Решение № 665 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110201229 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. Л. Д. от *** с ЕГН:

********** чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз - 1395 издадена на 02.12.2025г. от полицай при ОСПС – СДВР ***, с която лицето е било задържано за срок до 24ч.

В жалбата задържаното лице оспорва законосъобразността на издадената заповед, релевирайки оплаквания по нейната материално правна и процесуално правна законосъобразност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба от неговия защитник не се възразява по хода на делото. Изразява се становище по поддържане на жалбата като се предлага на съда да я уважи по посочените в нея мотиви. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата *** - редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в 1 законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице от 02.12.2025г. жалбоподателят Б. Д. е бил задържан от полицейски орган за срок до 24ч. във връзка с данни, че лицето е извършило хулиганска проява по време на спортно мероприятие. По преписката била приложена докладна записка, в която бил описан случая, обусловил необходимостта от задържането на лицето. При извършения личен обиск на задържания не били намерени вещи, които да представляват предмет или средство на престъпление, нарушение или да имат някакво отношение към случая. Процесуално – следственото действие било обективирано в нарочен протокол. Била подписана и декларация, в която били разяснени правата на жалбоподателя при неговото задържане. От друга страна лицето е било същевременно подведено под административна отговорност чрез съставянето му на Акт № VIII- 21 за установяване на административно нарушение за същото деяние. Като фактическо основание за задържането на лицето в заповедта било посочено ,,извършване на хулиганска проява по време на протест“, а като юридическо такова - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят бил задържан в 01 РУ – СДВР на 02.12.2025г. в 00:20ч. и освободен в 17:00ч.

Следва да бъде посочено, че обжалваната заповед е била издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е и надлежно удостоверение от СДВР, свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди за задържане на лица.

Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР за срок не по – дълъг от 24ч. представлява ПАМ по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността едно лице да извърши престъпление или да се укрие. За прилагането на данни за извършено престъпление и неговото авторство, не е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Във всички случаи обаче органът по задържането следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде административния акт.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че същата е била издадена на правно основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно, че спрямо задържаното лице са налице данни, че е извършило престъпление.

Същевременно обаче не е посочено в какво конкретно се изразява хулиганската проява, която житейски може да придобие неограничени проявления. От друга страна на лицето е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение от ПИ при 01 РУ – СДВР.

Издаденият административен акт подлежи на съдебен контрол, чрез който се налага принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН. В случая тежестта на доказване на законосъобразността на постановения акт се пада на органа, който я е издал. От приложените писмени доказателства и в 2 частност докладна записка и акт за установяване на административно нарушение е упомената причината, поради която жалбоподателят е бил задържан. В конкретния случай правното основание, въз основа на което жалбоподателят е бил задържан, а именно данни че е извършил престъпление, не кореспондира с останалите писмени доказателства, от които е видно, че лицето е санкционирано и като нарушител по чл.5 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Ето защо и доколкото задържаното лице е било подведено под административна отговорност за същото деяние, което полицейските органи са приели за административно нарушение, обжалваното заповед за задържане на лице се явява лишена от правно основание, поради което и същата следва да бъде отменена.

Освен това настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Видно от нейното съдържание е, че в него липсва каквито и да било фактически констатации, които да мотивират полицейския служител да задържи конкретното лице. Така описаното е крайно недостатъчно, за да обуслови от една страна преценката за законосъобразност на акта, а от друга – да гарантира правата на накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства, свързани с неговото задържане и да може адекватно да организира защитата си.

Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на органа да прибегне до задържане.

Вземане на принудителна административна мярка (ПАМ) по този начин противоречи на правната природа, тъй като не отговаря на духа и целта на закона, не е обоснована и необходима.

В Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС е изложена необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал.

2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма.

Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.

Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, посочени в чл. 15, ал. 3 от закона. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта.

3

По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.

С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за задържане на Б. Л. Д. от 02.12.2025г. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Б. Д. сумата в размер на 383,63 евро, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно предоставената декларация за правна помощ и съдействие на адвокат П. В. – САК по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за Адвокатурата.

Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 225зз – 1395 издадена на 02.12.2025г. от полицай при ОСПС - СДВР, с която Б. Л. Д. от *** с ЕГН:

**********, е бил задържан в помещение за временно задържане на 01 РУ – СДВР за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Б. Л. Д. от *** с ЕГН: ********** сумата в размер на 383,63 евро, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за предоставената му адвокатска защита.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4