Решение № 185 от 09.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100502023 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на С. С. Р. ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Пушева, срещу Решение №1525/14.07.22г., постановено по гр.д.№7985/21г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което като е допуснал развод и е прекратил брака, сключен между Р. С. Р. и С.

С. Р., съдът е приел, че вина за дълбокото му и непоправимо разстройство носят двамата съпрузи; предоставил е ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: ***, на ищеца Р. С. Р. ЕГН **********, с изключение на помещението от апартамента, което се ползва от навършилия пълнолетен син на страните и е оставил без уважение иска, предявен от С. С. Р. за предоставяне ползването на семейното жилище на нея.

В частта, с която съдът е постановил след прекратяване на брака С. С. Р. да носи предбрачното си фамилно име М., жалбата не се поддържа, доколкото с Допълнително решение №2190/11.10.22г. съдът се е уважил иска и това решение не е предмет на въззивна проверка.

Въззивницата изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което да бъде прието, че вина за разстройството на брака носи мъжа, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, да запази брачното си фамилно име „Р.“.

По отношение на вината за разстройството на брака излага съображения, че вина за това носи мъжа, който й е нанасял побой, обиди, унижения, манипулации, лъжи и изневери. Оспорва извода на съда, че през по - голямата част от брака, въззивницата не е работила, а това е правил само мъжа, като излага съображения, че тя не е работила само през времето, през което се е грижила за отглеждането на децата до навършване на училищна възраст – 8 години. През времето, когато децата са били малки, ищецът е бил безработен и издръжката на семейството е била поета от бащата на въззивницата.

1

Оспорва извода на съда, че е имала извънбрачна връзка, основан на показанията на заинтересуваните свидетели, като излага съображения в тази връзка.

Намира за доказано, че ищецът е поддържал многобройни извънбрачни връзки и наред с това й е упражнявал физически и психически тормоз. Оспорва изводите на съда досежно заинтересованост на показанията на сина на страните и излага съображения в тази връзка. Въззиваемата оспорва извода на съда, че тя е конфликтна личност и е предизвиквала конфликтите в семейството. Обосновава твърдението си за оказан над нея финансов тормоз от ищеца, закупувайки имот със средства на семейството за обезпечаване на децата, в последствие придобити от бащата на ищеца; оспорва твърдението му, че й е осигурявал суми от 2 – 5000 лева месечно, предвид твърдението му, че работи по трудов договор на минимална заплата. В тази връзка, позовавайки се на справка в ТР излага твърдения, че в периода 2008 – 2016г. ищецът и брат му са били съдружници в 4 дружества, продадени през 2016г. – извършва анализ и формира изводи за дейността на дружествата.

По отношение на иска за предоставяне ползването на семейното жилище, въззивницата оспорва извода на съда, че СК не предвижда възможност то да се предостави на невиновния съпруг. В тази връзка оспорва извода на съда, че само един от синовете живее в жилището, като заявява твърдение, че и другият син – студент в гр.Варна също живее при връщането си от учебни занятия.

Въззиваемият – ищец по иска Р. С. Р., чрез адв. Тончева, представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага аргументи за потвърждаване на решението. По въпроса за вината за разстройството на брака, въззиваемият излага съображения за оборване твърденията на въззивницата, че тя е негова. Според въззивника доказателствата сочат, че той и бил домошар, а въззивницата е имала самостоятелен личен живот, изисквала е и е получавала значителни суми за да го поддържа, а самата тя за 22 години има не повече от 6 години трудов стаж. Излага съображения, че през време на брака и по време на настоящото дело, въззивницата е подала сигнали и инициирала множество проверки срещу ответника и родителите му.

Въззивникът излага подробни аргументи относно изложеното в жалбата оплакване, касаещо икономическия тормоз над въззивницата, по повод закупуване на два апартамента за децата на страните като в тази връзка обосновава извод, че продажната цена е заплатена от баща му. Също подробно излага съображения за оспорване твърденията на въззивницата, че търговските дружества са негова собственост. Оспорва твърденията за негови извънбрачни връзки и липса на такива от нейна страна и обсъжда събраните в тази връзка доказателства, като обосновава извод, че ответницата има множество извънбрачни връзки и е регистрирана в множество сайтове за запознанства..

Аргументи въззивникът излага за оборване на твърденията на въззивницата, че той злоупотребява с алкохол, както и че осъществява над съпругата си домашно насилие, като при обсъждане на събраните по делото доказателства обосновава извод, че употребява умерено количество алкохол, което го развеселява и че освен показанията на малкия син на страните, който живее с майка си, никой друг не е установил, че над ответницата е оказван физически тормоз. Според въззиваемия, от доказателствата е установено, че въззивницата е конфликтна и вдига скандали.

