Определение № 3335 от 25.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3335 гр. Варна, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н......й Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н......й Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500742 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. Я., ЕГН **********, В. Н. Л., ЕГН**********, и

Я.

Н.

Я.

ЕГН**********, срещу Решение

№187/16.01.2026г. по гр. дело №4351/2025г. на ВРС, 31 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ищците (сега въззивници), че ответникът Държавата на РБ, представлявана от МРРБ чрез Областния управител на обл. Варна, не е собственик на 4/6 ид. части (по отношение на С. И. Я.) и на по 1/6 ид. части по отношение на В. Н. Л. и на Я. Н. Я.), от следните имоти:

- поземлен имот с ид. №..... по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-1869/30.01.2020 г. на изпълнителен директор на АГКК за с. К......, с площ 839кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: ......., при граници: ........, ......, ........, .........., .........., ......; и - поземлен имот с ид. №.......... по КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-69/30.01.2020г. на изпълнителен директор на АГКК за с. К......, с площ 775кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: XI-71 в кв.49, при граници: ....., .........., ......, .......

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Издаденият в полза на ответника АДС не сочи на конкретно придобивно основание. Недоказано е по делото спорните 1 имоти да са собствени на Държавата на РБ на соченото от нея основание. Не са налице доказателства земята да е била собствена на конкретни граждани, юридически лица или на държавата, респ. да е била одържавявана. Поради това липсват и пречки за придобиване на собствеността по давност от ищците.

Установени са от свидетелските показания всички предпоставки на придобивната давност на ищците, но ВРС е анализирал неточно тези доказателства. Дори да са били държавни, терените са можели да се придобиват по давност от 1996г. до 2006г. и след отпадане на забраната срокът е изтекъл. По същество се моли за отмяна на решението, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните въззивни оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ВРС за недоказаност на елементите на придобивната давност в полза на ищците върху спорния терен, респективно за установени правата на ответника въз основа на АДС №9100 от 28.10.1967г. на осн. чл.6 и чл.7 от ЗС (от 1951г.). Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за разноски пред ВОС.

След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищците-въззивници внасят следните уточнения по исковата молба: През 1951г. Н...... М..... е закупил спорните имоти без надлежен документ и оттогава установил владение върху тях, продължило до 1968г. Тогава М..... заявил пред сина си В.... К......., че заради възрастта си вече не може да се грижи за земите и със съгласие на К....... му предал вадението върху земите. Оттогава В. К....... обработвал, стопанисвал, обирал плодовете и ползвал терените със съзнание за собственост върху тях. През 1991г. Н...... и С. Я....... закупили терените от В.... К......., без надлежен документ, за сумата от 1000лв., която те предали на К........ След това „закупуване“ Я....... оградили имотите, направили зеленчукова градина, засяли лук, боб, домати, краставици, картофи и други насаждения, поддържали ги, обработвали мястото и събирали плодове от тях със съзнанието за собственици. След смъртта на Н...... Янчев през 2021г. ищците (преживялата съпруга и двете им деца) продължили това ползване и до предявяване на иска. Периодът на давностно владение е от 1968г. до исковата молба с присъединяване на владението и на Н...... М....., и на В....

К......., а от 1991г. лично от съпрузите Я......., респ. след смъррта на съпруга през 2021г. лично от ищците по делото.

По така направените уточнения на исковата молба ответникът поддържа оспорванията си от отговора на исковата молба и от отговора на въззивната жалба, като моли за отхвърляне на исковете и с оглед направените уточнения.

След дадените от въззивния съд указания по чл.101 от ГПК ответникътвъззивниваем внасят следните уточнения по твърденията си: Към 09.09.1944г.

