Решение № 54 от 09.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ямбол, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500267 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от А. А. И. от гр.*****, чрез пълномощника адв. Р.Д. от АК- Ямбол, въззивна жалба против Решение № 256 от 22.05.2025 г., постановено по гр.д.

№ 2087/2023 г. по описа на Ямболския районен съд, в частта, с която в дял на М. А. Ж. от гр.Ямбол, е поставен недвижимия имот, предмет на съдебната делба, находящ се в гр.Ямбол, ***; М. А. Ж. е осъден да заплати на А. А. И. и Ж. А. Ж. по 51 000 лв. за уравнение на дяловете им в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумите и въззивникът А. А. И. е осъден да заплати на М. А. Ж. и Ж. А. Ж. сумата от 7206,67 лв. за направените от тях в имота подобрения, както и е осъден да заплати на М. А. Ж. направените по делото разноски в размер на 950,00 лв.

Пред въззивната инстанция са наведени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Счита се, че в нарушение на закона първоинстанционният съд е определил способа, по който следва да бъде извъшена делбата, като е приел за основателна възлагателната претенция на съделителя М. А. Ж. и му е възложи недвижимия имот, предмет на делбата. Поддържат се доводи, че в делбеното производство съдът следи служебно за законосъобразността на делбата, дори и когато няма възражения от страните, поради което не може да възложи имот без да бъдат събрани доказателства, че са изпълнени посочените в чл. 349, ал.2 от ГПК условия, като в тежест на искащия възлагането на имота е да докаже наличието на предпоставките за възлагане.

Изтъква се, че в процесния случай не е доказано предявилият възлагателната претенция съделител да е живял в имота към момента на открИ.е на наследството и неправилно е било прието от ЯРС, че при липса на спор относно този релевантен факт, не е необходимо даване на указания относно разпределението на доказателствената тежест, като се твърди, че съдът 1 е бил длъжен преди постановяване на решението си да отдели спорното от безспорното по реда на чл.145, ал.1 и ал. 2 от ГПК и ако се окаже, че страните спорят относно обстоятелството кой живее в жилището, на основание чл.146, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и чл.146, ал.2 от ГПК да им даде указания чия е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство. Като не е сторил това, въззивникът счита, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилност на обжалваното решение. Не е доказано според въззивника и това, че съделителят, който е предявил възлагателна претенция, не притежава друго жилище, като се сочи, че поради липса на изложени съображения от районния съд по този въпрос, решението е необосновано.

Поддържа се, че по делото не са представени доказателства за липсата на друго жилище на претендиращия възлагане на имота съделител, а от представените с въззивната жалба писмени доказателства е видно, че и двамата ответници притежават други жилища.

Въззивникът изтъква също така, че по делото не е било доказано, че целият имот е придобит на основание наследяване, както и че неправилно и в противоречие на задължителната съдебна практика районният съд е приел, че не е налице смесена съсобственост, при която извършването на делбата по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК чрез възлагане е недопустимо и същата следва да бъде извършена чрез някой от останалите, предвидени в ГПК способи.

Според въззивника, съдът е възложил имота само въз основа на искане, без да са установени фактическите и правни основания за това, като счита, че не е доказано и наличие на възможност у съделителя, на който е възложен имота да изплати дяловете на другите съделители, както и не е представен механизъм за това. Тъй като имотът е неподеляем и при липсата на основания за възлагането му на един от съделителите, според жалбоподателя същият следва да бъде изнесен на публична продан. Решението е обжалвано и в частта, с която ЯРС е уважил исканията на ответниците по сметките на осн. чл.346 ГПК. Поддържа се на първо място, че това искане е следвало да бъде оставено без разглеждане като нередовно, а след като е било прието, е следвало да бъде отхвърлено като недоказано. Оспорени са като незаконосъобразни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, с които е приел за доказани извършените подобрения в имота и е приел, че същите следва да бъдат присъдени.

Въззивникът счита, че ответниците не са доказали, че именно те са извършили всичките подобрения в имота, с техни средства и труд, не са доказали конкретния период на извършване на СМР, както и обстоятелствата знаел ли е другия съсобственик за предприемането им, противопоставял ли се е и дали те са извършени въпреки това, а извършената съдебно- техническа експертиза не установява с категоричност кога, от кого и с какви средства са направени подобренията. Като противоречащ на закона и съдебната практика е оспорен извода на съда за доказаност на извъшените подорбения от ответниците от заключението на вещото лице. Решението в тази му част се оспорва и като постановено в нарушение на процесуалните правила- чл.145, ал.1 и 2 от ГПК, тъй като съдът не е изпълнил задълженията си да отдели спорното от безспорното и да даде указания за разпределението на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти. По изложените в жалбата подробни съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъдат отхвърлени претенциите за възлагане на имота, като същият бъде изнесен на публична продан, както и да бъде отхвърлено искането по сметките за направените в имота подобрения. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемите Ж. А. Ж. и М. А. Ж. не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивникът, чрез процесуалени представители- адв. Р.Д. и адв. Н.А., поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. В предтавени по делото писмени бележки от пълномощниците на ищеца се излагат подробни доводи и съображения за основателност на жалбата. Поддържа се претенцията за присъждане на разноски по делото съобразно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

2

Въззиваемите не се явява и не се представлява в о.с.з.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е във втора фаза на делбата- по извършването й.

С влязло в сила на 19.01.2024 г. Решение № 663 от 20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2087/2023 г. по описа на ЯРС, е допуснато извършването на съдебна делба между А.

