Решение № 1095 от 26.09.2024, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1095

Ямбол, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247280700261 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по протест на А. Г. С. - Зам. административен ръководител - Зам.районен прокурор на Районна прокуратура - Ямбол против Решение по т.26 от дневния ред на проведеното на 28.03.2024 г. заседание на Общински съвет-Ямбол по Протокол №VI от 28.03.2024 г.

В протеста се твърди, че за общински съвет не съществува призната от закона компетентност да разреши извършването на правна сделка с културни ценности от обмения фонд на общински музей, както е сторил с процесното си решение и същото е постановеното извън материалната му компетентност и не е годно да породи каквито и да било правни последици и като такова се явява нищожно. Поради това се претендира да се обяви Решение по т.26 от дневния ред на проведеното на 28.03.2024 г. заседание на Общински съвет-Ямбол, обективирано в Протокол №VI/28.03.2024 г. на Общински съвет -Ямбол, за нищожно.

В съдебно заседание вносителя Районна прокуратура-Ямбол се представлява от прокурор К. С., която моля да се уважи депозирания от Районна прокуратура-Ямбол протест по изложените в него съображения и да се обяви решението на Общинския съвет за нищожно, както и да им се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание за ответната страна Общински съвет-Ямбол се явява М. К., Началник отдел „Правни дейности“ в община Ямбол, която моли да се отхвърли изцяло като неоснователен протеста, депозиран от Районна прокуратура-Ямбол и да се потвърди решението по т.26 от дневния ред на проведеното на 28.03.2024 г. заседание на Общински съвет-Ямбол по Протокол № VІ/28.03.2024 г. като правилен и законосъобразен, издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по съображения посочени в подробно писмено становище.

В съдебно заседание за заинтересованата страна Фондация „Български военен и технически музей“-София се явява адв.В. А. от *, който моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение протеста на прокуратурата по съображения, подробно изложени в отговора на протеста, да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и на основание чл.143 АПК да се осъдите прокуратурата да заплати направените разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание заинтересованата страна Музей на бойната слава-Ямбол се представлява в от директора на музея Ж. Ж., който моли да се отхвърли така депозирания протест, като няма претенции за разноски.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, доводите на страните и приложимия закон съдът приема следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение по т.26 от дневния ред на проведеното на 28.03.2024 г. заседание на Общински съвет-Ямбол по Протокол №VI от 28.03.2024 г., с което общински съвет е решил:

Дава съгласие за осъществяване на замяна, с предмет взаимното прехвърляне на собствеността, при спазване на предвидените в чл.113 и чл.114 от Закона за културното наследство законови изисквания, на следните идентифицирани движими културни ценности, собственост на двата музея, а именно:

„Български военен и технически музей“, [населено място] към Фондация ..Български исторически военни и транспортни средства", да прехвърли на „Музей на бойната слава", [населено място], собствеността върху:

1)САУ-100. музеен експонат № 572665, със 100 мм оръдие Д10С № С1199;

2)Специален автомобил-влекач ЗИЛ 157. с шаси № 293001, заедно с транспортно зареждаща машина (ТЗМ) - полуремарке от комплекс „С-75 Двина" с № 2118455;

3)Товарен автомобил Рено AHS3, шаси № ****;

4)Танк Т-34-85, със сериен № *******, с купол с комплект с 85-мм танково оръдие ЗИС С-53, с обща приблизителна стойност по експертни заключения - 500000 лв.

„Музей на бойната слава", [населено място], да прехвърли на „Български военен и технически музей“, [населено място], собствеността върху:

-Щурмово оръдие 75 ММ ТО КВК Т-3 с оръдейно тяло № 36 (нов инв. № 6/стар инв. № 36),

-Щурмово оръдие 75 ММ TOT КВК Т-3 без оръдейно тяло с купола „Майбах" № 55 (нов инв. №8 стар инв. № 55), с обща приблизителна стойност по експертни заключения - 400000 лв.

