Решение № 533 от 28.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Бургас, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120201081 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на Н. М. Н.-К., ЕГН ********** чрез адв.

С. П. от АК *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6028852 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Н. М. Н.-К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба моли за отмяна на електронния фиш като счита, че е незаконосъобразен, неправилно било установено нарушението както и бил спорен въпросът дали е одобрен уредът, с който е отчетена скоростта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище с подробни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ. Било недоказано нарушението, нито повторността му. Моли за отмяна на ЕФ и за присъждане на разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

Депозирано е писмено становище, жалбата се намира за неоснователна.

На жалбоподателя Н. М. Н.-К. е издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба” за това, че на 22.05.2022 г. в 15,01 ч. в гр. Бургас, ПП Е773, км. 491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП-1 при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч отчетен толеранс – 3 % на измерената скорост, с МПС *** рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32D4F9 - разрешена скорост 80 км./ч, установена скорост 97км./ ч и превишена скорост 17 км./ч. МПС е собственост на Н. М. Н.-К.. Нарушението е прието, че е извършено в условия на повторност с ЕФ К 3719829, но въпреки усилията на съда да събере доказателства, удостоверяващи връчване на ЕФ такива не се представиха по делото.

На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 1 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на МПС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност.

В случая е налице административно нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци, приложен е снимков материал като се вижда вида на автомобила, неговият регистрационен номер, посоката на движение, това, че няма други МПС, както и номера на АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Представен е и запис на нарушението.

Техническото средство MultaRadar № 00209D32D4F9 е от одобрен тип за измерване като съгласно протокол от проверка № 28-С-ИСИС/10.08.2021г. видеорадарната-система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения съответства на одобрения тип. Номерът на техническото средство е ясно посочен в ЕФ и протокола за проверка като липсват такива доказателства, които да наведат съда на съмнение относно техническа неизправност на АТСС.

По отношение на възражението за неясно описано нарушение съдебния състав намира, че нарушението е конкретно описано по време, място на извършване, посочена е правната квалификация.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност предвид представената справка за собственост като Н. Н.-К. е вписана като ползвател/собственик на МПС. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателката като и от данните по делото не се установява последната да се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е за да обуслови, че в случая скоростта от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 („Забранено 2 е движение със скорост, по-висока от означената“) и е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона (в този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1060/2020 г.). В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че неправилно АНО е приложил санкционната норма като е нарушил правилата за „повторността“. Нарушено е правото на жалбоподателя да се защити срещу всички факти. В този смисъл са и изложените от него възражения в жалбата.

Съгласно обжалвания ЕФ жалбоподателят е бил наказван преди това с електронен фиш серия К № 3719829. Посоченият ЕФ е представен по делото, но липсват доказателства за датата на неговото връчване - разписка за връчването му или друг документ удостоверяващ връчването като по делото се получи отговор, че разписка липсва, както и няма информация за връчване на ЕФ. В същото време е представено извлечение от системата АИС АНД като липсва информация въз основа на какво е отразен записа за връчване, след като такива доказателства липсват. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение, като „повторно“ следва АНО да докаже фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация. В конкретния случай не са ангажирани доказателства за влизане в сила на ЕФ, за който се твърди повторност, за да направи обоснован извод дали и настоящото попада във времевите граници за повторност, поради което и не следва да се приема, че се касае за повторност.

Според съдебния състав този порок обаче не води до пълна отмяна на ЕФ, тъй като нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае за управление на МПС с превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението (така Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение № 186/06.02.2020г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение №

8/2021г. по т.д. 1/2020г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.

Поради гореизложеното този състав счита, че деянието следва се преквалифицира от такова извършено в условията на „повторност“ – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основния състав - чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП , регламентиращ наказание при превишаване на максимална скорост в населено място от 11 до 20 km/h -с глоба 50 лв., респективно размерът на наложената „Глоба“ да се измени от 100 лева на 50 лева.

Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските. В случая разноски претендира жалбоподателя, поради което следва да му се присъдят съобразно отменената част от ЕФ, а именно разноски в размер на 100 лева, което е съобразено и с фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6028852 на ОДМВР Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Н. М. Н.-К., ЕГН ********** е наложено административно наказание

„Глоба“ в размер на

100

(сто) лева, като

ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4 ЗДвП в чл. 182, ал.

1, т. 2 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 100 (сто) лева на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА ОД МВР БУРГАС да заплати на Н. М. Н.-К., ЕГН ********** сумата в размер на 100 (сто) лева разноски за адвокат в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4