Решение № 3508 от 13.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3508 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100513174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 9473/05.06.2023 г. по гр.д. №65462/2022 г. на Софийски районен съд, 46 с-в, е: 1/ признато за установено, че ответникът Л.

П. Д. дължи на ищеца Г. П. С., на основание чл. 82 ЗЗД, сума в размер на 340.00лв. - вреди от договорно неизпълнение, изразяващи се в заплатено към датата на сключване на Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 12.05.2020 г. наемно възнаграждение за една стопанската година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №14322/2022 г. на СРС, 46 състав; и 2/ отхвърлен е предявеният по реда на чл. 422 ГПК от Г. С. срещу Л. Д. иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2346 лв. - претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 12.05.2020 г., в следствие от неполучени евросубсидии за 2 дка картофена нива по 200лв/дка и за 27.800дка ливади по 70лв/дка., ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане; 3/ отхвърлен е предявеният по реда на чл. 422 ГПК от Г. С. срещу Л. Д. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 125.36 лева , мораторно обезщетение върху главниците в размер на законната лихва за период от 01.10.2021 г. до 17.03.2022 г.

1

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни в производството, както следва:

1/ Въззивна жалба от Г. П. С. срещу решението на СРС, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от него по реда на чл.

422 ГПК искове за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в резултат на договорно неизпълнение /в размер на 2346 лева/ и за заплащане на моратно обезщетение /в размер на 125.36 лева/. Въззивникът счита, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, като е изготвил неточен доклад, което довело до решаване на делото при непълнота на доказателствения материал. Намира, че по делото безспорно е доказано, че в резултат на неизпълнението на ответницата Д. да не преотдава под наем процесните земеделски земи на друго лице, ищецът е бил препятстван да кандидатства за получаване на европейски субсидии. Лишен от тази възможност, същият е претърпял пропусната полза, изразяваща се в стойността на европейското финансиране, което би получил за обработването на тези земи. По отношение на иска за обезщетение за забава намира, че съдът неправилно е приел, че за да бъде поставен в забава ответникът се дължи покана. Счита, че тъй като Д. е неизправна страна по договора, който не е развален, с изтичане на неговия срок настъпва и падежът на претендираните от ищеца вземания. С оглед на това, счита, че предявеният иск е изцяло основателен. Отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваните му части и уважаване на предявените искове. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Л. Д. подава отговор с доводи за нейната неоснователност. Счита, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната му от ищеца част. Претендира разноски за процесуално представителство пред СГС.

2/ Насрещна въззивна жалба от Л. П. Д. срещу решението на СРС, в частта му, с която е уважен предявеният от С. иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 340 лева - обезщетение за договорно неизпълнение в размер на заплатения от ищеца наем за една стопанска година на процесните земеделски имоти. Въззивницата поддържа направеното пред СРС възражение за унищожаемост на договора поради измама, като намира, че по делото е установено чрез ангажираните от страните гласни доказателства, че Д. не е знаела, че сключва договор за наем, а за продажба на сеното от нивите. В допълнение сочи, че по делото не се установява неизпълнение на договора, като счита, че независимо от обстоятелството, че Д. е преотдала процесните земи в по-късен момент на друго лице, не се установява ищецът да е бил препятстван да използва наетите от него имоти. С оглед на това моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Г. С. подава отговор с доводи за недопустимост /поради просрочие/, евентуално - за неоснователност на подадената насрещна въззивна жалба. Отправя искане постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно 2 в тази му част. Претендира присъждането на разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 82 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е земеделски производител и наемател по сключен договор за наем на селскостопанска земя с ответницата за периода 01.10.2020г. до 30.09.2021г. Сочи, че последната е неизправна страна по сделката, тъй като в срока на договора е преотдала процесните имоти под наем на друго лице, като по този начин е лишила ищеца от необезпокояваното ползване на земите, както и от възможността да кандидатства за европейско финансиране. Сочи, че в резултат на това договорно неизпълнение е понесъл имуществени вреди под формата на претърпени загуби /в размер на заплатения за цяла година наем в размер на 340 лева/, както и пропуснати ползи, изразяващи се в стойността на субсиидите, които би получил за процесните имоти /2346 лева/. Твърди, че е поканил ищцата да изпълни задължението си, но същата не е го е сторила доброволно, поради което дължи лихва от деня на забавата, която свърза с изтичане на срока на договора.

Ответницата оспорва действителността на договора, като сочи, че същият е унищожаем поради измама, тъй като ищецът я е въвел в заблуждение, че сключва договор за косене и събиране на сеното от ливадите, а не за наем. Евентуално оспорва наличието на вреди.

За установяване на изложените факти, пред СРС са ангажирани писмени и гласни доказателства, като е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 12.05.2020 г. между Л. П. Д., в качеството на наемодател и Г. П. С., в качеството му на наемател е сключен договор за отдаване под наем на земеделска земя, на следните недвижими имоти, а именно: 1. Имот от 3,000 дка имот №035049, КК№***; 2. Имот от 2.000 дка имот №041002, КК№***; 3. Имот от 3.000 дка. имот №043021; КК№***; 4. Имот от 5.000 дка имот №072024, КК№***;

5.

