извършване на опис в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, поради което неоснователно съдебният изпълнител му я е събрал.

Жалбоподателят поддържа, че до датата на описа на недвижими я имот не му е връчвана покана за доброволно изпълнение. Поради това за него е възникнало основание да поиска обратен изпълнителен лист за 2841, 10лв.

Затова моли въззивния съд да отмени определението от 21.03.2024г. в обжалваната част и му се издаде изпълнителен лист на основание чл.245, ал.3 от ГПК за законната лихва за периода 25.09.2015г. до 24.04.2017г., както и за сумата от 2 814, 10 лв. в едно със законната лихва, считано от 25.09.2015г.

Жалбоподателят С. Т. обжалва и определението от 09.04.2024г. като счита, че то е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че разпоредбата на чл.78 от ГПК намира приложение и в производството по издаване на обратен изпълнителен лист. В процесното са разменени неколкократно книжа, изразявани са становища и са правени възражения.

Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да му присъди разноски за производството по чл.245, ал.3 от ГПК в размер на 2600лв.

Жалбоподателят „Токуда банк“ АД счита, че обжалваните от него определения са неправилни. Счита, че не може да се издаде обратен изпълнителен лист за погасени вземания, включително и чрез прихващане.

На 08.01.2024г. банката е направила възражение за прихващане на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД по отношение на С. Т.. То е връчено на последния с нотариална покана. За това обстоятелство е съставен с протокол № 1/06.02.2024г. и Протокол № 2/08.03.2024г. Вземането на банката е безспорно удостоверено от приложеното удостоверение изх. № 370/03.01.2024г. по изп.д.

№ 3469/17г. на ЧСИ Я.. В писмено становище банката е изложила доводи за недължимост на присъдените с процесните изпълнителни листа суми от 19 064, 92 лв. и 811, 97лв. Волеизявлението за прихващане е достигнало до С.

Т. и с връчването му от съда за становище , съгласно разпореждане от 2

09.02.2024г. С депозирано писмено становище от 05.03.2024г. С. Т. е посочил, че е възразил до банката с молба от 28.02.2024г., потвърждаващо изричното узнаване от негова страна за извършената от банката извънсъдебна компенсация. Банката излага, че определението от 26.04.2024г. е неправилно, тъй като процесуалният закон не предвижда присъждане на законна лихва за забава върху сумите, предмет на обратния изпълнителен лист.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваните от него съдебни актове.

Страните са депозирали отговори на частните жалби.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в частните жалби, намира същите за допустими като предявени в срока по чл.407, ал.1 и чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни чрез валидно упълномощени процесуални представители и срещу съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол.

С определението от 21.03.2024г. първоинстанционният съд е приел за частично основателно искането на С. Т. за издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 от ГПК, допълнил го е с друг съдебен акт като е осъдил „Токуда Банк“ АД да заплати и законната лихва върху 19 064, 92лв. С това от 09.04.2024г. е отказал да присъди разноски на молителя за това производство.

Отказал е присъждане на разноски в полза на С. Т. за производството по чл.245, ал.3 от ГПК.

Обжалваните съдебни актове са валидни и допустими.

По правилността им.

От събраните доказателства – гр.д. № 3810/15г., на СГС, гр.д. № 5857/19г. на САС и т.д. № 223/23г. на ВКС, счетоводна сметка, изходяща от ЧСИ Я., протокол за разпределение от 25.09.2015г., се установява, че С. Т. има вземане срещу взискателя „Токуда банк“ АД по изп.д. № 4231/14г. в размер на 19 064, 92лв., явяващи се разликата между вземанията на банката и осребрената стойност на недвижимия имот, продаден на публична продан. На С. Т. се дължи и сумата от 811, 97 лв. пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ, както и 1 402, 67лв. разноски за производството пред СГС по влязлото в сила решение на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Т.е. общо вземането му срещу банката е в размер на 21279, 56лв. Въззивният съд намира за неоснователно искането на С. Т. за присъждане на законната лихва 3 върху сумата от 19 064, 92 лв., считано от 25.09.2015г., когато е постановено разпределението.

В случая взискателят „Токуда банк“ АД дължи в едноседмичен срок от разпределението само дължимия данък за недвижимия имот, както и такси и разноски в полза на ЧСИ. Той няма задължение да внесе в такъв срок сумата, с която цената на имота надвишава вземането й. Следва да се посочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист. Това му е дало право да започне индивидуално принудително изпълнение срещу С. Т.- длъжник. Едва с влизане в сила на решението по иска по чл.422 от ГПК може да се установи действителния размер на вземането на кредитора, а в случая това е 09.11.2023г., когато решението на САС по гр.д. № 5857/19г. е влязло в сила.