Относно ползването на семейното жилище, въззиваемият излага съображения, че не са налице предпоставки то да се предостави за ползване на въззивницата – жилището е съсобствено между ищеца, брат му и техния баща, след смъртта на майка им, т.к. е било придобито от родителите в режим на СИО. Подробно се излага хронологията на отношенията на въззивницата спрямо съпруга й и след узнаване, че той е напуснал семейното жилище, поради провокираните от нея скандали, обсъждат се свидетелските показания, за да се обоснове извод, че въззиваемият също има жилищна нужда и предвид поведението на въззивницата, не следва да й се предоставя ползването на семейното жилище.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивните жалби са подадена в 2 срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са допустими.

Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С постановеното решение в необжалваната и влязла с сила част, Бургаският районен съд е допуснал развод и е прекратил брака, сключен между Р. С. Р. и С. С. Р. с Акт за граждански брак № *** от 11.03.2000 година, град Бургас, 2- ро кметство, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.

Не се спори, че през време на брака си, страните са живели в жилище, находящо се на адрес:***, собственост на родителите на ищеца, а след смъртта на майка му – съсобствено между него, баща ми и брат му.

Страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Спорът касае обстоятелството кой от съпрузите носи вината за това. Ищцата твърди, че това е ответникът и претендира бракът да бъде прекратен по негова вина.

За установяване на спорните обстоятелства относно вината за брачното разстройство, в първоинстанционното производство са допуснати до разпит свидетелите А. Х. Х., Г. Г. Р., К. С. Р. – посочени от ищеца и М. Р. Р., С. М. Г., М. С.

М. – посочени от ответницата.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

Относно вината за брачното разстройство.

Разпитаните по делото свидетели са в еднаква степен заинтересувани от изхода на спора - тези, посочени от ищеца са снаха, брат и приятел, тези от ответницата – майка, син и приятелка. Роднините и близките приятели са тези, които имат непосредствени впечатления от живота на съпрузите. Доколкото всички свидетели установяват както непосредствено възприети факти и обстоятелства, така и опосредени такива - предадени им от страните по делото, въззивната инстанция намира, че единствения правилен извод, който се налага е, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи.

Всеки от тях в определени периоди от брачния живот е имал противобрачно поведение. Всеки от съпрузите е проявявал вербална агресия спрямо другия, както в рамките на семейните отношения, така и при събирания със семейни приятели и роднини. Съпругът е проявявал интерес към други жени, проявявал е грубо отношение и дори физическо посегателство над съпругата. Тя също е поддържала връзки с други мъже, проявявала е вербална агресия и автоагресия; подавала е неоснователни сигнали до различни институции относно търговската дейност на съпруга и семейството му.

Разпитаните по делото свидетели не установяват такива конкретни противобрачни прояви на някого от съпрузите, които да наведат въззивната инстанция към извода, че само един от тях носи вината за това разстройство. Цялостното поведение на съпрузите сочи, че е налице нежелание за съвместно и взаимно изглаждане на противоречията.

Бракът помежду им е дълбоко и непоправимо разстроен. Ето защо същият правилно и законосъобразно е прекратен по вина на двамата съпрузи.

Относно ползването на семейното жилище.

Нормите на чл.56 СК посочват начините на ползване на семейното жилище след развода, в зависимост от това чия собственост е то и дали от брака има ненавършили пълнолетие деца. Съобразно нормата на ал.2 и 3, ако жилището е собственост на единия съпруг или негови близки, жилището може да се предостави на другия съпруг, ако той упражнява родителските права. За разлика от нормата на чл.107 3

СК – 1985г., която предвиждаше възможност семейното жилище, собственост на единия съпруг, да се предостави на другия, който не носи вина за брачното разстройство, в СК от 2009г. тази възможност не е предвидена. В действащия СК, вината за разстройството на брака е от значение за предоставяне на семейното жилище, само в хипотезата на чл.56, ал.5 – ако жилището е съсобствено между страните или те имат общо право на ползване върху него.

В настоящия случай семейното жилище е собственост на единия мъжа и негови близки, а родените от брака деца са пълнолетни. Поради това не съществува възможност ползването му да се предостави на жената, независимо от това чия е вината за брачното разстройство. Поради това ползването следва да се предостави на мъжа. И в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 500.—лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1525/14.07.22г., постановено по гр.д.№7985/21г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА С. С. Р. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. Р. ЕГН ********** сума, в размер на 500.00 лева - съдебно – деловодни разноски.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. Чл.280, ал.2, т.2, вр. чл.322, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4