Решение № 177 от 12.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Велико Търново, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110101394 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 37и, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по жалба на Й. Г. М. срещу Протокол от 26.04.2023г. по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ за землището на *, с който са разпределени за възмездно ползване 17 декара пасища и мери от общинския поземлен фонд, намиращи се в землището на *. В жалбата се излага становище, че комисията не е спазила законовите изисквания при изпълнение на процедурата по разпределение на имотите като не е отчела броя и вида на отглежданите от жалбоподателя животни, необходимите му площи за всяка животинска единица, предимството му като ползвател по действащ договор за наем и последователността при разпределението между него и останалите правоимащи лица. С оглед гореизложеното жалбоподателят счита, че са с протокола са разпределени по-малко от необходимите му площи, поради което се отправя искане за неговата отмяна с присъждане на разноски.

Комисията по чл. 37и от ЗСПЗЗ и заинтересованата страна Ц. Д. В. не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованите страни *, заемат становище, че жалбата е неоснователна, тъй като са спазени нормативните изисквания при разпределяне на пасищата и мерите от общинския поземлен фонд в землището на * между собствениците и ползвателите на животновъдни обекти, като отправят искане за нейното отхвърляне и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото 1 доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят е собственик на ферма за биволи в *, в който отглежда 97 броя животни, от които 60 броя биволи над двегодишна възраст /50 броя, от които от порода „българска мурра”/, 34 броя биволи над шестмесечна възраст /30 броя, от които от порода „българска мурра”/, 1 брой говедо над двегодишна възраст и 2 броя говеда над шестмесечна възраст, които са регистрирани в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните. На 08.11.2021г. той сключил договор за наем *, съгласно който за периода от 01.10.2021г. до 30.09.2026г. му е предоставено ползването на 243,300 декара пасища общинска собственост, представляващи части от имоти *. С решение * за стопанската 2023/2024 година са определени пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд в землището на * с обща площ от 4187,026 декара, които да служат за индивидуално ползване от собствениците и ползвателите на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, сред които попадат и части от горепосочените имоти. На 10.03.2023г. жалбоподателят и заинтересованите страни подали заявления по чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ, към които приложили опис по вид и брой на отглежданите пасищни животни както и на ползваните пасища, мери и ливади. Със Заповед * назначил комисия, която да разпредели имотите за всяко землище по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ. На 26.04.2023г. комисията извършила проверка на подадените документи от правоимащите лица и след изчисляване на животинските единици за декларираните от тях пасищни селскостопански животни и ползваните пасища и мери, извършила разпределение между *. на 1225,119 декара пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд от първа до седма категория в землището на *.

Комисията установила, че на жалбоподателя се полага площ от 1089 декара за 72,6 животински единици и при ползвани 1072 декара следва да се предоставят 17 декара пасища и мери, че на * се полага площ от 1530,250 декара за 94,35 животински единици и при липса на ползвани пасища и мери следва да се предоставят 733,225 декара, че на „* се полага площ от 3007,750 декара за 197,85 животински единици и при ползвани от 1226,068 декара следва да се предоставят 318,45 декара пасища и мери, че на Ц. Д. В. се полага площ от 166,500 декара за 11,1 животински единици и при липса на ползвани пасища и мери следва да се предоставят 156,441 декара. На 26.04.2023г. комисията приключила работа по изготвяне на протокола като обобщила данните за разпределението в табличен вид и разпоредила той да се публикува съгласно изискванията на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваният протокол е издаден от надлежен орган, но при неспазване на изискванията на чл. 37и от ЗСПЗЗ. Комисията е следвало да разпредели имотите за землището на * като определи съгласно чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ необходимата за всеки кандидат площ предвид броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 2

15 декара за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 декара за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория при отглеждане на животни от местни /автохтонни/ породи. В разпоредбата на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ са предвидени допълнителни критерии при извършване на разпределението свързани с предимство на правоимащите лица, които ползват съответните имоти на договорно основание както и разпределяне на останалите неразпределени имоти по възходящ ред, считано от лицата притежаващи най-малко животински единици. В разглеждания случай се установява, че на жалбоподателя неправилно са определени 72,6 животински единици след като отглежда 60 броя биволи над двегодишна възраст, от които 50 броя от местна порода, 34 броя биволи над шестмесечна възраст, от които 30 броя от местна порода, 1 брой говедо над двегодишна възраст и 2 броя говеда над шестмесечна възраст. Според изискванията на § 2з от ДР на ЗСПЗЗ на посочения брой и вид животни съответстват 82,6 животински единици, от които 68 животински единици за местни породи като необходимата площ за жалбоподателя е 1579 декара /14,6 животински единици х 15 декара и 68 животински единици х 20 декара/.

Предвид ползваните на договорно основание площи от 1072 декара на него следва да се разпредели разликата от 507 декара. С обжалвания протокол са определени 1089 декара за 72,6 животински единици и при ползвани 1072 декара са разпределени 17 декара.

Изложеното е показателно за неспазване на изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ при издаване на оспорения административен акт, поради което и на основание чл. 146, т. 4 от АПК същият следва да бъде отменен.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал 1 от АПК Комисията * следва да заплати на жалбоподателя сумата от 800 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отменя Протокол от 26.04.2023г. по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ за землището на с************.

Връща преписката на Комисията * за произнасяне по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ съгласно задължителните указания в решението по тълкуването и прилагането на закона.

Осъжда *, да заплати на Й. Г. М. с ЕГН: ********** *, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Административен съд – Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3