Замяната да бъде осъществена при следните условия:

-„Музей на бойната слава", [населено място], няма да извършва доплащане на „Български военен и технически музей“, [населено място], за получените от последния експонати;

-„Български военен и технически музей“, [населено място], да декларира, че получените, в резултат на замяната, движими културни ценности, няма да бъдат предмет на каквато и да било друга последваща правна сделка, с българско или чуждестранно физическо и/или юридическо лице, с местонахождение на или извън територията на Република България. Единствено допустима би била последващата замяна на тези движими културни ценности, осъществена между „Български военен и технически музей“, [населено място], и друг музей на територията на Република България.

-Транспортът на движимите културни ценности, предмет на замяната, от [населено място] до [населено място] и обратно да бъде осъществен за сметка на „Български военен и технически музей“, [населено място].

Упълномощава Кмета на Община Ямбол да извърши всички последващи действия.

Протестът е процесуално допустим като подаден от прокурор при Районна прокуратура-[населено място] в рамките на правомощията му по чл.16, ал.1, т.1 АПК, но доколкото е подаден след преклузивния срок, то оспорването е единствено и само по отношение на нищожността на взетото решение, за което не е налице ограничение във времето.

Ето защо в настоящото производство е допустимо да се разглеждат само основанията водещи до нищожност на атакуваните актове, поради което и трябва същите да бъдат засегнати от толкова съществен порок, който да е пречка за пораждане на целените правни последици.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Административноправното законодателство не съдържа изрично указание за установяване на стабилен критерий за разграничаването на нищожните и унищожаемите административни актове. Такъв критерий се извежда от теорията-това е качествено различната степен на порочност на едните и другите актове, която обуславя и различната по вид недействителност. За да е законосъобразен един административен акт, той трябва да отговаря на всички посочени по-горе критерии.

Нарушаването на което и да е от тези изисквания води до недействителност на административния акт. Дали обаче актът ще е нищожен или унищожаем, зависи от степента на порочност. В административното право един и същи порок може да води до нищожност или до унищожаемост.

При преценката дали един административен акт е нищожен се преценява основно дали е издаден от компетентен орган. Изискването за компетентност на определен административен орган е нормативно признатата способност на този орган да издава определени актове или да решава определен кръг въпроси. Липсата на който и да е вид компетентност - материална, териториална или по степен, води до нищожност на издадения акт.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен. Доколкото в Административнопроцесуалния кодекс не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, следва да се отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.

АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията, но на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.

В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесното решение, като нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган.

В настоящия случай Решение по т.26 от дневния ред на проведеното на 28.03.2024 г. заседание на Общински съвет-Ямбол по Протокол №VI от 28.03.2024 г. е постановено от Общински съвет-Ямбол, който притежава компетентност в трите й изискуеми аспекта - материална, териториална и по степен и доводите на прокуратурата в обратна насока са неоснователни по следните съображения.

Съгласно чл.18, ал.1 и чл.20 ЗМСМА общинският съвет е орган на местното самоуправление и определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл.17 ЗМСМА, т.е. местното самоуправление, което се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата по т.3. на образованието, по т.5. на културата, по т.9. на поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници и по т.10. на развитието на спорта, отдиха и туризма.

По силата на чл.21, ал.1 ЗМСМА общинският съвет по т.8. приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства; по т.12. приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности; по т.23. решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител, като ал.2 предвижда, че в изпълнение на правомощията си по ал.1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Измежду изброените правомощия следва да се акцентира на това по чл.2, ал.1, т.23 ЗМСМА, което дава общата компетентност на общинския съвет да решава и други въпроси от местно значение, стига те да не са от изключителната компетентност на други органи.

В настоящия случай с какво имущество ще разполага общинският „Музей на бойната слава"- [населено място], безспорно е въпрос от местно значение, т.к. от това зависи експозицията, която ще бъде представяна и пряко се отразява на провежданата в града политика в сферите на образованието, на културата, на поддържането и опазването на културни и исторически паметници и на развитието на отдиха и туризма.

Ето защо от тази гледна точка общинският съвет разполага с материална компетентност да вземе атакуваното решение, като е спорен въпроса дали се засяга изключителната компетентност на други органи, за което трябва да се разгледа съдържанието на самия акт и вложения в него действителен смисъл.