Решение № 106 от 15.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. С.З., 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500065 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на Б. Х. Д., с адрес: гр.С.З., ул. „*******, срещу решение № 916/01.11.2022 г., постановено по гр.д. № 874/2022 г. по описа на Районен съд – С.З..

Първоинстанционното решение се обжалва, в частта му, в която е отхвърлен иска за разпределение на ползването на сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 15 кв.м. и сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 22 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.С.З., целия с площ от 181 кв.м.

Излагат се оплаквания, че решението в тази му част е неправилно, т.к. е необосновано, поради е постановено в нарушение на материалния закон.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, от чийто анализ несъмнено се установява, че двете процесни постройки са били завършени към момента на учредяване на правото на строеж на Д. Х. Д. от Д.Б.Б. и Б. Х. Д., поради което същите се явяват като приращение в съсобствения недвижим имот, чийто право на ползване бива разпределяно, а не лична собственост на наследодателя на въззиваемите.

Претендира се отмяна на обжалваното решение в тази му част и 1 постановяването на ново, с което правото на ползване върху двете постройки също да бъде разпределено между страните съгласно заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, а на страната бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока за отговор на тази въззивна жалба насрещните страни Д. И. Д. и Х. Д. Х., и двамата с адрес: гр.С.З., ул.“ ***, действащи чрез адв. В. А., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са доводи, че първоинстанционният съд е извършил пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, въз основа на който е направил правилни фактически изводи относно правно-значимите факти, при преценката на които е приложил правилно материалния закон.

В тази връзка сочат, че към момента на учредяване на правото на строеж от Д.Б.Б. и Б. Х. Д. в полза на наследодателя им Д. Х. Д. процесните две постройки не са били реализирани до степен на груб строеж, поради което и не са представлявали самостоятелни обекти на правото на собственост, а данни за противното не се съдържали в годните за установяване на този факт доказателства.

Заявяват като придобивно основание и изтекла от 10.02.1990 г. в полза на наследодателя им давност, но същото се явява недопустимо пред настоящия въззивен съд, т.к. не е било заявено за разглеждане в срока по чл.131 от ГПК и това не се дължи на допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение т.к. въззиваемите не твърдят такова.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемите се представляват от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорват въззивната жалба, като пледират за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските за въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд се предявен иск по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/, с които Б. Х. Д. е поискал от съда да бъде разпределено ползването на съсобствения му Д. И. Д. и Х. Д. Х. недвижим имот, находящ се в гр. С.З., представляващ: поземлен имот с идентификатор: ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. С.З., с адрес на поземления имот: гр. С.З., п.к. 6000, ул. „***, с площ 181 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване:

Ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 3933, квартал: 301, 2 при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№№ 68850. 509. 7006, № 68850. 509. 3934, № № 68850. 509. 3929 и № № 68850. 509. 3932, заедно с построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор ***, със застроена площ 102 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с предназначение Друг вид сграда за обитаване.

Ищецът е твърдял в исковата си молба, че с ответниците са съсобственици на имота по наследство от неговите родители Х. Д. Б. и Д.Б.Б., придобили от своя страна собствеността върху имота чрез договор от 30.06.1960 г., за покупко-продажба на дворно място, и на покойния му брат Д.

Х. Д., чийто наследници по закон са двамата ответници. Изложил е твърдения, че двамата ответници ползват целия имот – дворното място и трите постройки в него, и отказват доброволно да разпределят ползването му.

Ответниците (сега въззивваеми) са оспорили иска, като е възразили, че по силата на отстъпено от общите на страните наследодатели на наследодателя им Д. Х. Д. право на строеж в дворното място са изградени сграда с идентификатор ***, със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с предназначение Друг вид сграда за обитаване. По отношение на жилищната сграда са оспорили твърденията, че я ползват за цялата й площ, като са изложили твърдения, че ползват само две стаи и не се противопоставят на доброволно разпределение на ползването й. Досежно дворното място са възразили, че ползването на същото не подлежи на разпределение, предвид че след определяне на припадащите се прилежащи терени към сградите не остава за разпределение площ.

Първоинстанционният съд е разпределил ползването на дворното място и построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, съобразно приложената към заключението на съдебно- техническата експертиза схема № 1, която представлява неразделна част от решението, както следва: ПРЕДОСТАВЯ ДЯЛ „А“, оцветен в червено: Стая № 1, Преддверие № 1, Стая № 4, Килер № 2 в сутерена и баня с тоалетна в двора и свързана с постройки № 2 и № 3 за ползване от Д. И. Д. и Х. Д. Х., включващ застроена площ: 53,90 кв.м., ПРЕДОСТАВЯ ДЯЛ „Б“, оцветен в синьо: Стая № 2 с Преддверие № 2, Стая № 3 с прилежащия към нея Килер № 1 и баня с тоалетна в постройката за ползване от Б. Х. Д., включващ застроена площ:

