Решение № 1180 от 20.06.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е гр.София, … юни 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в проведеното на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, заседание при закрити врати, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 5410 по описа за 2014 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от „С.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Н.Б.“ АД с ЕИК *******, в която се твърди, че на 12.10.2012 г. молителят и ответникът са сключили договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от

3 500 000 евро, които следва да бъдат върнати при поискване, но не по-рано от 30.06.2013 г. Твърди, че на 29.10.2012 г. между страните е подписан анекс, с който се увеличава размерът нас на предоставения заем с 45 000 евро. Молителят е превел по банкова сметка ***. Молителят твърди, че е отправил нотариална покана до длъжника на 28.05.2014 г., с която е поискал да му бъдат върната заемната сума. Твърди още, че на 28.09.2012 г. е сключил с ответника договор, по силата на който последният му предоставя ексклузивни права да проучи и да закупи недвижими имоти, след сключване на договор за покупко-продажба на дялове на „М.Г.Б.Х.“ и неговата група „МГБ Г.“ – с купувач ответника. Молителят превел на ответника гаранция в размер на 3 000 000 евро. Договорът е в сила до 31.12.2013 г., но поради неизпълнението му от страна на ответника на същата, той е получил от молителя нотариална покана.

Моли съда да открие производство по несъстоятелност срещу ответника поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на последния, поради неизпълнението на изискуеми вземания, произтичащи от търговски сделки.

В срока за отговор ответникът счита, че молителят няма качеството на кредитор, поради което няма правен интерес да подава молба на основание чл. 625 ТЗ. Твърди, че финансово-икономическото му състояние не води до извод за свръхзадълженост, респективно неплатежоспособност, и разполага с достатъчно активи, които да покрият задълженията към кредиторите му. Няма парично задължение към молителя, което да произтича от описаните сделки. Твърди, че е едноличен собственик на капитала на пет търговски дружества, които осъществяват активна търговска дейност и стойността на дружествените му дялове е много над размера на претендираното вземане. По отношение на договора за ексклузивитет твърди, че е изпълнил задължението си за придобиване на част от капитала на „М.Г.Б.-Х.“ ООД. Моли съда да отхвърли подадената молба като неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 12.10.2012 г. „С.К.“ ЕООД и „П.Н.Б.“ АД са сключили договор, по силата на който молителят предоставя на ответника сума до 3 500 000 евро обезпечен лихвоносен заем, който е дължим при поискване, но не по-рано от 30.06.2013 г. Заемополучателят дължи на заемодателя фискирана лихва в размер на 5 % годишно. При неплащане в срок на което и да е задължения по този договор, заемополучателят дължи лихва за забава в размер на 8 %. Заемната сума, заедно с лихвата е дължима при поискване от заемодателя, но не по- рано от 30.06.2013г.Получателят е длъжен да заплати в 10-дневен срок от получаване на искането за плащане. Заемополучателят учредява в полза на заемодателя като обезпечение залог на акции.

С анекс от 29.10.2012 г., подписан от страните по спора, се изменя договора за заем от 12.10.2012 г., като се увеличава размера на заема с 45 000 евро, като общият размер на заетата сума възлиза на 3 545 000 евро.

От извлечение от банковата сметка на ищеца, открита от него в „ОББ“ АД, се установява, че на 31.10.2012 г. е превел на ответника сумата от 88 012,35 лв. по процесния договор за заем.

По делото е представена нотариална покана, отправена от „С.К.“ ЕООД до „П.Н.Б.“ АС, обективираща изявлението на настоящия молител, в качеството му на заемодател, за връщане на заетата сума по договор за заем- главница от 3 545 000евро , заедно с лихвата по чл.2.3 от договора, в размер на 378 537,26 евро.Поканата е връчена на заемополучателя – ответник на 03.06.2016година от помощник- нотариус на нотариус Г.Й.-Д.-

Ц.К..Удостоверяването на този факт е извършено на 16.06.2014година, по реда на чл.592 ГПК.