А. И., Ж. А. Ж. и М. А. Ж. по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в гр.Ямбол, ***, а именно: 50/461 идеални части от ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол, одобрени със Заповед №РД-18-39/30.08.2005г. на Изп. директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.02.2023 г., с площ от 461 кв.м. по скица, а по нотариален акт- 465 кв.м., стар идентификатор-няма, номер по предходен план: 5020, квартал 41, парцел VI, при граници на имота, съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***,

№ ***, № ***, № ***, заедно с построения в този имот: самостоятелен обект в сграда, с предназначение- жилище, апартамент, в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол, одобрени със Заповед№РД-1839/30.08.2005 г. на Изп. директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.02.2023 г., с площ от 132.64 кв.м., който се намира на първи етаж в сграда с идентификатор №***, предназначение:

Жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, брой нива на обекта: 1 /едно/, състоящо се от пет стаи, ниша, коридор и таван 55 кв.м., построен над бившата баня, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: № ***, № ***, над обекта: №

***, стар идентификатор: няма при квоти по 1/3 идеална част за всеки съделител.

С исковата молба за делба съделитеят А. А. И. е заявил искане за възлагане на имота в хопитозета на чл.349, ал.2 от ГПК, от което се е отказал в хода на втората фаза на делбата, където е поддържал, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, тъй като е неподеляем и по отношение на другите двама съделители не са налице основания за възлагане реда на чл.349, ал.2 от ГПК.

Искания по чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота своевременно са направени от съделителите М. А. Ж. и Ж. А. Ж..

На основание чл.346 от ГПК в първото по делото заседание след допускане на делбата, съделителите М. А. Ж. и Ж. А. Ж. са предявили искания за сметки към съделителя А. А. И., като са претендирали осъждането му да им заплати сумата от 7206,67 лв., представляваща 1/3 част от стойността на извършените от тях подобрения в имота: монтиране на 4 бр. врати и изграждане на стъклена преграда на стойност 3 500,00 лв., поставяне на под от теракота в коридора, кухнята и терасата и ламиниран паркет в хола на стойност 3 000,00 лв., поставяне на прозорци в кухнята, терасата, хола и спалнята на стойност на стойност 3 000,00 лв., вътрешна изолация на стойност 6 120,00 лв., външна изолация на стойност 4 500,00 лв., изграждане на нова ел. инсталация на стойност 1 500,00 лв., като общата стойност на извършените от тях подобрения в имота възлиза на сумата от 21 620,00 лв., включваща и труд. Уточнила са, че подобренията в имота са извършили в периода от 2018 г. до 2023 г., когато е било образувано делото за делба, подобренията са извършили като съсобственици, със знанието на другия съсобственик и без противопоставянето му в хипотезата на чл. 30, ал.3 от ЗС. В случай, че съдът приеме, че подобренията са извършени без съгласието на другия съсобственик, двамата съделители са 3 поддържали, че отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, уредени в чл.61, ал.2 от ЗЗД.

От приетото от първоинстанционния съд заключение на вещото лице Ф. Д. по назначената съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните, е установено, че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем. Пазарната стойност на имота е 153 000,00 лв., от които стойност на земя- 5 500,00 лв. и на сграда- 147 500,00 лв.

От приетите от районния съд съд основно и допълнително заключение на вещото лице И. Б., както и от дадените при разпита му в о.с.з. пояснения, се установява, че описаните от съделителите М. Ж. и Ж. Ж. като подобрения в имота СМР са установени от вещото лице на място и тяхната стойност е в размер на 22 204,24 лв. към 2024 г.

Извършените в имота подобрения са увеличили пазарната му стойност със сумата от 26 200,00 лв.

При тази фактическа обстановка първоинстанционния съд с обжалваното решение е приел, че делбата на имота следва да бъде извършена по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, като имота бъде поставен в дял на съделителя М. А. Ж.. За да достигне до този извод, ЯРС е изложил доводи, че делбения имот има характер на жилище, същият е неподеляем, т.к. от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на право на собственост за всеки един от съделителите. Дал е отговор на възраженията на съделителя А. И. относно вида на съсобествеността, като е приел, че тя е възниканала от наследяване по закон на М.А.А., починала през 2016 г., чийто наследници са съделителите- синът й А. А. И.ом и внуците й Ж. А. Ж. и М. А. Ж.- деца на починалата през 2008 г. дъщеря на наследодателката М.А.Е.А.И. както и от разпоредителна сделка, сключена с нотариален акт № 13, том IV, дело № 1185/1991 г. от А.И.А. и М.А.А. от една страна и от друга ответниците и майка им, поели задължение за гледане и издръжка. Съдът е посочил, че с Решение от 25.11.2011 г., постановено по гр.д. № 2543/2011 г. по описа на ЯРС, този договор е бил развален по иск на М.А.А. срещу внуците й и баща им А.Ж. (починал през 2014 г.) до размера на 4/6 идеални части. Като се е позовал на цитираната в обжалваното решение задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, първоинстанционният съд не е възприел тезата на съделителя А. А. И., че в случая е налице хипотеза на смесена /комбинирана/ съсобственост, тъй като в същата не участва лице извън кръга на наследниците, което да е придобило част от собствеността в наследствения имот чрез правна сделка. Съдът е приел, че делбения имот има наследствен характер по смисъла на чл. 349, ал.2 от ГПК и няма пречка да бъде поставен в дял на един от съделителите, в случай, че по отношение на този съделител са налице останалите предвидени в ГПК предпоставки за това.