Определение № 99 от 18.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Враца, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Евгения Г. С.а

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600088 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на адв. Я. В. С. от САК, упълномощен представител на Д. Е. С., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. София, ж. к. "Дружба 2", бл. 228, вх. А, ет. 10, ап. 60 срещу Определение № 265/16.12.2025 г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по ЧНД № 435/2025 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.08.2025г. на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина, по досъдебно производство № 4055/2024г. по описа на РП-Враца, № 302/2024г. на РУ на МВР -Бяла Слатина, образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

"б" от НК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност , необоснованост и наличие на съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на атакуваното определение. Твърди се липса на задълбочен анализ на събраните доказателства и наличие на пороци в изводите на вещите лица по назначената тройна автотехническа експертиза, които са формирали грешни изводи за първия съд.

В заключение се сочи, че изводите на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина и на PC-Бяла Слатина са незаконосъобразни, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на прокуратурата за допълнително разследване.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди наведените в частната жалба доводи и съображения, и провери изцяло законосъобразността на обжалваното определение, приема следното:

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 от НПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано Л., поради което е допустима за разглеждане, а по същество - неоснователна, поради следните съображения:

1

Наказателното производство по ДП № 4055/2025 г. по описа на РП-Враца, ТО - Бяла Слатина е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 11.06.2024 г. в гр. Бяла Слатина при управление на МПС, в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП е предизвикано ПТП, при което е причинена средна телесна повреда на Д. Емил С. от гр. Бяла Слатина - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

"б" от НК.

С Постановление от 28.08.2025 г. прокурорът е прекратил наказателното производство по ДП № 4055/2025 г. по описа на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Срещу постановлението на прокурора е подадена жалба от пострадалия Д. Е. С., чрез адв. Я. С. от САК, въз основа на която е образувано ЧНД № 347/2025 г. по описа на PC-Бяла Слатина, като с определение № 189/07.09.2025 г. постановлението било потвърдено. След обжалване Определението на РС-Бяла Слатина е отменено с определение № 448/10.11.2025 г., постановено по ВЧНД № 602/2025 г. на ОС-Враца, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на PC - Бяла Слатина с указания. След връщането е образувано ЧНД № 435/2025 г., по което е постановено обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съобразно дадените указания, районният съд е обсъдил фактическата обстановка по делото, като анализирайки събраните по делото доказателства, ведно със заключенията на вещите лица по назначената тройна автотехническа експертиза, е дал отговор на наведените в жалбата възражения, и е извел своите мотивирани заключения, обосноваващи извода за законосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

На първо място въззивният съд следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон.

В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно Л. следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководнорешаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да 2 извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т. е. дали постановлението е обосновано или не.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с обжалвания първоинстанционен съдебен акт, въззивната инстанция счита, че Районен съд-Бяла Слатина правилно е установил фактическата обстановка по случая и правилно е приложил закона.

Поради тази причина въззивният съд счита, че не е необходимо да преповтаря фактическите констатации, изложени в обжалвания акт, а следва да се съсредоточи върху направените възражения, а именно:

Няма спор, че на 11.06.2024г. в гр. Бяла Слатина, обл. Враца е настъпило пътно транспортно произшествие, при което е възникнало съприкосновение между управлявания от жалбоподателя Д. Е. С. мотопед "Лифан" с рег. № ВР *** Р и специализирана машина "Катер Пилар" с рег. № ВР ***, управлявана от Х.Г.Ф..

Спорът, изхождайки от постановлението за прекратяване, е дали е наЛ. извършено престъпление по смисъла на закона, дали принос и вина за настъпване на инцидента има водачът на специализираната строителна машина "Катерпилар", в условие на изпълнение на дейности по сигнализиран строителен обект ли е настъпил инцидента, респективно дали с поведението си той е нарушил разпоредбите на ЗДвП.

Настоящият състав счита, че правилно РП-Враца, ТО-Бяла Слатина и РСБяла Слатина са достигнали до отрицателен отговор на тези въпроси.

В тази връзка правилно е прието, че по делото не е събран доказателствен материал, който да подкрепя тезата на пострадалия, че до инцидента се е стигнало поради неправомерни действия на водача на специализираната строителна машина "Катерпилар".

Стремежът на пострадалия да поддържа тезата, че настъпването на инцидента се дължи изцяло на поведението на друг участващ водач - водачът на специализирана строителна машина "Катерпилар", в конкретния случай се оборва категорично от показанията на св. Хр. Ф, (л. 12 от ДП, том 1), св. А. И.