Към 25.09.2015г. вземането на банката не е било безспорно установено по размер и затова не може да се присъди лихва върху сумата, надвишаваща вземането й, от момента на извършване на разпределението.

Неоснователното разместване на блага е станало с влизане в сила на постановлението за възлагане, когато банката е станала собственик на продадения имот -24.04.2017г. и от тогава е дължала връщане на сумата, надвишаваща вземането й. Поради това частната жалба на С. Т. срещу определението от 21.03.2024г. е изцяло неоснователна. Върху сумата от 19 064, 92лв. се дължи законна лихва до окончателното изплащане, считано от 24.04.2017г. Тя има акцесорен характер и от това произтича възможността, без самостоятелен исков процес, когато както главното парично вземане, така и законната лихва, са определени по своя размер и падеж. Тази лихва следва да се присъди и на основание чл.245, ал.3 от ГПК, заедно с присъждане на недължимо платеното по обратния изпълнителен лист.

/ опр. №

11/08.01.2009г. по ч.гр.д. № 520/09г., ВКС, IV г.о., опр. № ***г. по гр.д. № 2415/22г., ВКС, III г.о. , опр. № 528/26.11.2012г. по ч.гр.д. № 471812г. , ВКС, II г.о./ При тези изводи е неоснователна жалбата на „Токуда банк“ АД срещу определение от 25.04.2024г.

Въззивният съд счита, че правилно не е бил издаден обратен изпълнителен лист за 2814, 10лв., представляващи такса за опис на недвижим имот. Според т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС използвания в чл.435, ал.2 от ГПК израз постановление за разноски следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, 4 включително и тези, включени в поканата за доброволно изпълнение. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК. В смисъла на горното С. Т., като длъжник в изпълнението, е имал призната от закона правна възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, установяващ дължимост на таксата за извършване на опис на недвижим имот. Като не го е сторил, той е загубил възможността да оспорва както размерът така и дължимостта на таксата. За нея не може да се издаде обратен изпълнителен лист. Неоснователен е доводът на С. Т., че такъв вид такса не се събира, ако описът е извършен в срока за доброволно изпълнение.

Той оспорва изрично да му е връчвана покана за доброволно изпълнение.

Съгласно чл.483 от ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот. Разпоредбата не го задължава това да стане в срока за доброволно изпълнение. Нормата на чл.20, т.3 от ТТРЗЧСИ предвижда едно изключение, а именно, че такса за извършения опис не се събира в посочения в нея случай.

По възражението за извънсъдебно прихващане, направено от банката.

Възражението за прихващане е упражнено недопустимо в едностранно и безспорно производство по чл. 245, ал.3 ГПК, в което се проверява единствено дали са платени сумите по предварителното изпълнение, както и дали е отпаднало основанието за плащане. Банката има възможност да се защити чрез предявяване на отделен иск по чл. 439 ГПК при оспорване на вземането по обратния изпълнителен лист, поради погасяване му чрез възражение за прихващане./ Опр. № 60284/27.10.2021г. по гр.д. № 1204/20г., ВКС, III г.о./

По частната жалба на С. Т. срещу определението от 09.04.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК/ неправилно квалификация по чл.250 от ГПК/.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК С. Т. е поискал да му бъдат присъдени разноски за производството по чл.245, ал.3 от ГПК в размер на 2600лв. Тъй като липсва такова произнасяне с определението от 21.03.2024г., то не е необходим списък на разноските по чл.80 от ГПК като основание за допустимост на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК съдът присъжда разноски на страната, само ако ги е поискала изрично от съда и то своевременно. Т.е. още с молбата за издаване на изпълнителен лист. Нито 5 в молбата от 29.12.2023г., нито в тази от 08.01.2024г. С. Т. е направил искане за присъждане на разноски в производството по чл.245, ал.3 от ГПК. Поради което такива не следва да му се присъждат.

Частната жалба на С. Т. е неоснователна.

Поради изложеното въззивният съд счита, че следва да потвърди обжалваните съдебни определения, тъй като частните жалби срещу тях са неоснователни.

При този изход на спора пред въззивния съд на „Токуда банк“ АД не се дължат разноски, тъй като и двете й частни жалби са неоснователни.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262168/21.03.2024г., определение № 262661/09.04.2024г. и определение № 263092/25.04.2024г., постановени по гр.д. № 3810/15г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6