Решение № 629 от 25.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Благоевград, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500692 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №125/08.06.2022г. по гр.д.№644/2020г. по описа на Районен съдГ.Д. е признато за установено по отношение на Ф. Х. А., ЕГН **********, Ш.

Т. А., ЕГН **********, А. Т. А., ЕГН ********** и Н. Т. А., ЕГН **********, и четиримата от с.Р., общ.., обл.Благоевград, че Ф. А. Х., ЕГН **********, от с.Р., общ.., обл.Благоевград, е собственик на 1/3 ид.ч., а М. Х. С., ЕГН **********, Г. М. С., ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН **********, тримата от с.Р., общ.., обл.Благоевград са собственици на основА.е наследство и правоприемство на общо 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ парцел XII, имот с пл.№254 от кв.29 по плана на с.Р., общ.., обл.Благоевград, одобрен със Заповед №237/2001г. на Кмета на Община ., с площ за имота от 228 кв.м., при съседи за имота, съгласно скица с изх.№672/17.08.2020г., издадена от техническата служба при Община .: УПИ парцел XI, имот с пл.№255 – собственост на Д.М.И.; УПИ парцел XIII, имот с пл.№256 – собственост на Ф.Л. и от две стрА. – улица, ведно с построената в същия имот двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., като Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А. са осъдени да предадат на Ф. А. Х., М. Х. С., Г. М.

С. и М. М. С. владението върху собствените им общо 2/3 ид.ч. /от които 1/3 ид.ч. на Ф. А. Х. и общо 1/3 ид.ч. на М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С./ от гореописА.я имот. С решението е отхвърлено възражението по чл.72, ал.3 от ЗС на Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А. за задържане на процесния имот до заплащане от страна на ищците на извършените подобрения и разноски за запазване на жилищната сграда в размер на 20 000 лв. като неоснователно.

Признато е за установено, че данъчна декларация вх.№ПО-Г-34199 от 1

15.04.1998г. в ОБА . е неистински документ, като неподписана от Т. А.ов А., посочен като декларатор. Разпределена е отговорността за разноски в производството.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба вх.

№2919/21.06.2022г. от Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А.. Решението е обжалвано в цялост по съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Настоява се, че изводите на съда почивали на неправилен анализ на събрА.те по делото доказателства. В решението си съдът бил приел, че наследодателят на стрА.те А. А.А въз основа на упражнявано от него давностно владение в периода от 1973г. – 1988г. е придобил по давност процесния недвижим имот. Жалбоподателите считат, че подобно произнасяне на съда било недопустимо, тъй като в исковата молба ищците не били навели подобни обстоятелства и не били посочили подобно придобивно основА.е.

Сочи се, че през 1988г.-1989г. А. и Н.А. са преустановили владението си с явното съзнА.е, че подаряват имота на сина си Т. А.. Съдът избирателно анализирал гласните доказателства по делото и пренебрегнал писмените такива. Неоснователно съдът оставил без уважение направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност. В решението липсвали и мотиви защо не се уважава възражението за подобрения. По подробно изложените в жалбата съображения се настоява за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне изцяло на предявения иск като неоснователен и недоказан, както и присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. Х.

С., Г. М. С. и М. М. С., чрез процесуалния им представител адв.А. А.-Л..

Въззиваемите считат, че първостепенният съд е формирал правилни фактически и правни изводи след анализ на събрА.те по делото доказателства. В отговора са изложени подробни съображения по всяко от възраженията в жалбата. Сочи се, че нито един от разпитА.те свидетели не бил заявил, че е възприел твърдения или действия лично на А. и Н. А., с които да покажат явно и недвусмислено, че подаряват приживе процесния имот на сина им Т. А.. Напротив, всички свидетели посочили, че А. и Н. А. са продължили да владеят и двата имота. Настоява се, че Т. А. многократно е искал от майка му Н. А. да му прехвърли собствеността на имота, но тя не го е направила. Поради това и той не бил извършил никакви подобрения в имота до смъртта й, а такива, според експертното заключение, били направени в последните 3-5 години. Сочи си още, че по делото липсвали доказателства Т.

А. да е демонстрирал пред всички, че владее имота само за себе си с намерение да стане собственик. Според въззиваемите правилно районният съд е приел, че ответниците не са доказали твърдението си, че са добросъвестни владелци, както и не са доказали твърдените подобрения. В отговора се настоява за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първостепенния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Подаден е отговор на въззивната жалба и от въззиваемата Ф. А. Х., чрез адв.И. К., в който същата се оспорва като неоснователна. Настоява се, че първоинстанционното решение е постановено при правилен анализ на събрА.те по делото доказателства. От същите се установявало, че наследодателите на стрА.те по делото никога не са изоставяли имота, 2 ползвали са го явно и необезпокоявано от никого, като са демонстрирали своето владение пред всички до смъртта си. Съдът формирал правилни изводи, че ответниците не са доказали, че са добросъвестни владелци, нито че са извършили твърдените подобрения в имота. До въззивната инстанция е отправено искане да потвърди атакувА.я съдебен акт и да присъди сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседА.е пред окръжния съд жалбоподателите Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А., редовно призовА., от тях се явява лично А. А.. Всички се представляват от адв.К-М.-. Поддържат въззивната жалба и молят да уважаването й по изложените в същата съображения.