Имот от

8.000 дка имот

№070126,

КК№***/недопустим слой/; 6. Имот от 12.000 дка имот №089055, КК№***; 7. Имот от 1.500 дка имот №022029, КК№***; 8.

Имот от 3.000 дка имот №052001, КК№***; 9. Имот от 3,000 дка имот №065006, КК№***; 10. Имот от 0.300 дка имот №084028, КК№***.

Съгласно уговореното между страните, наемодателят имал задължение за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. да предостави за временно ползване посочените земеделски 3 земи, да осигури спокойно и безпрепятствено използване на имота, както и да не отдава имотите, обект на договора, на трети лица.

От своя страна, наемателят имал задължение да заплаща наемно възнаграждение в размер на 15 лв./дка. Дължимото наемно възнаграждение за осем от десетте описани имота било общ размер на 340 лева.

Не е спорно, а и се установява от разписката на гърба на договора и от свидетелските показания на свидетеля Л., че ответницата-наемодател е получила плащането при подписване на договора.

Не е спорно между страни и че на 06.04.2021 г. е сключен последващ договор за наем на селскостопанска земя между Л. П. Д., в качеството й на наемодател и трето за спора лице - „Х.Ф.“ ЕООД, в качеството му на наемател, с обект процесните земеделски земи със срок три стопански години, считано от 01.10.2020 г. Договорът е вписан в Общинска служба по земеделие Самоков с вх. рег. № 805 от 07.04.2021 г.

От представените 6 броя Автоматични справки от интернет страницата на Държавен фонд Земеделие се установява, че 5 от процесните имоти са с посочен бенефициент „Х.Ф.“ ЕООД за процесната 2021 г. За нито един от имотите няма данни в предходен период да са били с бенефициент ищецът Г. С..

С писмо от 25.11.2022 г. Общинска служба по земеделие Самоков уведомява ищеца във връзка с подадено от него заявление от 22.11.2022 г., че не е извършено отразяване на договора за наем от 12.05.2020 г., внесен от ищеца, тъй като по отношение на процесните имоти има представен многогодишен договор. С оглед на това, служебно имотите са записани в програмния продукт като невалидни. Горната информация се потвърждава и от вещото лице, което сочи, че договорът е внесен за регистрация от ищеца, но но не е отразен в Регистъра, воден от МЗХГ, доколкото за същите имоти вече има вписан многогодишен договор.

По делото е приложен и Протокол от 30.01.2020 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – София област, от която се установява, че размерът на средногодишното рентно плащане за с. Рельово е в размер на 13 лв./дка.

Пред СРС е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Видно от заключението, размерът на субсидията за 1 дка картофена нива е в размер на 201,13 лв., а за 1 дка ливади – 82, 01 лв. В тази връзка заключава, че общият размер на евросубсидиите за земеделските имоти по процесния договор се равнява на 2682,14 лв.

За доказване на иска за мораторно обезщетение, по делото е приложена е покана от ищеца за връщане на платената по договора сума в срок до 13.09.2021 г. Липсват данни за датата на получаване /и дори съставяне/ на горната покана. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на мораторната лихва върху цената на иска за периода от 01.10.2021 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно 18.03.2022 г., е в размер на 126, 09 лв.

4

Пред въззивният съд, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, е допуснато събиране на писмени доказателства, ангажирани от ищеца. По делото са представени 19 броя карти, генерирани чрез Интегрираната система за администриране и контрол на ДФЗ - Разплащателна агенция след регистрация на блок на земеделско стопанство. От същите се установява, че Г. С. е посочен като бенефициент. В открито съдебно заседание, представителят от насрещната страна е посочил, че не е оспорва обстоятелството, че имотите, описани в представените карти, се намират в същия район като процесните.

Пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели:

Свидетелката Е. П.а Л. – земеделски производител, роднина по съребрена линия на ответницата и позната на ищеца, разказва, че е присъствала лично на сключването на договора в къщата в с. Рельово. Видяла е как ответницата преглежда договора, както и направеното плащане, като посочва, че ищецът изрично е казал, че плаща за следващата стопанска година. Посочва, че при сключването ищецът не е уточнил, че ще регистрира договора и ще го ползва за субсидии, но тъй като това не бил първи договор между страните, а напротив същият се преподписвал ежегодно, предполага, че това е казано преди 5 – 6 години, когато за първи път са подписали договор. Разказва, че след като бил уведомен от ОСЗ – Самоков за регистрирания друг договор, ищецът се обадил и я помолил да се свърже с ответницата за обяснения и да поиска връщане на дадената наемна цена. При разговор с нея ответницата обяснила, че не била сигурна дали имотите съвпадат, но ако било така, щяла да върне сумата на ищеца, тъй като била помолена от племенника да подпише втория договор. След 3-4 месеца казва, че е станала свидетел на телефонен разговор между ищеца и ответницата, като твърди, че ответницата да се е разкрещяла на ищеца с думите „нищо не ти дължа, с теб съм приключила“. Твърди, че след този разговор ищецът е изпратил на ответницата две писма, от които първото се върнало неполучено, а второто било получено.