Решение № 206 от 21.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Ловеч, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500259 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.258 от ГПК

С решение № 6 от 29.01.2024г. постановено по гр.д. №633/2021г. на Районен съд-Луковит, е отменено протоколно определение от 5.05.23 г., с което е допуснато изменение на предявените искове чрез преминаване от установителни към осъдителни и е признато за установено в отношенията между страните, че ответниците „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД ЕИК 201543218, представлявано от Д. П. С. седалице и адрес на управление *** и Д. П. С. ЕГН ********** *** дължат солидарно на ищеца „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616 сдалище и адрес на управление *** представлявано от гл.изп.директор В. М. С. и изпъл.директор Д. Н. Н. следните суми 13 747,55 лв, главница, 502,48 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2020 г. до 15.03.2021 г. 529,83 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.07.2020 г. до 15.03.2021 г, 58,76 лв обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава от 16.03.21 г. до 7.04.21 г. 132 лв. разноски за уведомяване по договор за кредит-овърдрафт №99/15.03.2017 г. ведно със законната лихва, считано от 12.04.2021 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№255/2021 г. по описа на РС-Луковит е издадна заповед за изпълнение и са осъдени „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД ЕИК 201543218, представлявано от Д. П. С. седалице и адрес на управление *** и Д. П. С. ЕГН ********** *** да заплатят на „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616 седалище и адрес на управление *** 1 представлявано от гл.изп.директор В. М. С. и изпъл.директор Д. Н. Н. сумата от 399,41 лв. разноски в заповедното призводство и 1049,41 лв. разноски в исковото производство, както и по сметка на РС-Луковит сумата от 117 лв, представляваща внесен допълнтелен депозит за ССчЕ, като е разпоредено да се изплат на вещо лице Д. Н. от бюджета на съда 117 лв. за изготвяне на допълнителната ССчЕ.

Против това решение е подадена въззивна жалба от „АГРОПРОДУКТ С.И" ЕООД представлявано от Д. П. С. чрез пълномощника си адв.П., ВТАК, моли да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Счита, че решението е неправилно и незаконосъбразно, постановено в разрез със събраните по делото доказателства, тъй като в първоинстанционното производство се установили факти и обстоятелства, противоречащи на констатациите на PC — Луковит.

На първо място твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, независимо от твърденията на ищеца, поради незаплатени 10 бр. месечни погасителни вноски с падежни дати от 10.06.2020г. до 10.03.2021г.

Освен това развива и съображения, че той е регистриран земеделски производител, получаващ субсидии по линията на държавно и европейско финансиране, като сумите се нареждат по банкова сметка, открита в банка „ДСК" и при падежиране на съответната вноска, банката автоматично удържа съответната сума, като така удържаните суми не са надлежно отразени в т.н. „счетоводна справка" и по този начин п осредством неправилното отразяване на удържаните и постъпили суми, Кредиторът „Банка ДСК" АД достига до неправилния и незаконосъобразен извод за настъпила предсрочна изискуемост.

Позовава се на подадено Заявление с вх. Per. № 01-10-08318 от 16.04.2020г. за отсрочване на задълженията по процесиите кредити, предоставени и обслужвани от банкат авъв връзка с утвърдения на 10.04.2020 г. о т УС на БНБ представен от Асоциацията на банките в България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г, като след утвърждаването му документът представлява частен мораториум по смисъла на Насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 към който на 11.04.2020г. Банка ДСК се присъединила.

Сочи, че от страна на Банка ДСК били изискани редица документи, касаещи дейността на дружеството, които предоставил в най-кратък срок и въпреки многократните напомняния и молби, от страна на банката липсва произнасяне по направеното искане и така посредством нелоялното си поведение, неспазването на поети ангажименти към БНБ, правителството и ЕС, кредиторът „Банка ДСК" АД сам е поставил дружеството в просорочие и тя не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и не може да се позове на предсрочната изискуемост и последиците на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.

Подкрепя извода от многобройната и непротиворечива практика на ВКС , която 2 цитира.

Сочи, че „Агропродукт С.и" ЕООД има разкрита банкова сметка в Банка ДСК с IBAN: BG15STSA930000********, BIG:STSABGSF и от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установило, че Д. С. своевременно е информирал Банка ДСК, че по така посочената банкова сметка постъпват средства, представляващи субсидии за земеделски производител и на основание чл. 444 т. 8 от ГПК във връзка с чл.96, ал.1 от ЗДБРБ за 2018г. относно предоставяне на средства за целеви субсидии от държавния бюджет и Регламент на ЕС № 1360/2013 г. относно плащания на отпуснатите от еврофнодовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, същите са несеквестируеми и като такива не подлежат на запор и принудително изпълнение.

Сочи, че единствено Банка ДСК има право да удържа от така постъпилите средства за погасяване на процесния кредит — по силата на учредения особен залог и даденото съгласие за ползване на средствата за погасяване на кретита.

Сочи, че от страна на Банка ДСК обаче е предприето прехвърляне на средства към ЧСИ В. П., въз основа на наложен запор по ИД№474/2019 на ЧСИ Петров.

Изтъква, че от банкова разпечатка за периода от 15.01.2019 г до 07.10.2019 г. е видно, че Банка ДСК" АД (в качеството и на трето задължено лице) е превело от сметка на дружеството обща сума в размер на 89845,13 лв. по сметка с титуляр ЧСИ В. Л. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд Ловеч, пo и.д.№20198790400474., която цитира подробно в жалбата.