Въззиваемата страна Ф. А. Х. се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана.

Въззиваемите М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С., редовно призовА., от тях се явява се лично само Г. С.. Всички се представляват от адв.Л., която пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивната жалба отговаря на изисквА.ята за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№644/2020г. по описа на Районен съд-Г.Д. е образувано по искова молба на Ф. А. Х., М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С., всички от с.Р., обл.Благоевград против Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А., всички от с.Р., обл.Благоевград. В исковата молба се твърди, че ищците и ответниците са наследници на А. А.А /починал на 22.06.1992г./ и на Н. А.А /починала на 14.10.2015г./. Последните в качеството им на съпрузи били собственици по давностно владение на следния недвижим имот - УПИ XII, имот пл.№254, от кв.29 по плана на с.Р., общ.., обл.Благоевград, одобрен със Заповед №237/2001г. на кмета на Община ., с площ за имота от 228 кв.м., при съседи на имота – УПИ парцел XI, имот с пл.№255 – собственост на Д.М.И.;

УПИ парцел XIII, имот с пл.№256 – собственост на Ф.Л. и от две стрА. – улица, ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. Имотът получили от бащата на А. А.А - А. А.

С. /А.А.С/. През 1973г. двамата съборили намиращата се в имота стара къща и построили на нейно място нова къща на два етажа. Твърди се, че до смъртта си през 1992г. общият наследодател А. А.А живеел в къщата заедно със своята съпруга Н. А.А. След смъртта му, Н. А.А продължила да живее на първия етаж на къщата, а синът й Т. А.ов А. – на втория етаж. Твърди се, че Н.

А.А не изоставила имота, макар понякога да се налагало да приспива в дома на болния брат на съпруга й, който живеел в съседство и за който тя полагала грижи. Няколко пъти синът й Т. А. я молил да му прехвърли имота, но тя отказала, като повтаряла, че имотът е на всички. Сочи се, че след смъртта на Н. А.А, ищците са лишени от владение над процесния имот, поради което е предявен настоящият иск за признаване за установено спрямо ответниците, че ищцата Ф. А. Х. е собственик на основА.е наследствено правоприемство на 1/3 ид.ч., а ищците М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С. са собственици на основА.е наследствено правоприемство общо на 1/3 ид.ч. от поземления имот ведно с 3 изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху собствените им идеални части.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, в който оспорват предявения иск като неоснователен.

Твърдят, че ползват и владеят процесния недвижим имот повече от 30 години със знА.ето и без противопоставянето на останалите наследници на А. А.А и Н. А.А. Техният наследодател бил установил самостоятелно владение върху имота преди повече от 30 г. Сочи се, че през 1980г. ответницата Ф. А. се омъжила за Т. А. и заживели в имота заедно с неговите родители – А. и Н. А. живеели на първия етаж, а Ф. и Т. А.и – на втория етаж. Около 1988г. се разболял братът на А. А.А – Р. С., който живеел сам в съседен имот. Тогава А.

А. и Н. А. се преместили да живеят за постоянно при него, където останали до смъртта си, а процесният имот подарили на сина си Т. А. и му предали владението върху него. От тогава целият имот се владее от Т. А. и неговата съпруга Ф. А., като владението им било явно, спокойно и необезпокоявано.

Владението било демонстрирано чрез извършените видими подобрения в имота, които надхвърляли обикновеното ползване. Поради изложеното, с отговора е направено възражение за придобиване на имота по давност и за извършени подобрения в размер на 20 000 лв. и искане за задържане на процесния имот до заплащане на извършените подобрения и разноски за запазване на жилищната сграда.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са приобщени голям обем доказателствени средства.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събрА.те доказателства води до следните фактически констатации:

От представените Удостоверения за наследници изх.№ГР-201650/22.06.2020г. и изх.№ГР-2016-53/30.06.2020г. се установява, че стрА.те по делото са наследници на А. А.А /починал на 22.06.1992г./ и на Н. А.А /починала на 14.10.2015г./ - ищцата Х. А. Х. в качеството на тяхна дъщеря; ищците М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С. в качеството им на наследници по заместване на починалата им дъщеря Н. А. С. /починала на 11.08.2013г./ първият като неин съпруг, а вторият и третият – като нейни синове; ответниците Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А. в качеството им на наследници по заместване на починалия им син Т. А.ов А. /починал на 24.03.2014г./ - първата като негова съпруга, а останалите като негови деца.

По делото не се спори относно факта и се установява от събрА.те гласни доказателства, че наследодателите на стрА.те А. А.А и съпругата му Н. А.А са били собственици по давност на процесния недвижим имот УПИ XII, имот пл.№254, от кв.29 по плана на с.Р., обл.Благоевград, който получили от бащата на А. А. - А. А. С. /починал на 03.09.1965г./, ведно с изградената в него през 1973г. двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. Още към онзи момент в имота имало стопанска постройка /сайвант/. В къщата семейството живеело с трите си деца – Ф. Х., Н. С. и Т.

А.. След като двете му дъщери се омъжили и заживели при съпрузите си, на първия етаж на жилищата сграда останали да живеят А. и Н. А., а на втория етаж заживял синът им Т. А. със своето семейство.