Решение № 2466 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2466 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110206118 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Д. М. А., с ЕГН ********** против наказателно постановление №26-4332-002206/20.03.2026 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл.183 ал.6 вр. чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 153.39 евро /300 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП. На жалбоподателя фактически не били отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, тъй като водачът няма налични такива. /към 20.03.2026 г. водачът има 0 контролни точки/.

В жалбата /бланкетна/ се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като жалбоподателят „***”. Ход на делото е даден при условията на чл.61 ал.4 ЗАНН - жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес /л.34 от делото/, вкл. и на мобилния телефон посочен в жалбата /арг. протокол за призоваване по телефон, л.35 от делото/.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт М., която предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Излага подробни доводи за доказаност на нарушението в писмени бележки.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

1

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата *** г. свидетелят А. И. К. заемащ длъжността ст. полицай в 09 РУ-СДВР и колегата му А. Н. П. се намирали в патрулен автомобил в района на бул.”Сливница” гр.София. Към 12.48 часа вниманието им привлякъл водач на л.а. Мерцедес е220Д с рег. №***, който движейки се по бул.”Сливница” с посока на движение от ул.”Старата църква” към бул.”Панчо Владигеров”, кръстовището с ул.Антон Кецкаров, навлязъл и преминал на забранителен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в автоматичен режим.

Свидетелите спрели водача и установили водачът е жалбоподателят А..

Установили също, че автомобилът е собственост на „***” ЕООД, с ЕИК ***.

При справка в ОДЧ свидетелите К. и П. установили също, че А. е извършил горното нарушение в условията на повторност, след влизане в сила на 13.12.2025 г. на наказателно постановление №25-4332-007383/04.04.2025 г., респ. повторно не съобразява поведението си със светлинните сигнали Свидетелят А. И. К. съставил АУАН №GA5269216/*** г. връчен надлежно на жалбоподателя.

Няма данни жалбоподателят да се възползвал от възможността, предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя, 2 поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила.

Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Спазени са изцяло сроковете за издаването им.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Свидетелите А. И. К. и А. Н. П. са категорични, че на процесната дата лично и непосредствено са възприели действията на жалбоподателя, а именно - по бул.”Сливница” с посока на движение от ул.”Старата църква” към бул.”Панчо Владигеров”, кръстовището с ул.Антон Кецкаров, той управлявайки л.а. Мерцедес е220Д с рег. №***, навлязъл и преминал на забранителен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в автоматичен режим.

Обстоятелството, че на мястото действително е налична светофарна уредба, се установява от представената от Столична община схема на светофарна уредба с фази на движение, както и циклограма.

Свидетелите А. И. К. и А. Н. П. са очевидци на нарушението. Няма каквито и да било данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от тях показания, още повече, че същите се потвърждават и от писмените доказателства по делото.

В случая съдът приема, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава "Преминаването е забранено".

3

От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната сигнализация и да съобрази поведението си с тях.

С горното си поведение, той е осъществил състава на чл.6 т.1 ЗДвП, което като правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия орган. Съгласно същата, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между квалификацията на нарушението и словесното му изписване.

Че подобна светофарна уредба е налична в процесния участък се установява от схема на същата и приложена циклограма, изискана от съда и предоставена от Столична община /л.45 – л.48 от делото/.

Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по описаното нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна уредба, в работен режим.

На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението административно наказание по чл.183 ал.6 вр. чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП - глоба в размер на 153.39 евро /300 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването в условията на повторност.

В тази връзка по делото е представено наказателно постановление №254332-007383/04.04.2025 г., влязло в законна сила на 13.12.2025 г. /л.40/, от което е видно, че жалбоподателят е наказан за същото нарушение.

Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че за жалбоподателя това нарушение е повторно по смисъла на т.33 от пар.6 на ДР на ЗДвП „Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174 ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато 4 първото наказание му е било наложено като нов водач.”. Това поведение на водача показва употритост на умисъла и застрашава собствения му живот и този на останалите участници в движението.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото с оглед явяване на процесуалния представител да бъде определено в размер от 76,69 евро /150 лв./, който размер съответства на посочения в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №26-4332002206/20.03.2026 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на Д. М. А., с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.6 вр. чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 153.39 евро /300 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. М. А., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер на 76,69 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5