Решение № 8574 от 30.09.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8574

Бургас, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20267040701576 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от А. М. А., [ЕГН], с постоянен адрес с. Мрежичко, община Руен, съдебен адрес гр. Айтос, ул. „Свобода“ №3, ет.1, ап.3, чрез процесуален представител адв. Т. Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0237-000117/29.06.2026г., издадена от А. В. В. – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с която на основание чл.171, т.1, б. „з) гг)“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС (№*********) на А. М. А. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че е собственик на процесното МПС, но към момента на проверката не е знаел, че автомобилът му е с прекратена регистрация. Отделно от това твърди, че веднага след като е бил спрян за проверка е сключил нова застраховка „Гражданска отговорност“, която предоставил на полицейските органи и в този смисъл била отпаднала необходимостта от прилагане на процесната ПАМ. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие (л.8).

В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – А. В. В. – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, редовно призован, не се явява и не изразява становище по спора.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 29.06.2026г. Т. К. Д. – старши полицай при РУ Айтос, ОДМВР Бургас, в присъствието на свидетеля А. Ш. Х., съставил АУАН сер. GA №1435377 (л.16).

Според този документ, на 29.06.2026г., около 11:19ч., в гр. Айтос, на ул. „Славянска“ до вход на военно поделение, с посока на движение от гр. Бургас към гр. Карнобат, А. М. А. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ А6048НВ, като при извършената полицейска проверка било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.

С издадения АУАН, като доказателства били иззети СУМПС на жалбоподателя с №*********, свидетелство за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели.

Възражения по акта не били направени.

На 29.06.2026 г., на основание чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП, въз основа на фактите, установени с АУАН сер. GA №1435377, от А. В. – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, била издадена оспорената заповед № 26-0237-000117, с която на А. М. А. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ (л.10).

По делото няма спор, че процесния автомобил е собственост на жалбоподателя А. М. А..

Представена е комбинирана застрахователна полица № BG/02/126002243110 „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС „Опел Зафира“, с рег.№ А6048НВ, със застраховащ А. М. А. и с начало на застрахователно покритие 29.06.2026г. 14.33ч. (л.20).

Като доказателства по делото са приети Заповед №251з-5684/07.10.2025г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която по т.1.9 полицейските инспектори в сектори групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по от ЗДвП (л.26-27), както и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която ОДМВР е определена като служба за извършване на контрол по ЗДвП (л.24-25).

II. ПРАВОТО:

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В настоящия случай оспорената ПАМ е издадена от А. В. В. – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, за нарушение, констатирано в териториалния обхват на ОДМВР Бургас.

По делото няма спор, че А. В. В. заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос и по силата на т.1.9 от Заповед №251з-5684/07.10.2025г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е и тази по чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което да предпостави основание за отмяна.

Съдът намира, че заповедта е материално незаконосъобразна.

Процесната принудителна административна мярка е наложена за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради неизпълнение от собственика на задължението да регистрира превозното средство.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на административния акт - чл.171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

В случая, с оглед установените факти, може да се предположи (доколкото санкционната норма не е посочена нито в АУАН, нито в оспорената заповед), че е извършено нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, а именно наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая няма спор, че на 29.06.2026 г. водачът е управлявал собствения си лек автомобил с прекратена регистрация, т.е. осъществени са обективните елементи от състава на нарушението. Налице са и материалноправните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка.

Независимо от това, съдът счита, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона.

Както бе посочено, мерките по чл.171 от ЗДвП се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

С оглед установените факти, не може да се приеме, че заповедта е издадена за преустановяване на нарушението, тъй като същото е било преустановено практически веднага - на датата на издаване на заповедта.

В тази връзка следва да бъде посочена и практиката на Върховен административен съд, съгласно която при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. В този смисъл са Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС и др., в които се приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.

В разглеждания случай целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение е била постигната само часове след спиране на жалбоподателя за извършване на проверка, когато е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

От представената справка по история на регистрацията на превозно средство с рег.№А6048НВ се установява, че на 29.06.2026г. в 13:33ч. е настъпила служебна промяна на регистрацията на МПС – служебно възстановяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП при постъпило уведомление от Гаранционния фонд за валидна „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица № BG/02/126002243110/28.06.2027г. (л.17).

При това положение мярката „временно отнемане на СУМПС“ не е насочена към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя, без да е налице реална необходимост от това и придобива санкционен характер.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, която е своевременно заявена и доказана в общ размер на 355,11 евро, от които държавна такса в размер 5,11 евро (л.9 и л.34) и адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.8).

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0237-000117/29.06.2026г., издадена от А. В. В. – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с която на основание чл.171, т.1, б. „з) гг)“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС (№*********) на А. М. А. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на А. М. А., [ЕГН], с постоянен адрес с. Мрежичко, община Руен, сума в размер на 355,11 евро, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