54,58 кв.м.; ПРЕДОСТАВЯ за общо ползване на Б. Х. Д., Д. И. Д. и Х. Д. Х. на общи части - преддверие - коридор към Вход № 3 и незастроената част от 3 дворното място, с площ 38 кв.м. Отхвърлил е иска за разпределение ползването на построените в дворното място сграда с идентификатор ***, със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с предназначение Друг вид сграда за обитаване, като е приел, че същите са собствени на Д. И. Д. и Х. Д. Х. по силата на реализирано право на строеж, отстъпено на праводателя им Д. Х. Д. от общата наследодателка Д.Б.Б. и от Б. Х. Б. по реда на чл.56, ал.2 т.2 и ал.3 от ЗТСУ право на строеж.

Въззивният съд, след като подложи на преценка твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери същата за основателна, по следните съображения:

От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че на 30.06.1060 г. Х. Д. Б. и Д.Б.Б. са придобили по силата на договор за покупко-продажба недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ул. „******, представляващ дворно място от 204 кв.м., заедно с постройките в него, което дворно място представлява идеална част от парцел XIV – 8025 в кв. 301 по плана на гр. С.З.. Тази идеална част от парцел XIV – 8025 в кв. 301 по плана на гр. С.З. е идентична с УПИ VII- 3933 в кв.301 по действащия регулационен план на гр. С.З. и представлява ПИ с идентификатор № *** по КККР на града.

В поземления имот са разположени три сгради, съответно сграда с идентификатор ***, със застроена площ 102 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 15 кв.м., на един етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 22 кв.м., на един етаж, с предназначение Друг вид сграда за обитаване.

Х. Д. Б. и Д.Б. Б.а са починали съответно на 06.02.1979 г. и 11.01.2017 г., като за свои законни наследници са оставили синовете си Б. Х. Д. и Д. Х.

Д..

Д. Х. Д. е починал на 03.03.2021 г., като за свои законни наследници е оставил съпругата си Д. И. Д. и сина си Х. Д. Х..

Със заявление от 10.02.1990 г., вписано в нотариалните книги в том 209, стр.308, Д.Б. Б.а и Б. Х. Д. са учредили на Д. Х. Д. право на строеж върху съсобствения им недвижим имот за построяването на гараж за лек автомобил и склад до него върху площ от 40 кв.м.

Със акт за узаконяване от 02.03.1990 г. на Народен съвет – С.З., постановен по преписка вх.№ 94-03-368/26.01.1990 г., след като е констатирано, че лицето Д. Х. Д. не е имал одобрени проекти за гараж със 4 склад, построени в имот пл. № 3933 в кв.301 на ул. „*** по плана на гр. С.З., незаконно направеното е било узаконено, т.к. е било допустимо по действащите разпоредби и застроителни планове, съответно разпоредбите, действащи по време, когато незаконния строеж е извършен.

От обяснителна записка към обект гараж с ж.б. плоча на Д. Х. Д., п.

8978 кв.301 по плана на гр.С.З. от август 1988 и скица № 3231/26.10.1988 г. на ОбНССС – С.З. се установява, че към съответните дати на издаване на документите в парцел № 3933 кв. 301 по плана на гр. С.З. вече са били изградени гараж и стопанска постройка. Документите са били издадени във връзка с узаконяването на постройките.

Събрани са гласни доказателства, от които се установява, че двете постройки са били построени след 1975 г. и преди 1982 г.

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира, с което вещото лице е изготвило варианти за разпределение на ползването съответно на дворното място и жилищната постройка, и на дворното място и всички изградени в него постройки.

При така установените обстоятелства и в рамките на правомощията си въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество е неправилно.

Производството по чл.32, ал.2 от ЗС представлява производство на спорна съдебна администрация, с което се цели заместване на липсващо съгласие на съсобствениците относно управлението и използването на общата вещ.

Разпределянето на ползването на процесния имот между страните се предпоставя от установяване на съсобствеността между тях, но в това производство съдът не осъществява правораздаване и не решава спорове за собственост между страните, а решението му не се ползва със сила на пресъдено нещо, респ. въпросът може да бъде пререшаван при настъпила промяна във фактическото положение.

При тези уточнения и с оглед на събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че са установени предпоставките да бъде извършено по съдебен ред разпределяне на ползването на процесният недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с построените в него три сгради.

Налице са доказателства, че страните по делото са съсобственици на имота по силата на две наследствени правоприемства и между тях липсва съгласие относно ползването на имота.

Съдът приема, че за нуждите на настоящото производство е установена съсобственост между страните и по отношение на построените в дворното място гараж и склад към него, т.к. са налице безспорни доказателства, че постройките съществуват и представляват търпим строеж, т.к. са били узаконени.

Разпечатката съдържа 45 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/288c316e-a9c2-4d2b-8b05-4a4f5c67c926