Решение № 348 от 28.09.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Перник, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500512 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3042/18.07.2023г. и допълнение към нея с вх. № 5407 от 13.09.2023 г. от длъжника Б. А. П., с ЕГН ********** против действията по изп. д. № 20237530400968 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху инвалидната пенсия на длъжника и банковата му сметка в „***“ АД гр.

***.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по следните съображения: На първо място сочи, че запорът е незаконосъобразен, тъй като не бил уведомен по надлежния ред, че срещу него е издадена и влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 618 от 10.02.2017 г. за сума в размер на 1459,96 лева. На следващо място се сочи, че длъжникът не притежава качеството ползвател на топлинна енергия, нито като собственик, нито като носител на друго вещно право на процесния имот. Прави се възражение, че запорът е наложен върху инвалидната пенсия на длъжника, която е в размер на 490 лева, т.е по- ниска от минималния размер на трудовото възнаграждение за страната, което е в размер на 710 лева /към момента на подаване на жалбата/. В продължение, като следващо основание за незаконосъобразност на постановения запор се сочи обстоятелството, че по отношение на вземанията на „Топлофикация Перник“ АД е изтекла погасителната тригодишна давност. По изложените съображения се иска 1 от съда да отмени атакуваните действия на ЧСИ, като бъде обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 618 от 2017 г., издадена по ч.гр.д. № 706/2017 г. по описа на ПРС. Иска се съдът да постанови прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят не е подал писмени възражения.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия в хронологичен ред, като въз основа на подробно изложени съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /длъжникът е уведомен за наложения запор на 11.05.2023 г. с получаване на съобщение за доброволно изпълнение/, от легитимирана страна - длъжник по изпълнително дело /чл. 435, ал.2 ГПК/ и съдържаща оплаквания за насочване на принудителното изпълнение спрямо несеквестируем доход, поради което същата се явява допустима в тази й част.

По същество, настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

В чл. 435, ал.2 от ГПК изчерпателно са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и основанията, на които те могат да бъдат атакувани по реда на обжалването, съставляващи и предпоставки за допустимостта на жалбата.

В чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидено право на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано имущество за събирането на определено парично вземане.

Запорът на трудово възнаграждение или други доходи може да се атакува при наведено от длъжника възражение за несеквестируемост на съответния доход, което жалбоподателят счита за несеквестируемо, което от своя страна да обосновава допустимост на жалбата по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. В настоящия случай, в жалбата на жалбоподателя се съдържат твърдения за насочено принудително изпълнение върху считано за несеквестируемо имущество, а именно: запор върху пенсията на длъжника (жалбоподател в настоящото производство).

Твърденията на жалбоподателя в тази насока, обаче, не се подкрепят от доказателствата по делото. От наличните по делото документи става ясно, че длъжникът Б. А. освен доход от получаваната инвалидна пенсия, получава и трудово възнаграждение като същият работи като ************. Следва да се отбележи, че общата сума на получавания месечен доход като сбор от инвалидната пенсия и възнаграждението от трудовото възнаграждение възлиза на около 1 454.39 лева (от която сума 490,35 лева – лична пенсия), която сума надхвърля минималната работна заплата.

Видно от наличното по делото копие на запорно съобщение с изх. № 24281/14.04.2023г., в последното е изрично посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на несеквестируемите доходи по чл. 446 ГПК.

2

Регламентираната в чл. 446 ГПК несеквестируемост на някои парични вземания – трудово възнаграждение и пенсия, или на част от тях, представлява забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, последният е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на длъжника (т. 1 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 446, ал. 2 ГПК за определяне на секвестируемата част от трудовия доход следва да се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Когато - както в настоящия случай, длъжникът има доход от два или повече източника, от значение е общият нетен размер на доходите му. Преценката за размера, спрямо който се прилагат разрешенията на чл. 446, ал. 1, т. 1-3 ГПК, се прави не поотделно за всеки доход, а след сумиране на "всички доходи", по арг. от чл.

446, ал. 3 ГПК. Именно това е сторено в настоящия случай, доколкото в обсъденото погоре запорно съобщение съдебния изпълнител е посочил се длъжника има осигурителен доход от трудово правоотношение, която сума следва да се има предвид при определяне на несеквестируемата част от пенсията на длъжника. Посочен е и осигурителния доход – 964,04 лева, с оглед правилното определяне на секвестируемия доход от страна на третото задължено лице, а именно: НОИ РУСО Перник. Поради това не може да се приеме, че в случая не са съобразени правилата за опазване и защита на несеквестируемия доход на длъжника.

По отношение на останалите съдържащи се в жалбата искания и оплаквания – релевираното възражение за погасяване на вземането по давност, както и тези, свързани с издаването, връчването и пораждането на действие на издадената заповед за изпълнение, както и искането за обезсилване на издадената по ч. гр. д. № 706/2017г. заповед за изпълнение, обезсилване на издадения срещу длъжника изпълнителен лист и прекратяване на производството по изпълнителното дело, съдът не дължи произнасяне, доколкото длъжникът разполага с друг вид процесуална защита, която не може да бъде предмет на настоящото производство. В това производство съдът не притежава необходимата процесуална компетентност за обезсилване на процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за прекратяване на производството по изпълнителното дело. Поради това жалбата, в тази й част, следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3042/18.07.2023г. и допълнение към нея с вх. № 5407 от 13.09.2023 г. от длъжника Б. А. П., с ЕГН ********** в частта, срещу действие на ЧСИ С.Б., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, извършено по изпълнително дело № 20237530400968 по описа на ЧСИ С.Б. и изразяващо се в налагане на запор върху доходите на длъжника.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 3042/18.07.2023г. и допълнение към нея с вх. № 5407 от 13.09.2023 г. от длъжника Б. А. П., с ЕГН **********, в 3 останалата й част.

РЕШЕНИЕТО, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на страните. В останалата му част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4