Прави извод, че сума в общ размер от 88832,20 лв. са целево предоставени средства от държавния бюджет и от фондовете на ЕС, персонално на фирма „Агропродукт С.и" ЕООД, ЕИК 201543218, в качеството и на бенефициер с ЕИК 201543218, от бенефициента „ДФЗ", поради което те са несеквестируеми.

Твърди, че Банка „ДСК" АД е била наясно с произхода на тези средства, както и с факта, че има право да удържа от така постъпилите средства за погасяване на собствените си вземания — по силата на учредения особен залог и даденото съгласие за ползване на средствата за погасяване на кредита и въпреки това, кредиторът е предпочел да извърши едно незаконосъобразно разпореждане със несеквестируемите спрямо трети лица средства, превеждайки ги по сметка на ЧСИ и по този начин банката сама се е лишила от възможността да направи удръжки от наличните суми — които биха стигнали за много повече от 10 вноски.

Изтъква, че банката не се е съобразила със съдебно решение, а именно Решение №131/13.02.2020г. по ВГД №62/2020г. на ОС – Плевен, касаето незакосъобразните действия на банка ДСК относно получените от ДФЗ парични средства по банковата сметка на Дружеството в Банка ДСК ЕАД клон гр.Плевен с превод на 17.12.2019г. в размер на 94 281,32лв., представляващи целево предоставени средства по Схема за единно плащане на площ 2019 г, коато цитира мотивите на Решението. Излага, че съдът е постановил отмяна на наложения запор по отношение на плащанията, извършени в полза на длъжника от страна на 3

ДФЗ в размер на 92 281,32лв., поради това че са несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 т.8 ГПК.

Отбелязва, че за така посочената стопанска година Банка ДСК вече не е разполагала с възможността да се удовлетворява от несеквестируемите субсидии.

Сочи, че това решение е представено от въззивника на банката и от ръководството са поискали и осъществили среща за неговото обсъждане, но въпреки това, в разрез с влезлия в сила съдебен акт и поети ангажименти, Банка ДСК не осигурява достъп на въззивника до несеквестируемите средства, като те „потъват" по сметки в банката, разпределени на произволен принцип. Смята, че не е ясно как е извършено това разпределение, но прости математически изчисления сочат, че сумата би била достатъчна за покриване на почти 50 % от задължението.

Счита, че посредством несъобразяването с влязъл в сила съдебен акт, кредиторът „Банка ДСК" АД поставя дружеството кредитополучател в невъзможност да оперира с несеквестируеми средства, а от там — да печели и плаща вноски и се възползва от средства, които няма право да си разпределя и по този начин, кредиторът още веднъж сам се е лишил от възможността да погаси дължимите вноски изпяло и в срок. Соч, че са налице и остатъчни средства по банкова сметка с IB AN: BG15STSA930000******** в размер на 2000 лв., отново с произход субсидии, но същите не са на разположение на доверителя ми, не са използвани и за погасяване на вноски.

Счита, че „извлечението от счетоводни книги", въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение на парично вземане и Изпълнителния лист по частното гражданско дело, е нередовно от външна страна и по съдържание, в него няма никаква информация за непогасени вноски, нито за кои периоди са те, нито за лихвите им, а просто са посочени твърдяните от банката задължения в техния краен размер. Смята, че в в извлечението от счетоводни книги липсват данни за каквито и да било операции, още по-малко може да се говори за хронологичен ред, като така посоченият документ, на който законът придава такава тежест, че да допуска принудително изпълнение, дори не съдържа печат на банката — а единствено един подпис.

Прави анализ на понятието „извлечение от счетоводните книги".

На следващо място сочи,ч е по делото липсват доказателства за изискуемостта на вземането към момента на заявяването на искането за издаване на заповедта и изпълнителния лист.

Прави извод, че представените документи не удостоверяват годно за принудително изпълнение притезание в полза на ищеца, срещу лицата, против които се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и не удостоверяват размер, ликвидност и изискуемост на претендираното парично вземане.

С оглед на изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.

Подадена е и въззивна жалба с вх.№1005/13.03.24 г. от адвокат П., ВТАК, като 4 процесуален представител на Д. П. С. против решение № 6/29.01.2024, постановено по ГД № 633/2021 по описа на PC — Луковит, като моли то да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Твърди, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установило, че съгласно Договор за кредит №33 от 09.03.2015г., сключен с Банка ДСК, „Агропродукт С.и" ЕООД се явява в качеството си на кредитополучател, а Д. С. — солидарен длъжник, но последното обстоятелство не отговаря както на обективната воля на въззивника, така и на водените преговори в хода на отпускането на кредита.

Твърди, че от Банка ДСК са поставили условия Д. С. да поръчителства в полза на последната по договор за кредит и именно за това и само в този смисъл дава своето съгласие и нито във вътрешните отношения между него и кредитополучателя, нито във външно обектпвираната им воля, изразена пред служителя на кредитодателя, е налице разминаване за конкретния вид солидарност, а именно — поръчителство. Сочи, че съгласно същото Решение №213/06.01.2017г. на ВКС, „Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство — чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост." Твърди, че фактът, че той не е получил сумата в собственост не е спорен и едва ли е случайност и това, че фирмата е вписана като „клиент" и именно на нея е преведена сумата, а другата като „солидарен длъжник", но в нито един момент дори и най-минимална част от сумата не е влизала в патримониума на С., не е използвана за негови нужди и дори ищецът не твърди подобно нещо.