Решение № 23528 от 31.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23528 гр. С., 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110139403 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищците М. Д. П. и К. Т. Г.

(последният – малолетен, чрез първата като негова майка и законен представител) срещу „Д.О.З“ ЕАД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на първата ищца 6000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 13.12.2022 г. в С., на кръстовището на бул. „Ц.О“ и ул. „Ш.С“ по вина на водач на лек автомобил „Л. RX“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност към тази дата била застрахована при ответника, а на втория ищец – 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, както и законната лихва върху двете суми от датата на подаване на извънсъдебната претенция – 25.11.2022 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 13.12.2022 г. в С. ищцата пресичала бул. „Ц.О“ по пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Ш.С“, като носела на ръце сина си, тогава на година и 11 месеца. При пресичането ищцата била ударена от лек автомобил „Л. RX“ с рег. № *******, за който се твърди, че била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника с период на валидност от 28.01.2022 г. до 27.01.2023 г. От удара ищцата претърпяла страх за детето си и увреждания при ходене, като куцала, и това наложило детето да бъде обгрижвано само от баща си, а в последствие изпитвала силен страх за себе си и детето си и уплах при пресичане на улици.

Ищецът предявил претенция пред ответника, но получил отказ с две писма от 20.03.2023 г. и 26.04.2023 г. и затова предявява настоящия иск.

1

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Д.О.З“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като нередовен (тъй като били посочени две лихви) и неоснователен. Поддържа, че искът бил неоснователен, защото ПТП не е доказано, като имало съмнения за него, защото нямало съобщения в полицията за такова ПТП и не били представени писмени доказателства. Поддържа, че не следвало да се допускат видеозаписи като доказателства, защото доказателствата били само писмени. Поддържа и прекомерност на поискания размер на вредите. Иска отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В съдебното заседание ищците поддържат чрез процесуалния си представител, че исковете им са доказани, като поддържат, че искат обезщетение за обичайни вреди при такъв вид удар, като посочва едва в защитата по същество различни суми спрямо първоначално предявените – 5000 лева за ищцата и 2000 лева за сина , които съдът няма да взема предвид, защото изменението не е заявено по реда на чл. 214 ГПК, и поддържа, че искът е доказан. Претендират се разноски. Ответникът поддържа недоказаност на иска поради неустановени неимуществени вреди, които не били установени със свидетел или експертиза. Ищецът в реплика поддържа, че не е ангажирал свидетел, тъй като съдът е отхвърлил искане за такъв, но и не се налага, тъй като не се претендират никакви вреди в необичаен размер.

Ответникът в дуплика поддържа, че трябва пълно и главно доказване на вредите. Претендира разноски и възразява срещу тези на ищците.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението за насрочване на делото от 13.04.2024 г. съдът е приел за безспорен между страните факта, че ответникът е покривал гражданската отговорност на водача на лек автомобил „l. RX“ с рег. № ******* към 13.12.2022 г. Не се спори и че ищецът К. Т. Г. е син на ищцата М.Д.П.

Съгласно представен на лист 13 от делото Амбулаторен лист № *********6FB31/16.12.2022 г. на д-р Г.А на последната дата ищцата е била прегледана първично, като са установени болки и синини на дясно коляно, като е поставена диагноза „контузия на коляното“, и е установено, че ищцата заявява, че е получила тези травми при пътен инцидент на 13.12.2022 г. на бул.

„Ц.О“ в С.. Съгласно представен на лист 14 от делото Амбулаторен лист ***353D015F03/19.12.2022 г. на д-р К.П, ищцата на последната дата е била с оток на коляното и не е можела да стъпва, като самата ищца обяснява уврежданията с „инцидент от 13.12.2022 г.“.

Съгласно представено на лист 15 от делото Съдебномедицинско удостоверение № 440.12/2022 г. на д-р А.,Х – съдебен лекар, ищцата се е явила на 17.12.2022 г. в кабинета на лекаря, където е заявила, че на 13.12.2022 г. е била ударена от лек автомобил, като е пресичала пешеходна пътека и има болки в левия крак при ходене. Установени са оток и кръвонасядане по ляво коляно, както и по-малко по размер кръвонасядане по дясното коляно с жълтеникава коричка. Тези увреждания могат да настъпят от удар с 2 автомобил.

Съгласно представена на лист 22 от делото застрахователна претенция с вх. № на ответника 94-С-68/10.03.2024 г. на последната дата двамата ищци са поискали обезщетение в размер на 8000 лева от ищеца за вредите от ПТП, претърпяно на 13.12.2022 г. на бул. „Ц.О“ в С. по вина на водача на лек автомобил „l. RX“ с рег. № *******.

Съгласно представено на лист 20 от делото писмо от ответника с изх. № О-92-3807/20.04.2023 г. последният е поискал от ищците официален документ за ПТП (протокол от пътната полиция) или наказателно постановление срещу виновния водач. Тъй като такива не били представени, съгласно представено на лист 21 от делото писмо от ответника с изх. № О-92-5584/26.04.2023 г. ответникът е заявил, че следва да се снабди с документи от полицейските органи за такова произшествие, но по данни на СДВР няма регистрирано такова ПТП от 13.12.2022 г. в техните дневници, и затова претенцията не уважена от ответника.

Съгласно представено на лист 53 от делото писмо от отдел „Пътна полиция“ на СДВР с изх. № 433200-43457/12.04.2023 г. на ответника действително е предоставена информация за липса на данни за регистрирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) на посочената дата и място.