На 28.09.2012 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който „П.Н.Б.“ АД се задължава да сключи договор за покупко-продажба на дялове в „М.Г.Б.Х.“ ООД и неговата група (МГБ Г.), а „С.К.“ ЕООД да закупи определени имоти, собственост на МГБ Г.. Ответникът предоставя на ищеца ексклузивни права да проучи и купи имоти при приключване на придобиването на МГБ Г.. За предоставените на „С.К.“ ЕООД изключителни права той трябва да даде депозит на „П.Н.Б.“ АД в размер на 3 000 000 евро, който има функцията и на задатък по смисъла на ЗЗД и се внася в посочена от последния банкова сметка. ***, изтичане на срока на договора или прекратяването му ответникът се задължава да върне на ищеца депозита. При настъпване на датата, на която ответникът е придобил най-малко ¾ от дяловете на „М.Г.Б.Х.“ ООД, всяка от страните има право да покани другата да към приключване на сделката чрез изпращане на нотариална покана, в която определя деня, часа и мястото, където ще бъде подписан нотариалния акт за придобиване на недвижимите имоти. В случай на неизпълнение на задълженията на една от страните по договора, изправната страна има право да пристъпи към разваляне на договора, като изпрати покана на другата страна и ѝ даде срок за изпълнение (не по-кратък от 15 дни). При разваляне на договора от ищеца той има право да получи неустойка в размер на два задатъка, а при разваляне от страна на ответника последният има право да задържи задатъка. Договорът е със срок до придобиването на най-малко ¾ от дяловете на „М.Г.Б.Х.“ ООД и прехвърлянето на определените недвижими имоти на ищеца.

С анекс от 28.09.2012 г., подписан между страните по спора, се изменя договор за ексклузивитет, като при разваляне на договора независимо по чия вина ответникът дължи връщането на депозита на ищеца, без да се дължат каквито и да било други суми.

От извлечение от банковата сметка на ищеца, открита от него в „ОББ“ АД, се установява, че на 23.10.2012 г. е превел на ответника сумата от 6 845 405 лв. по процесния договор за заем и сумата от 5 867 490 лв. по договор за ексклузивитет.

По делото е представен дружествен договор на „М.Г.Б.-Х.“ ООД, съгласно който капиталът на дружеството се разпределя на 100 равни дяла – всеки на стойност 242 500 лв., от които 83 са собственост на ответника.

С договор за цесия от 29.05.2014 г. ищецът прехвърля на „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД вземанията си към ответника с общ размер 6 545 000 евро, произтичащи от процесния договор за заем от 12.10.2012 г. и от договора за ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти от 28.09.2012 г.Договорът от името на цедента е подписан от И.М., действал като пълномощник на управителя на „С.К.“ ЕООД , към този момент – Е.И.Д./ последната е била вписана като управител на дружеството за периода от 31.10.2012г. д 25.07.2014г., съгласно вписванията в ТР по партидата на дружество/.По делото е представено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на М., нотариално заверено от нотариус К. Б.на 20.09.2013г.Нотариалната заверка касае подпис и съдържание на документа.

Във връзка с откритото производство по оспорване автентичност на договора за цесия и представеното пълномощно е допусната графологическа експертиза, изготвена от вещото лице Д.В..

От заключението на вещото лице Д.К.В. по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че ръкописният текст, съдържащ се в името „И.М.” изписано под подписа за „цедент” , в Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2014год., сключен между ищеца, за „ЦЕДЕНТ” и „Технологичен център - Институт по микроелектроника /ТЦ-ИМЕ/” АД, като „цесионер”, е изпълнен от И.Г. М..

Според вещото лице подписът, положен от името на Е.И.Д., за „цедент”, в Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2014год., сключен между ищеца, представляван от Е.И.Д., за „цедент” и „Технологичен център -

Институт по микроелектроника /ТЦ-ИМЕ/” АД, представляван от Т.П.Т., за „цесионер”, е положен от И.Г. М..

