Присъда № 4 от 10.02.2023, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 585/2021
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 10.02.2023
- Състав
- Иван Статев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
МОТИВИ към присъда №4/10.02.2023г.
№585/2021г. по описа на Районен Съд- Димитровград постановена по
НЧХД
Против подсъдимите В. К. В. и А. Н. Б. – двамата от гр.Димитровград, е предявена тъжба и повдигнато обвинение от М.Д. И. от гр.Димитровград, за това, че на 23.05.2021г. в гр.Димитровград, Хасковска Област, в съучастие като съизвършители помежду си причинили на тъжителя лека телесна повреда чрез причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в причинени мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, и кръвонасядания по лявата ръка и левия крак – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Тъжителят поддържа повдигнатото обвинение, представя доказателства в подкрепа на твърденията си в тъжбата.
Упълномощеният повереник на тъжителя счита, че с действията си двамата подсъдими са осъществили престъпния състав на чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като безспорно било установено виновното причиняване от двамата подсъдими на лека телесна повреда на тъжителя, поради което пледира за налагане на предвидените наказания, като счита, че следва да бъде уважен и предявения граждански иск- в пълен размер за претърпените от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.
Подсъдимият В. В. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава кратки обяснения за станалото по време, място и начин.
Отрича да е имал физически контакт с тъжителя М. И., такъв контакт имало между другият подсъдим и тъжителя, но бил само блъскане с неголяма сила, а не нанасяне на удар. Моли съда да постанови оправдателна присъда, доколкото не е извършвал престъпление.
Подсъдимият А. Б. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава обяснения за станалото по време, място и начин. Не отрича физическия контакт с тъжителя М. И., но този контакт бил леко блъскане, след което тъжителят залитнал и паднал до паркиран автомобил. Изтъква причини, че е бил заплашван от компанията на последния няколко дни преди това. Моли съда да постанови оправдателна присъда, доколкото не е извършвал престъпление.
Упълномощеният защитник на двамата подсъдими счита обвинението за недоказано по несъмнен и безспорен начин. Излага съждения относно недоказаност на основни елементи от състава на престъплението, за което е предявено обвинение, пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданско-правните претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
1
На 23.05.2021г. около 7,20ч. сутринта, тъжителят М. И. заедно със своите приятели- св.Г.Й. и св.Н.Д., били в района на кафе „Релакс“- ул.“Патриарх Евтимий“ в гр.Димитровград. Св.Г.Й. заявил, че чакал някакви хора и не след дълго на улицата спрял лек автомобил „БМВ“, от който слезли двамата подсъдими- В. В. и А. Б.. Виждайки ги, св.Г.Й. побягнал, а подс.А. Б. се затичал след него. В това време подс.В. В. приближил тъжителя М. И. и му нанесъл удар с юмрук по лицето.
През това време подс.А. Б. не могъл да достигне св.Й. и се върнал при подс.В.. Двамата подсъдими нанесли удари с ръце и крака по тялото на тъжителя И.. На място дошла св.В.Б.- позната и колега на тъж.И., с когото имала уговорка да отидат на неделен пазар.
Двамата подсъдими се качили с автомобила, с който дошли, след което потеглили с него. След подаден сигнал, на място дошли и полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- св.И.К. и св.Д. К.. При изясняване на ситуацията, полицейските служители поканили присъстващите там лица да се явят в сградата на полицейското управление, за да напишат обяснения.
Тъжителят И. се чувствал зле от нанесените му удари и св.Б. го откарала до Бърза помощ- гр.Димитровград. След прегледа, тъж.И. бил насочен към невролог. След посещение на такъв, бил приет в Отделение по нервни болести при МБАЛ„Света Екатерина"- гр.Димитровград, където престоял три дни.
