Решение № 98 от 02.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. С.З., 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500003 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпилата писмена жалба, с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК с вх.№ 25684/17.11.2023 г., от жалбоподателя А. И. А., ЕГН **********, с адрес - гр. С.З., ул. „***** длъжник в производството, чрез процесуалния си представител адв. В. К. АК С.З., с която се обжалва отказа на ЧСИ да се прекрати изпълнително дело № 2013**0401145. В законоустановения срок не е постъпило възражение от взискателя.

Обжалват в законния срок постановлението на ЧСИ М.Д., с peг. № ** и район на действие: ОС, гр. С.З., с което се отказва да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила "перемпция", изпълнително дело с № 1145/2013 год. по описа й, поради това че доверителят й не е съгласен с него и е останал неудовлетворен от това действие на ЧСИ Д..

Счита, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като е постановено в разрез с разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действие в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В конкретния случай жалбоподателят твърди, че поради настъпването на правно релевантните факти, изпълнителното производство е било прекратено поради "перемпция", тъй като взискателят "Е." ЕАД, гр. П., с ЕИК ****** не е поискал извършването на изпълнителните действия по делото в 1 установения срок от 2 години. Последната молба, която е подадена чрез синдика на дружеството до ЧСИ М.Д. е с вх. № 6694/06.06.2018 год. Молбата на взискателя, с която е поискал извършването на изпълнителни действия: опис на движими вещи в дома на длъжниците е с вх. № 1**5 от 14.10.2013 год. От тази дата до сега той не е поискал извършването на такива действия по горното дело, поради което същото се е прекратило по право на 14.10.2015 год., две години след тази молба.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителните действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика било трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Което означава, че прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните факти, а постановлението на ЧСИ има само декларативен характер, /в този смисъл т. 10 от ТР от 26.06.2015г. по т. дело № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС/.

Освен това не без значение е фактът, че взискателят "Е." ЕАД, гр. П. е заличен от регистъра търговец, от което следва, че ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да бъде образувано за в бъдеще.

Като не се е съобразил с настъпилите правно релевантни факти, визирани в нормата на горната разпоредба, ЧСИ е постановил един неправилен /незаконосъобразен/ съдебен акт.

С оглед на гореизложеното молят съда да постанови Решение, с което да отмени обжалваното Постановление на ЧСИ Д. и да задължите ЧСИ да извърши исканото от доверителя й действие по прекратяване на изп. дело.

Съображенията му за незаконосъобразност на отказа за прекратяване са подробно описани и изложени в писмената жалба на жалбоподателя А. И. А..

В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение-отговор от другата страна по делото.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ М.Д., с район на действие Окръжен съд – С.З., с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана.

Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ М.Д..

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:

Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, тъй като посочената разпоредба дава възможността на длъжника да обжалва 2 отказа на ЧСИ за прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивният съд намира, че подадената жалба от жалбоподателя А. И. А. се явява основателна и доказана, поради следните съображения:

Изпълнително дело под № 2013**0401145 е преобразувано под настоящия номер на датата 26.09.2013г., препратено по компетентност от ЧСИ К.П. с per. № ** при Окръжен съд - П., образувано по искане на „Е.” ЕАД, срещу А. И. А., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН ********** за събиране на присъдена парична сума, въз основа изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д. № 6113/2011 г. по описа на PC гр. С.З..

По съществото на жалбата настоящият Окръжен възприема следното:

Длъжникът счита, че постановлението за отказ на съдебния изпълнител да прекрати делото е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата са наведени твърденията, че е изпълнена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на образуваното изпълнително производство.

Производството по делото е образувано от ЧСИ К.П. на датата 15.12.2011г. като ПДИ е получена от длъжника С. С. С. на 28.12.2011 г., а ПДИ до длъжника А. И. А. е изготвена на 24.10.2013 г., по настоящото дело, а е получена от длъжника на датата 18.10.2021 г.

На 30.03.2012г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника С. С.

С. в „ТБ И.“ АД. На 09.11.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на същия длъжник в Дом за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа „БЪЛГАРКА“. След прехвърлянето на делото и преобразуването му под настоящия номер № 1145/2013 год. по описа на ЧСИ Д. на 26.09.2013г. е постъпила молба за изпълнителни действия от взискателя с вх. № 1**5/14.10.2013 г., с която са възложени и правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. На 15.08.2014 г. е наложен и запор на банковите сметки на длъжника А. И. А. в „К.Т.Б.“ АД. На 10.03.2015 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника С. С. С. в „Б.П.Б.“ АД, а на 05.01.2016 г. е наложен запор на банковите сметки в О.Б. АД на длъжника С. С. С. и на банкови сметки в „Б.П.Б.“ АД на длъжника А. И. А.. На 04.12.2017 г. е наложен също така запор на банковите сметки на двамата длъжници в „С.И.Б. (СИБАНК)“ АД, а на 06.11.2019 г. са наложени запори на банковите сметки на двамата длъжници в „У.Б.“ АД. На 07.10.2021 г. са наложени запори на банковите сметки отново на двамата длъжници в „Б.А.К.Б.“ АД.