(л. 14 от ДП, том 1), св. В. П. (л. 15 от ДП, том 1), св. В. Р., св. Е. М. и св. А. И.

(л. 193-195 от ДП, том 1), св. Ал. С. (л. 71 от ДП, том 2), св. И. И. (л. 58 и л. 83 от ДП, том 2), писмо от Областно пътно управление-Враца (л. 122 от ДП, том 1), включително и от личностното му възприятие за състоянието на пътната настилка, обективирано в протокола за разпит (л. 99 от ДП, том 1).

Видно от същите безспорно е установено, че пътния участък е представлявал строителна площадка, по която са се реализирали строителни дейности, за което са били поставени обозначителни знаци, забраняващи преминаването на МПС-та, в началото и края на улицата. Обяснението, че пред адреса на пострадалия не са били налични такива, не променя фактическата обстановка така както е приета за доказана по делото. Безспорно установено е, че за реализирането на строителни дейности са били поставени 3 обозначителни знаци, забраняващи преминаването на МПС-та, в началото и края на улицата, които са били видими от страна на пострадалия при придвижването му до адреса, на който живее. Навлизането в участък, с ограничено движение на МПС, поради реализиране на строителни дейности, от своя страна представлява съзнателно действие и поведение, с които жалбоподателят сам се е поставил в състояние на повишен и предвидим риск от настъпване на вредоносни последици.

Относно въведеното възражение по отношение на Л.то, което е управлявало строителната механизация, доколкото същото следва да бъде обсъждано, изхождайки от събраните материали по ДП - показанията на св.

Хр. Ф, (л. 12 от ДП, том 1), св. А. И. (л. 14 от ДП, том 1), св. И. И. (л. 58 и л. 83 от ДП, том 2), писмо от упривителя на фирмата, извършваща строителноремонтните дейности на участъка (л. 90 от ДП, том 2), както и от заключението на приложената САТЕ (л. 121-153 от ДП, том 2), от които се установява, че специализираната строителна машина е управлявана от св. Хр.

Ф,, така както са приели в актовете си прокуратурата и първоинстанционния съд. Настоящият състав напълно споделя установеното и намира въведените възражения за неоснователни, тъй като противоречат на събрания доказателствен материал и неотносими към предмета на спора, предвид факта, че в настоящото производство е водещо установяване наличието на извършено престъпление от общ характер, а не авторството на вече установено такова.

Доколкото първия съд е направил пълен и детайлен анализ по поставените въпроси към вещите лица, изготвили повторната автотехническа експертиза, като е развил допълнително мотиви, установяващи по категоричен начин добитото вътрешно убеждение, в съответствие с всички събрани доказателства, ОС Враца споделя изводите на първия съд и намира възраженията по изготвеното заключение по САвТЕ за неоснователни.

Следва да се отбележи, че назначаването на експертиза в наказателното производство се основава на необходимостта от специални познания в определена сфера за изясняване на някои обстоятелства по делото. По силата на правилото на чл. 14, ал. 2 от НПК заключението на колективната експертиза има доказателствено значение, като съдът е задължен да преценява обосноваността, правилността, процесуалната издържаност, пълнотата и яснотата на експертното заключение според съдържанието, формата и условията, при които е извършена същата, съобразявайки се с останалите събрани доказателства. Не е от значение от кой район са назначените вещи лица, тъй като същите изготвят заключенията си на база на придобитите специфични познания и опит, въз основа на събраните доказателства и са добре запознати с наказателната отговорност, която носят за даване на невярно заключение по чл. 291 НК.

От заключението на назначената повторна САТЕ става ясно, че водачът на мотопеда е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като основно причините за настъпилото ПТП се дължат на липсата на правилна преценка на пътната ситуация и обстановка от страна на жалбоподателя С. и 4 несъобразяването с участниците в района на ПТП - неспазване на ограничението за движение на МПС в участък, по който се реализират строителни дейности, неспазване на необходима дистанция - малко и технически небезопасно странично отстояние. Вещите лица са посочили изрично, че водачът на мини челния товарач е нямал техническа възможност да предотврати ПТП, още повече, че същия не би следвало да очаква движение на МПС в участък, по който се реализира СМР и който е сигнализиран.

Видно от събраната доказателствена маса - писмени и гласни доказателства, изготвени експертизи, и изхождайки от понятието за престъпление, регламентирано с чл. 9, ал. 1 от НК - общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо, както и от характера на престъплението по чл. 343 от НК, и предвид липсата на събрани данни за извършено виновно деяние, то правилно прокурорът и първия съд са достигнали до извода за липса на престъпление по така образуваното наказателно производство.