В съдебното заседание на 05.06.2024 г. е разпитан свидетелят на ищците А. А. (на лист 116 – 117 от делото), който дава показания, че година и половина преди разпита си видял ПТП, което се случило в следобедните часове – около 15 – 16 часа, на пешеходната пътека на бул. „Ц.О“ в С. и улицата, която идва от сградата на Народния театър. Жена, която носела на кенгуру малко дете и водела куче през пешеходната пътека пресичала булеварда в посока от сградата на бившия царски дворец към Народния театър. В първата лента за движение с посока от пл. „Н.С“ към Президентството имало един автомобил, който спрял и направил път на жената да мине. В следващата лента в същата посока се движел по-голям автомобил – SUV с марка „l.“ и дипломатически номер, който не могъл да спре за много малко и ударил жената в крака, от лявата страна. Жената паднала на дясната си страна и си ударила коляното и ръцете, може би в опит да предпази детето. Свидетелят се намирал в автомобил, който се движел в следващата на юг лента за движение – с посока от сградата на Президентството към пл. „Н.С“. Свидетелят бил спрял, за да пропусне пешеходци, които идвали от другата страна – откъм Народния театър. След удара водачът на ударилия жената автомобил слязъл, бил притеснен и предложил да я закара до болница. Свидетелят се погрижил за кучето, за да не го блъсне някой и него. Тъй като се събрали много хора, които да помагат, свидетелят се качил обратно в автомобила си и продължил пътя си. Жената казала от удара. След инцидента дал писмени обяснения в КАТ, като го повикали по регистрация на автомобила.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като са напълно съответни на останалите гласни и веществени доказателства.

В съдебното заседание на 05.06.2024 г. е разпитан свидетелят на ищците 3

А. А. (на лист 117 – 118 от делото), който дава показания, че е станал свидетел на пътен инцидент, при който на бул. „Ц.О“ в С. била блъсната жена на пешеходна пътека, като посочва, че пострадалата е ищцата – М.. Свидетелят се движел от Президентството към Софийския университет, а инцидентът настъпил до сградата на Националната художествена галерия (бившия царски дворец), като карал в средната (лява от две) ленти в тази посока, а ударът се случил в обратна на неговата посока. Ищцата идвала от парка над пътя (градинката до двореца, от север), водела куче и носела детето си. Била блъсната от идващ срещу свидетеля дипломатически автомобил. Свидетелят не бил първа кола, пред него до пешеходната пътека имало още една или две коли. Инцидентът бил записан от видеорегистратор в колата му, като той го представил на приятеля си Благовест да го качи в група „Гражданите“ в социалната мрежа „Фейсбук“. После бил качен в страницата „столица.бг“.

Свидетелят помни, че водачът на автомобила пред него говорил с ищцата, но след това се върнал в колата си и потеглил, на ищцата помогнали други хора, и след това и свидетелят потеглил.

Съдът кредитира изцяло показанията, тъй като напълно се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Съгласно заключението на видеотехническа експертиза по делото на веществено доказателство – видеозапис на оптичен носител на лист 36 от делото, прието в откритото заседание на 08.07.2024 г. (на лист 135 от делото), а в писмен вид – на лист 130 – 133 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изследване, на видеозаписа е заснета пешеходна пътека на бул. „Ц.О“ в С. на кръстовището с ул. „Д.И“, между Националната художествена галерия (бившия царски дворец) и Националния природонаучен музей, като е записана дата 13.12.2022 г. В 15:44 часа на записа се установява наличие на сняг по околните тревни площи, като жена, носеща дете и водеща на повод черно куче започва да пресича булеварда от северната му страна по посока към Народния театър.

Жената стъпва на пешеходната пътека, а автомобил с рег. № ******* (червен), който се движи към сградата на Националната художествена галерия с бавна скорост – около 10 – 15 км/ч, не намалява и удря жената, която до този момент не е забелязала автомобила. Жената е ударена отляво, пада надясно и се привежда, за да предпази бебето си. Жената се изправя, след което водачът на автомобила пред този, на който е монтиран видеорегистратора (свидетелят А. А.) излиза да помогне.

Поради безспорните факти по делото съдът няма основание да обсъжда приложените документи за собственост на автомобила, като те са събрани единствено с цели издирване на свидетел, от който ответникът в крайна сметка се е отказал. Не следва да се взема предвид и писмена декларация на свидетеля А. А., тъй като е дал лично показания по делото.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 497, ал. 1 КЗ, 4 и чл. 499, ал. 1 КЗ.

Главните искове на двамата ищци за неимуществени вреди се уважават, ако съдът установи, че същите са претърпели вреди в причинна връзка с ПТП, при което застрахован при ответника за гражданската си отговорност водач на автомобил е нарушил правилата за движение, като така е причинил вредите, а размерът на обезщетението се определя от претърпените страдания и стрес.

Искът за лихва се уважава, ако се установи, че ищците са предявили претенцията си писмено от ответника – от дата след изтичане на срок за произнасяне, който е до три месеца.

От представеното веществено доказателство – видеозапис, и показанията на двамата разпитани свидетели се установява, че ищцата е била жертва на ПТП на 13.12.2022 г., когато е блъсната от застрахования при ответника по негово признание автомобил.

Водачът на автомобила е имал противоправно поведение – към момента на удара, и към момента, в който е можел да възприеме ищцата, тя вече се е намирала на пешеходна пътека и водачът на автомобила е бил длъжен да спре съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП. Не е доказано, че за водача това е било невъзможно, поради което не е оборена и презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че поведението на водача е виновно.