Същата сутрин, отивайки в сградата на районното управление в гр.Димитровград, полицейските служители К. и К. установили, че двамата подсъдими чакат пред управлението.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, тъжителят М. И. е получил мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието; кръвонасядания по лявата ръка и левия крак, като описаните увреждания са причинени от действие на твърд тьп предмет и могат да се получат при побой, по начина, времето и при обстоятелствата описани в предварителните сведения. Заключението на вещото лице е, че е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните свидетели- Г.Й., В.Б., И.К., И. И., Б.М., Д. К., Н.Д., от обясненията на подсъдимите В. В. и А. Б. - които бяха възприети от съда по начин и в обем- описан по-долу, както и от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, ведно с устните допълнения от вещото лице в с.з., и от писмените документи- приети като доказателства и приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, с оглед извличането на правилните правни изводи, бяха проследени събраните по делото доказателства. При техният анализ се установява следното: Като цяло всички описани доказателства разкриват отделни части от описаната по-горе фактическа обстановка, като има и такива, които са пълни, с преки и непосредствени впечатления, налице са и такива, които внасят известни 2 съмнения, съобразно времето и мястото, от което са възприети.
На първо място следва да се отграничат безспорно установените факти: - на 23.05.2021г. сутринта, в района на кафене „Релакс“ в гр.Димитровград са били тъжителят М. И., неговите приятели- св.Г.Й. и св.Н.Д., след което с автомобил до тях са дошли двамата подсъдими- В.В. и Ат.Б.; - възникнал е конфликт между двамата подсъдими от една страна и св.Й. и тъжителя от друга, при който конфликт се е достигнало до физическо съприкосновение; тъжителят е получил наранявания, установени при преглед при съдебен лекар.
Спорните моменти в настоящия случай са– единият или и двамата подсъдими са имали физическо съприкосновение с тъжителя; - при това физическо съприкосновение, нанасяни ли са удари по тъжителя, с които да бъде нанесена констатираната телесна повреда; - телесната повреда на тъжителя умишлено ли е причинена.
Проследявайки показанията на свидетелите, могат да се отграничат три групи, а именно такива- подкрепящи обвинителната теза на тъжителя, такиваподкрепящи защитната позиция на подсъдимите, както и такива- които носят обща информация за отношенията между подсъдими, тъжител и свидетелите.
Проследявайки показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, се установява следното: - свидетелят Г.Й.- очевидец, заявява, че същата сутрин са били пред жилищния блок, където живее, заедно с тъжителя И. и св.Д., когато са дошли двамата подсъдими и единият от тях- подс.Б. е питал „кой е Д.“, след което се насочил към него и започнал да го гони. След като установил, че няма да го достигне, се върнал на мястото, където другия подсъдим- В., нанесъл удари по тъж.М. И.. Св.Й. е категоричен, че е видял как подс.Б. връщайки се на мястото, започва да нанася и той удари по тъжителя, като двамата подсъдими с юмруци удряли тъжителя И. по главата и по тялото. Категоричен е също, че тъжителят не е казал нищо на двамата подсъдими, нито е отвърнал на ударите им.
Така описаното се потвърждава и от друг очевидец- св.В.Б., която имала уговорка с тъжителя И. да я заведе до неделния пазар и видяла случващото се в момента, в който паркирала автомобила си наблизо. Св.Б. заявява, че на същата дата сутринта, е видяла как един мъж слиза от автомобил, насочва се към тъж.И. и му нанася удари с ръка, след което дошъл другия мъж от автомобила и двамата заедно нанасяли удари с ръце и крака по тъжителя, а през това време Д. (св.Г.Й.) се отдалечил.
Тези показания се подкрепят отчасти и от показанията на полицейските служители- отзовали се на подадения сигнал- св.И.К. и св.Д. К.- служители при РУ-МВР-Димитровград.
Св.Д. К. си спомня, че са били изпратени по сигнал за скандал до кафене „Релакс“ и са отишли рано сутринта. Там е заварил няколко лица, сред които и тъжителя И., който е обяснил, че са го били. Потвърждава, че с тъжителя е 3 имало жена, която е заявила, че ще го откара на медицински преглед в гр.Хасково. Описва и обстоятелства, които предхождат събитията и които разбрал при установяване на фактическата обстановка. Като цяло показанията на св.Ив.К. са в същата насока, без да носят такава конкретика.
