Определение № 1426 от 11.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1426 гр. София, 10.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501526 по описа за 2024 година

С разпореждане № 2742 от 28.03.2024г., постановено по т.д.№ 82/2023г. по описа на СГС е върната исковата молба, подадена от „ВДХ“ АД, „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Битумна Гмбх България“ ЕООД против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Със същата е предявен отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответната страна сумата от 340 830лв., представляваща договорна неустойка за забава, претендирана на основание чл.69, ал.1 от Договор за изпълнение на обществена поръчка№ 11155/16.07.2020г. с предмет

„Модернизация на железопътен участък „ЕЛИН ПЕЛИН- КОСТЕНЕЦ“ , по обособени позиции, Обособена позиция МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ОТСЕЧКА ОТ КМ 42 + 200 ДО КМ 62+ 400. С разпореждането производството по делото е прекратено.

Против това разпореждане е подадена частна жалба от ищците с искане да бъде отменено и въззивният съд да върне делото за разглеждане на СГС. Излагат се доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. От съдържанието на исковата молба било видно, че от съда се иска да признае недължимост на вземане. Формулировката, че се иска установяването на „несъществуване на право да се иска плащане“ по своята същност представлявала искане за установяване на несъществуването на вземането, произтичащо от сключения между страните договор и предоставената на възложителя застраховка , обезпечаваща точното изпълнение на договора.

Прави се оплакване, че изводът на съда за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск е неправилен, тъй като са налице действия на ответника по предявяване на вземането, чието съществуване се иска да бъде отречено и именно те обуславят интереса от търсената защита. Изтъква се и обстоятелството, че от възложителя по договора е заявена и претенция за заплащане на посочената сума от застрахователя на 1 отговорността на изпълнителите. За ищците това била единствената правна възможност да защитят интереса си с оглед факта, че застрахователя не може да се произнася относно дължимостта на неустойката.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд след преценка на исканията и доводите в частната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по т.д.№ 2083/2023г. по описа на СГС е образувано по повод подадена искова молба от „„ВДХ“ АД, „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Битумна Гмбх България“ ЕООД против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В същата изрично се посочва, че се моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено,че ищците не дължат на ответната страна сумата от 340 830лв., представляваща договорна неустойка за забава, претендирана на основание чл.69,ал.1 от Договор за изпълнение на обществена поръчка № 11155/16.07.2020г. Изложени са фактически твърдения във връзка с тезата на страната, че забава на изпълнението на договора не е налице и че липсва основание за начисляване на претендираната неустойка..

С разпореждане №7939/10.11.2023г. СГС е дал указания на ищците да уточнят подадената искова молба като бъде посочено при условията на какво съединяване се иска постановяване на решението – дали е „солидарно“ , отделно по отношение на всеки един ответник, или в определен размер съгласно дяловото участие на съдружниците в ДЗЗД.

Указано е също,че следва да бъдат изложени правни и фактически основания за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

С молба от 27.11.2023г., намираща се на лист 83 от делото ищците са посочили, че ответното дружество е отправило уведомление до тях в качеството им на Изпълнител по цитирания договор за изпълнение на обществена поръчка, в което е било посочено, че поради установена забава в изпълнението, на основание на чл.69, ал.1 от договора начислява и претендира заплащане на договорна неустойка в размер на 340 830лв. това според ищеца обосновава правния му интерес от предявяване на иска. Изпълнени са и останалите указания, дадени с разпореждането като е посочено, че се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат неустойката солидарно и са представени адвокатско пълномощно и документ за внесена държавна такса.

Препис от исковата молба и молбата-уточнение са изпратени на ответното дружество. В срока по чл. 367 от ГПК е подаден писмен отговор, с който предявеният иск е оспорен и е отправено искане до съда да отхвърли същия.

С допълнителната искова молба предявеният иск се поддържа като са коментирани възраженията на ответника,направени с отговора на исковата молба.

С обжалваното разпореждане е прието, че искът е с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК. Съдът е счел, че искането да бъде признато за установено, че ищците не дължат сумата от 340 830 лв. представляваща искане за установяване на факт с правно значение, 2 какъвто може бъде предявен само в изрично предвидените от закона случаи. Ищците не се позовавали на липсата или наличието на правоотношение между тях и ответника, респ. действителност или недействителност на някакво основание на договора, а искали постановяване на решение, основано на тълкуването на договорни клаузи и преценка дали са налице основания за начисляване на неустойка. Липсвал интерес от установителен иск и поради това, че спорното право можело да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск, респ. да се направят възражения от ответника при предявен срещу него иск, което при успешно доказване, да доведе до отхвърляне на иска. Извънсъдебното заявяване на претенцията за неустойка от страна на възложителя по договора и предприемането на действия за изплащане на същата от застрахователя не обосновавали правния интерес от водене на иск по чл.124, ал.4 от ГПК, тъй като ищците разполагали с посочените по-горе правни възможности, ако срещу тях бъде предявен иск по чл.92 от ЗЗД.

Въззивният съд намира, че така постановеният съдебен акт е неправилен.

С подадената искова молба се моли да бъде признато за установено, че не съществува претендирано от ответника към ищците вземане за неустойка. Наличието на вземане на една от страните към другата означава, че между тях съществува правоотношение, доколкото имаме субекти, които участват в правната връзка и съдържание на тази връзката като последното се изразява в права и задължения, които имат страните. Следователно не може да се приеме, че несъществуването на вземането е факт с правно значение, доколкото се отрича, че е възникнало правоотношението по дължимост на неустойката. Това означава, претенцията е такава по чл.124,ал.1 от ГПК,а не по чл.124,ал.4 от ГПК, както е приел първоинстанционният съд. Формулировката „липса на основание за начисляване и претендиране на неустойката“ на стр. 5 от исковата молба представлява само част от обосновката на претенцията, а не самостоятелно искане да се признае такъв факт.

Макар към настоящия момент да не е заведен иск от ответника за това вземане, след като има данни, че същото се претендира за плащане от насрещната страна, ищецът има интерес да бъде създадено положение на безспорност и установеност по отношение на дължимостта на същото. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищците могат да защитят правата си чрез предявяване на осъдителен или конститутивен иск. Като се имат предвид твърденията, изложени в исковата молба и допълнителна искова молба, същите не притежават такова право, основано на договора, сключен между страните. Не може да се изисква от страната и да чака дали ще бъде предявен иск по чл.92 от ЗЗД , за да направи възраженията си в това производство, още повече, че в случая очевидно възложителят по договора няма да има интерес да води исково производство ако получи плащане от застрахователя на ищците.

Предвид на така изложените съображения, въззивният съд намира,че за ищците е налице правен интерес от водене на предявения отрицателен установителен иск и обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2742 от 28.03.2024г., постановено по т.д. № 82/ 2023г. по описа на СГС за връщане на исковата молба, подадена от „ВДХ“ АД, „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Битумна Гмбх България“ ЕООД против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищците не дължат на ответната страна сумата от 340 830лв., представляваща договорна неустойка за забава, претендирана на основание чл.69, ал.1 от Договор за изпълнение на обществена поръчка № 11155/16.07.2020г. с предмет „Модернизация на железопътен участък „ЕЛИН ПЕЛИН- КОСТЕНЕЦ“ , по обособени позиции, Обособена позиция МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ОТСЕЧКА ОТ КМ 42 + 200 ДО КМ 62+ 400 и с което разпореждане производството по т.д.№ 82/2023г. по описа на СГС е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4