Вещото лице е дало становище, че подписът положен от името на Е.И.Д.и ръкописният текст съдържащ се в името „Е.И.Д.”, изпълнен под подписа, в нотариално заверено на 20.09.2013г., под peг.

№ 15473, от К. *** действие СРС пълномощно, са съответно положени и изпълнени от Е.И.Д..

Ищецът е изпратил нотариални покани, които нотариус Г.Й.Д., с рег. № 343 от НК, е удостоверила на 16.06.2014 г., че те са връчени на ответника на 03.06.2014 г. В поканите „С.К.“ ЕООД отправя искане до „П.Н.Б.“ АД да му върне предоставения въз основа на договор от 12.10.2012 г. заем в размер на 3 545 000 евро заедно с лихва в размер на 378 537,26 евро, както и сумата от 3 000 000 евро, представляваща депозит по прекратен договор от 28.09.2012 г.

По делото е представено уведомление от цесионера „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД до ответника, получено от последния на 08.09.2014 г., с което първия уведомява последния за прехвърлените с договор за цесия вземания.

По делото са представени извлечения от Търговския регистър към АВ, от които се установява, че ответникът е едноличен собственик на капитала на „***часа“ ЕООД, „Издателство за списания-М.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „П.С.“ ЕООД и „А.С.“ ЕООД, а във „В.Г.Б.“ ООД и „М.Г.Б.-Х.“ ООД е мажоритарен собственик.

Във връзка с необходимостта от изследване на финансово- икономическото състояние на ответника, съдът е допуснал изслушване на ССчФИЕ.

От заключението на вещото лице С.А.М. по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че преобладаващи в структурата на активите на „П.Н.Б.” АД през периода 2012 г. - 2013 г. са краткотрайните активи, чийто относителен дял е заемал между 69 % и 98 % от общата сума на активите. Характерна особеност в структурата на краткотрайните активи на „П.Н.Б.” АД през изследвания период е липсата на материални запаси, като изцяло преобладаващи в тази структура са краткосрочните вземания за сметка на незначителния дял парични средства- едва 0,13% и 0,21% от балансовата стойност на краткотрайните активи. През 2013 г. и 2014 г. в състава на дълготрайните активи са представени единствено дългосрочните финансови активи, които са под формата на акции и дялове в предприятия от група. През 2013 г. дълготрайните активи са в размер на 12 220 лв., а краткотрайните – 27 456 лв., докато през 2014 г. дълготрайните активи са в размер на 13 472 лв., а краткотрайните – 14 189 лв.

Според вещото лице балансовите стойности на пасивите и структурата на задълженията на „П.Н.Б.” АД към края на 2012 г., на 2013 г. и към 30.11.2014 г. са почти изцяло дългосрочни — над 99 % от общия им размер са с падеж над 1 година. През 2013 г. собственият капитал е 906 000 лв., а общата сума на пасивите – 39 676 000 лв. През 2014 г. собственият капитал е 1 089 лв., а общата сума на пасивите – 26 512 лв.

Съгласно експертизата към 31.12.2012 г. не са изчислени стойности на показателите за ликвидност, т.к. в края на отчетния период „П.Н.Б.” АД не е имало краткосрочни задължения. Към 31.12.2013 г. и към 30.11.2014 г. стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност надвишават многократно референтите стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност попадат в границите на допустимите за тези показатели стойности, т.е. ответното дружество е било в състояние да обслужва без проблеми краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Коефициентът на обща ликвидност за 2013 г. е 286, а за 2014 г. – 430. Коефициентът на бърза ликвидност за 2013 г. е 286, а за 2014 г. – 430. Коефициентът на незабавна ликвидност за 2013 г. е 0,36, а за 2014 г. – 0,91. Коефициентът на абсолютна ликвидност за 2013 г. е 0,36, а за 2014 г. – 0,91.