Определение № 4678 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4678 гр. Варна, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100501855 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. М. М., ЕГН **********, срещу Решение №2578/25.06.2026г. по гр. дело №10378/2025г. на ВРС , 11 състав, с което е отхвърлен искът на Ж. М. М., ЕГН**********, за осъждане на Р. Е.

Е., с адрес гр. Б......, ул. „Д...... Ж....." № 2, да заплати на ищцата сумата от 991.91 евро с равностойност на 1 940 лв., частичен иск от целия в размер на 5112.92 евро с равностойност 10 000лв., съставляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – стрес, влошено здравословно състояние, безсъние, униЖ.е и уронване на репутацията – настъпили в резултат на публикация от 29.07.2025г. на „Фейсбук“ страницата и на официалната интернет страница на Исторически музей – Б......, администриращи се от ответницата като директор на този музей, на осн. чл.45 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. ВРС е определил неправилно предмета на спора по делото – не дебат за личността на румънската кралица Мария и за исторически събития в Добруджа, а противоправните действия на ответницата чрез статията в интернет от 2025г., която не е била просто публицистичен коментар, а уронващо достойнството и репутацията на ищцата, като тогавашен директор на „Държавен културен институт Двореца“ в гр. Б......, действие, тоест такова по чл.45 от ЗЗД. Първостепенният съд е анализирал избирателно доказателствата и е пренебрегнал показанията на св. М. и св. К. за неверността на част от изнесените в публикацията през 2025г. факти, както 1 и за влошаването на психо-емоционалното състояние на ищцата след статията в интернет. Отделно в публикацията били посочени и съгласували я институции, част от които всъщност не я били подкрепили. Неоправдано ВРС е приел, че в статията имало основно оценъчни съждения и не е извършил преценка дали изнесеното в нея е вярно. ВРС е пренебрегнал и доказаните по делото стотици реакции на публикацията в интернет и във „Фейсбук“, а също и породената от материала вербална агресия към ищцата. Погрешно първоинстанционният съд е стеснил обхвата на деликта само до обидата и клеветата по НК, без да отчете внушенията в статията, че ищцата била съдействала за налагането на чужд исторически наратив и издигане в култ на румънската кралица Мария. Съдът е придал и прекомерно значение на свободата на мнение, както и при нарушения на процесуалния закон не е уважил доказателствени искания на ищцата. Моли се по същество за отмяна на решението, за уважаване на иска и за присъждане на съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съобраЖ.я по главните въззивни оплаквания. Поддържа недоказаност на предпоставките на иска, като акцентира върху това, че статията от 29.07.2025г. изразява професионалното мнение на колектив от лица и институции по исторически въпрос, каквото може да бъде правено от Историческия музей – Б...... с оглед функциите му.

Счита за обоснован и за цялостен фактическият и правният анализ на ВРС.

Моли за потвърждаване на решението и за съдебни разноски за пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Извън оплакванията за процесуални нарушения при недопускане на доказателства от ВРС, въззивникът е отправил само едно относително ясно искане – за разпит на директора на Природонаучния музей в гр. Пловдив по въпроса дали е бил търсен той за подкрепа на публикацията от 2025г. Така формулирано искането е в нарушение на чл.156, ал.2 от ГПК, тъй като не съдържа имена и адрес за призоваване на въпросния свидетел; не става ясно и дали се касае до същото лице, посочено пред ВРС, или за друго лице. Отделно замоленият за доказване факт е без пряко отношение към спора по делото – действията на ответницата по публикуване на статията от 29.07.2025г. на страницата на Историческия музей - гр. Б...... и характера на статията – при което не са налице и предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК. С оглед на всичко това искането следва да се отхвърли.

Въззивният съд споделя прeценката на ВРС за неотносимост на 2 исканията на ответницата в отговора на исковата молба по чл.192 от ГПК, р.....ирани отново пред ВОС. Има ли института „Двореца – Б......“ статут на недвижима културна ценност“, заповедта за назначаване на Ж. М. за директор на същия с длъжностната й характеристика, участвала ли е ищцата в културни събития в Румъния през м.10-12. 2023г. след командироване от МК или МВнР, както и съгласувала ли е БАН експонирането в „Двореца – Б......“ на изложбата „Градина на спомените“ през м.05.2025г. – са обстоятелства без пряко отношение към главния спор по делото, посочен по-горе. Същото касае и писмата към отговора на въззивната жалба; отделно те не съдържат и никаква информация по замолените от страната въпроси. В обобщение всички искания и на въззиваемата страна следва да бъдат отхвърлени.

Други искания по доказателствата няма заявени от страните.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е искането на въззивника за допускане до разпит на „директора на Природонаучния музей в гр. Пловдив“ по въпроса дали е бил търсен той за подкрепа на публикацията от 2025г. от ответницата.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е исканията на въззивниваемата страна за:

- приемане като доказателства на заявления до, респ. на писма от МВнР и от МК на РБ от 13.07.2026г. и от 21.07.2026г., представени с отговора;

- изискване от МК на РБ, съответно от МВнР на РБ, съответно от БАН, на: информация има ли „Двореца – гр. Б......“ статут на „недвижима културна ценност“; заповедта за назначаване на Ж. М. за директор на същия с длъжностната й характеристика; информация участвала ли е Ж. М. в културни събития в Република Румъния през м.10-12.2023г. след командироване от МК или МВнР; респ. съгласувала ли е БАН експонирането в „Двореца – Б......“ на изложбата „Градина на спомените“ през м.05.2025г., на осн. чл.192 от ГПК.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като 3 бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред. В нея страните са подпомагани да постигнат споразумение от неутрален медиатор в спокойна атмосфера, в която имат възможност да обсъдят реалните си интереси, да чуят позициите си и да потърсят общоприемливо решение. Медиацията спестява на страните по спора време и разходи в сравнение със съдебното производство.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев ” №12, а също и на новия адрес в гр. Варна, кв. Чайка до бл.34. Участие в медиация страните могат да заявят и н а тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4