От друга страна с договор от 22.12.2022 г. вземането на първоначалния кредитор Е. ЕАД /в несъстоятелност/ е продадено на „В.М.“ ЕООД, ЕИК:

******. На 03.01.2023 г. е постъпила писмена молба с вх. № 15 от същата дата с искане на същия за конституирането му като взискател по делото от „В.М.“ ЕООД.

С резолюция /разпореждане/ от същата дата ЧСИ Д. е оставила без движение тази молба , като е разпоредила ясно и точно този молител да представи заверени уведомления за връчването им от ЧСИ, както и да заплати 3 дължимите такси в размер на 72 лева с дължимия ДДС. Също така отделно от горната сума молителят да заплати и такси в размер на 78 лева за надлежното му конституиране като взискател поделото /т.4 - два броя, т.5 – два броя и т.3 – 1 брой/. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че по никакъв начин не са изпълнени указания на ЧСИ Д., СЪОТВЕТВЕТНО МОЛИТЕЛЯТ и сочен като правоприемник на първоначалния взискател „В.М.“ ЕООД, ЕИК:

****** НЕ Е БИЛ КОНСТИТУИРАН като надлежен взискател по делото.

Едва на датата 02.08.2023 год. е постъпила нова молба от същия молител за изпълнителни действия, с която отново, освен изброените изпълнителни действия, са възложени и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, но отново без същият молител да Е БИЛ КОНСТИТУИРАН като надлежен взискател по делото.

Освен това единственото последно редовно изп. действие, извършено от ЧСИ Д. по насрочване на описа на движими вещи, е било отменено от самата ЧСИ Д. с последваща резолюция /разпореждане/ от същата на 12.11.2021 год.

/на лист 133 от изп. Производство/.

Налага се извода, че през последните две години действително не са извършвани и поискани извършването на редовни изп. действия от страна на надлежен взискател по делото. Отделно от това първоначалният взискател е бил заличен като търговец от Търговския регистър със съответното Решение под № 260034/01.06.2023 год. , постановено по т. дело по несъстоятелност под № 612/2015 год. по описа на Окръжен съд П., съответно влязло в законна сила на 10.06.2023 год. Решението е обявено в ТР по чл.235, ал.5 от ГПК на датата 02.06.2023 год., без да бил конституиран на негово място нов взискател от ЧСИ Д..

Въпросът за приложението на института за перемпцията и по точно кои действия по изпълнението прекъсват перемционния срок е подробно и детайлно развит в Тълкувателно решение под №2 от 26.06.2015г. на ВКС на РБ по тълк.д.№ 2/201 Зг. на ОСГТК и по-точно в т.10, при прилагане по аналогия тълкуването на ВКС относно действия прекъсващи давността, към тези прекъсващи перемционния срок. Както ВКС посочва и в друго свое решение постановено по реда на чл.290 ГПК „Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността.”/а именно гр.д. под № 1747 по описа за 2020 година, ВКС на РБ./.

Според постановките, залегнали в Тълкувателно решение под №2 от 26.06.2015г. на ВКС на РБ по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК при изпълнителния процес за разлика от исковия процес, давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Съгласно същото Тълкувателно решение давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на 4 частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя.

Относно наличието на основания за прекратяване на производството в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - посоченото основание от жалбоподателя, съдът намира, че е налице. Перемпцията настъпва с изтичането на двугодишен срок, през които не са извършвани законосъобразни изпълнителни действия, а с постановлението за прекратяване на делото се установява настъпилия по право прекратителен ефект. В този случай на прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В конкретната ситуация Окръжният съд намира, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, производството не е било надлежно прекратено по право и затова е постановен атакувания незаконосъобразен отказ за прекратяване на изпълнението на основание чл.

433, ал.1, т.8 ГПК.

В конкретния случай последното изпълнително действие предпието служебно от ЧСИ М.Д. по силата на възлагането от взискателя по реда на чл.18 ЗЧСИ, което следва да се приравни на поискано от взискателя действие, е на 07.10.2021г., когато са наложени запори на банковите сметки на двамата длъжници в "Българо-американска кредитна банка"АД. Банката - трето лице не е признало съществуването на вземане на длъжниците, тъй като е върнало запорните съобщения с отбелязване, че лицата нямат открити банкови сметки.

Самата молба подадена от длъжника за прекратяване на производството на основание настъпила перемция е подадена след изтичане на двугодишен срок считано от 07.10.2021г.