Решение № 39 от 02.06.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Берковица, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261610200057 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано след разделяне от АНД 54/2026 г. по описа на РС-Берковица.

Предмет на настоящото производство е жалбата на Д. К. К., в частта против Наказателно постановление № .... г. на Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ Берковица, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 15.34 евро на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, за това че е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като поддържа че не е допуснал и не е извършил виновно посоченото нарушение, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващият постановление е законосъобразно. орган поддържа, че наказателното

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за 1 установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От приобщените писмени доказателства по административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи следното:

С Наказателно постановление № ....г. /л. 8 от делото/, издадено от началника

РУ към

ОДМВР

Монтана,

РУ

Берковица административнонаказващият орган е приел за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2026 г. в 18:10 часа, като неправоспособен Водач в с. Б. пред дом номер .., нарушителят управлява лек автомобил, марка "...", модел "...", с рег. номер ...., собственост на В.Р.Н. от гр. С., като водачът К. е участник и виновен за реализирането на ПТП с номер 2026-1023-50378/14.02.2026 година и при извършена проверка, същият не представя СРМПС, част II.

При така възприетата фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

За извършеното административно нарушение на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 15.34 евро.

На 14.02.2026 г. е съставен АУАН серия .... /л. 10 от делото/ въз основа, на който е издадено обжалваното наказателно постановление № .... г. /л. 8/.

По настоящото съдебно производство са разпитани полицейските служители извършили проверката, при която е установено нарушението - С.

Н. С., който е актосъставител и Х. И. М. - свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, които потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Разпитани са и Е.Т.Д. и Ц. Т. К.а, които са свидетели на пристигането на полицейските служители в дома на жалбоподателя при установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че 2 жалбата е основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП р едовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тоест по силата на закона АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, като в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи с категоричност жалбоподателят да е извършил твърдяното административно нарушение.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели стана ясно, че нарушението не е установено по време на управление на посоченото МПС, а по-късно след проверка на полицейските служители в дома на нарушителя.

С. Н. С., който е актосъставител на АУАН свидетелства, че жалбоподателят не е установен на мястото на ПТП-то, а около час след като е бил подаден сигнал за настъпилото ПТП, като полицейските служители са отишли на адреса, на който живее, където и е извършена проверката, при която същият не им е предоставил СРМПС, част II за МПС-то, което е участвало в ПТП-то.

Свидетелят Х. И. М., който е свидетел при съставянето на акта и свидетел на установяване на нарушението, потвърди, че проверката на жалбоподателя не е извършена при управление на МПС-то, а в дома му около час-час и половина, след като е бил подаден сигнала за настъпилото ПТП.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Е.Т.Д. и Ц. Т. К.а, тъй като показанията им съответстват на показанията на полицейските служители, в частта че проверката е била извършена в дома на жалбоподателя по време, когато същият не е управлявал въпросното МПС.

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в одачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

А според § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП " Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

3

При тълкуване на горните разпоредби се налага изводът, че водачът на МПС има задължение да носи свидетелството за неговата регистрация по време на неговото управление и по аргумент от противното същият няма задължение да носи свидетелството, когато е преустановил управлението на моторното превозно средство, а след като законът не предвижда такова задължение, то и непредставянето на свидетелството за регистрация, когато не е по време на управление на МПС, не представлява административно нарушение, за което да може да му се търси административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното по-горе, обстоятелството, че жалбоподателят не е представил свидетелство за регистрация на посоченото МПС при пристигането на полицейските служители в дома му, по време, когато същият не е управлявал въпросното МПС, съответно и не е бил водач на МПС-то, не може да бъде квалифицирано като неизпълнение на задължението вменено в чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство, какъвто към момента на проверката жалбоподателят не е бил, да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че при пристигането на свидетелите С. Н. С. и Х. И. М. на местопроизшествието, същите не са установили жалбоподателя, поради което и няма как актосъставителят да е направил преценка дали на 14.02.2026 г. в 18:10 часа в с.

Б., ул. .... пред дом номер ...., жалбоподателят К. е носил в себе си посоченото в чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП свидетелство за регистрация. Действително липсват доказателства жалбоподателят да е носил в себе си свидетелството за регистрация на МПС-то при пристигането на полицейските служители покъсно в неговия дом, но доколкото актосъставителят е посочил, че нарушението е извършено на друго място и по друго време, не следва да бъде обсъждано неговото поведение като водач, когато полицейските служители са установили жалбоподателя в дома му, доколкото към този момент същият не е имал това качество след като не е управлявал МПС.

По горните съображения съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

Предвид което настоящият състав намира за недоказано извършването на посоченото в наказателното постановление нарушение, поради което така 4 издаденото наказателно постановление е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменено.

Относно разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В случая заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 613.55 евро е уговорено общо за изготвяне на жалба против три наказателни постановления, като настоящото производство е образувано след разделяне на АНД 54/2026 г. по описа на РС-Берковица и предмет на разглеждане е само едно от трите наказателни постановления. В договора за правна помощ не е посочено каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение е уговорена за всяко едно от трите наказателни постановления, поради което съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъди 1/3 от заплатения хонорар, а именно – 204.52 евро, предвид че същият е уговорен общо и за трите наказателни постановления без да направено разграничение каква е заплатената сума поотделно за предоставената правна защита и съдействие за всяко едно от тях.

Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ...., издадено от началника РУ към ОДМВР Монтана, РУ-Берковица, с което на Д. К. К. с ЕГН ********** от с. Б., за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 15.34 евро на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К. с ЕГН

********** от с. Б., сумата от 204.52 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени за настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията 5 предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 6