2 процесните не са имали друг собственик, поради което не е било извършено нарочно одържавяване на същите след съответна процедура. Земите станали държавни по силата на закона още преди 1944г. и още повече след приемане на ЗС от 1951г., съобразно чл.6 от него, защото не били притежавани от другиго. Учреденото през 1967г. от Държавата право на строеж на лицето Н...... М..... (сочен от ищците за предходен владелец на имотите) доказва собтвеността на Държавата и опровергава твърденията на ищците за давностно владение от М....., след това от сина му и накрая от ищците.

Спорните терени не са били предоставяни за ползване, реституирани или обект на друга процедура. Излага правни аргументи за собствеността си при тези данни.

По така направените уточнения от ответника ищците поддържат своите твърдения и оспорвания от производството пред ВРС и въззивната жалба, като молят за уважаване исковете и с оглед направените уточнения.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Тъй като пред ВРС са били поискани общо трима свидетели, ВРС е допуснал двама, а исковете са били отхвърлени, могат да се приемат за изпълнени предпоставките по чл.159, ал.2 от ГПК, като бъде дадена възможност за ангажиране на още един свидетел за доказване на ползването на спорните имоти от 1991г. и до предявяване на иска.

Други доказателствени искания няма отправени пред ВОС.

Независимо от горното, в изпълнение на задължението си да съдейства за изясняване на фактически данни от значение за приложението на императивни правни норми, на фона на липсата на каквито и да било специални знания по делото, въззивният съд намира, че служебно следва да допусне СТЕ относно начина на отразяване на процесните имоти в действалите планове за тях във времето и данните за собствеността при съответното им отразяване. Разноските следва да бъдат разпределени поравно между страните.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026г. от 14.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата, респ. на всяка страна – от 3 становището на насрещната по направените уточнения пред ВОС.

* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ н а въззивниците да водят в о.с.з. пред ВОС о щ е един свидетел за доказване на твърдяното ползване / владение на спорните имоти от 1991г. и до предявяване на иска.

* НАЗНАЧАВА СТЕ, вещото лице по която след запознаване с всички материали по делото, след оглед на място и след справка със съхранявана в Община Варна, Областна администрация Варна, Държавен архив, АГКК, ОСЗ и други компетентни държавни и общински органи нужна за делото информация, да даде заключение по следните въпроси:

1/ Кой е първият и кои са следващите във времето приети панове (КП, РП, евентуално други) относно всеки от процесните имоти, респ. с какви адм. актове са били одобрявани те?

2/ Какви са били предвижданията по всеки от плановете за процесните имоти по номер, граници, площ, предназначение и собственик?

3/ Налице ли са документи за основанието, на което са били вписвани собствениците на имотите в съответните планове, респ. какви са те?

4/ Какъв е (бил) статутът (предназначението) на имотите към към 1967г., към 1991г., към 1996г. и към момента на делото?

5/ Има ли данни за застрояване на имотите, респ. кога и какво?

6/ Има ли данни за включване на поземлените имоти в ТКЗС, ДЗС или друго земеделско стопанство?

7/ Има ли данни за извършено „одържавяване през 1944г.“ на спорните имоти или други такива за собственост върху терените от Държавата?

8/ Как са материализирани границите на терените и поддържани ли са те към настоящия момент?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 евро, вносими поравно от всяка от двете страни, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда доказателства.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Шена Хаджиева, която да се призове след внасяне на депозита.

УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи заключението си поне една седмица преди датата, за която е насрочено за разглеждане делото в о.с.з., както и че при невъзможност да изпълни и изготви експертизата по обективни причини следва да уведоми своевременно съда, по арг. от чл.198 от ГПК.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане 4 на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред. В нея страните са подпомагани да постигнат споразумение от неутрален медиатор в спокойна атмосфера, в която имат възможност да обсъдят реалните си интереси, да чуят позициите си и да потърсят общоприемливо решение. Медиацията спестява на страните по спора време и разходи в сравнение със съдебното производство.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев ” №12, а също и на новия адрес в гр. Варна, кв. Чайка до бл.34. Участие в медиация страните могат да заявят и н а тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5