Показанията на тези четирима свидетели Съдът възприе и кредитира като достоверни. Св.Й. е бил пряк очевидец на случващото се, като неговите показания съвпадат с тези на св.Б. и със заявеното от двамата полицейски служители. Съдът не намира основания да изразява съмнения в тяхната достоверност или основания да приеме тяхната неистинност. Като такива прие показанията и на св.Б.. Свидетелят е лекар, макар и познат на тъжителя, описва фактическа обстановка, която съвпада с показанията на св.Й. и тези на св.Д. К.. Също не се откриват основания за преиначаване на видяното и пресъздаване на ситуация, която не е била възприета лично. Обстоятелството, че е възприела ставащото от автомобила си докато паркира, без да са били налице пречки във видимостта, са житейски логични, а в случая са подкрепени и от други свидетелски показания. В случая съдът не намира основания за приемане на заинтересованост или преднамереност у този свидетел, за да се приеме, че казаното от него е преднамерено и е неистина.
Показанията на двамата полицейски служители с условието за различната конкретика, на практика потвърждават казаното от св.Й.. Тези показания са дадени от длъжностни лица, в рамките на тяхната компетентност и задължения, не се откриват данни за преднамереност или заинтересованост, поради което и Съдът ги възприе.
Свидетелите, подкрепящи защитната теза на двамата подсъдими, установяват следното: - св.И. И. на практика не е очевидец на деянието и пресъздава предхождащи събития. Спомня си, че предишният ден, седейки в заведение в гр.Димитровград, на съседна маса са били три лица, сред които тъжителят И., св.Г.Й. и още едно лице, като видимо били пияни и дрогирани, говорели на висок тон и искали телефонния номер на подс.А. Б., който искали да пребият.
Пояснява също, че всъщност тези действия били извършени от св.Г.Й., без да посочва подобни, извършвани от тъжителя И.. Спомня си също, че на следващия ден сутринта видял същите лица пред полицията. На практика неговите показания не опровергават заявеното от св.Й., св.Б. и св.К..
Предхождащите отношения между св.Й. и подс.Б. нямат пряко отношение към нанесената телесна повреда на тъж.И.. Обстоятелството на присъствието на последния в компанията на св.Й. не може да се приеме за достатъчен повод или причина за нанасяне на удари от страна на подсъдимите.
Свидетелят Б.М. заявява в своите показания, че е съученик на подс.Б. и същата сутрин докато разхождал кучето си, видял как подс.Б. блъска един човек. Но не може да посочи кого, нито пък как е приключил конфликта, доколкото освен двамата подсъдими и св.Й., който бил виждал, останалите не ги познавал, а и възприел ставащото от разстояние около 100 метра, докато е бил странично и в гръб. Не видял цялата ситуация. Т.е. показанията на този 4 свидетел, въпреки тяхната откъслечност, на практика не отричат заявеното от св.Й., св.Б. и св.Д.К.. Свидетелят М. е възприел отделни моменти, без да е налице цялостно проследяване на ситуацията, но и заявеното от него на практика не отрича обвинителната теза, както и не потвърждава защитната такава.
Свидетелят, чиито показания не носят никаква конкретика и нито подкрепят нито опровергават някоя от двете тези, е Н.Д.. Същият, въпреки, че е бил очевидец, на практика не заявява нищо конкретно, като обяснява липсата на спомени за случилото се с употребения същата вечер алкохол.
В противоречие с описаните по-горе показания се явяват обясненията на двамата подсъдими. Според тези на подс.Б., същият бил подложен на тормоз от страна на св.Г.Й., като от предходния ден започнал да му звъни по телефона и за го заплашва, а доколкото му предстояла операция в болница, решил да се срещнат да се разберат. На срещата обаче нямало нанесени удари по тъжителя И., а само блъскане в областта на раменете, след което тъжителят се подпрял на автомобил и паднал на земята. Обясненията на подс.В. са в същата насока, като същият допълва, че не е имало физическо съприкосновение между него и тъжителя, нито му е нанасял удари.
Разпечатката съдържа 35 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/288c3772-def1-495c-b1ad-fa34510b1ddd