Решение № 7592 от 22.07.2024, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1102/2024
- Вид
- Решение № 7592
- Подписан
- 22.07.2024
- В сила
- 22.07.2024
- Състав
- Искрена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.14, ал.2 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.14, ал.2 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, т.4, пр.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, буква "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а, буква "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.43, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.41, ал.1, т.5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.44, ал.1, т.11 · Закон за убежището и бежанците
- чл.21, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.21, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 7592
Варна, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20247050701102 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.172, ал.1, вр.чл.171, т.2а, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Е. Т., [държава] със статут на временна закрила, род. на **г., ЛНЧ: ***, чрез адв.Й. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП № 24-0460-000145/12.05.2024г. на мл.автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР - Варна, с която за това, че на 12.05.2024г., около 02:15 часа в гр.Варна, по ул.П.П., до № 1, управлява собствения си л.а. „Пежо 407“, с рег. № [рег. номер] и отказва да му бъде извършен тест за установяване концентрацията на алкохол в кръвта с Алкотест Дрегер 7510 № ARPM***, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.172, ал.1 ЗДвП, му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че на посочените в ЗППАМ дата и час бил спрян от полицейските органи за проверка. Тъй като е украински гражданин и не говори български език, помолил да му бъде осигурен преводач за да разбере за какво се отнася проверката, но такъв му бил отказан, т.к. в този час не можело да му осигурят преводач. От думите на полицаите разбрал само „проверка, контрол“ като му показали уред, в който трябва да издишва. Направил няколко опита, които те не одобрили. Тъй като от детска възраст страда от астма и в този ден имал обостряне, кашлял и трудно дишал. Обяснил им, но те не го разбрали. Започнали да пишат нещо, накарали го да подпише някакви листи и когато попитал какво подписва, му отговорили, че ще го закарат в полицията, където ще му обяснят. Бил откаран в Пето РУ Златни пясъци, където отново не разбрал защо го водят и какво го карат да подпише. След като подписал някакви документи, му взели свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните табели, и бил освободен. Веднага се свързал с преводач и след като му била преведена заповедта, разбрал, че са искали да му извършат проверка за алкохол или да даде кръвна проба. Тъй като не разбирал какво искат, не успял да съдейства по време на проверката. Предвид това че страда от астма твърди, че е щял да даде кръвна проба ако е разбирал какво трябва да направи. Твърди, че след като е чужд гражданин и не е декларирал, че владее български език, е следвало да му бъде осигурен преводач, както и че това е било задължително при предявяване и връчване на заповедта. По изложените съображения твърди, че административното производство е проведено в нарушение на чл.14, ал.2 и ал.3 АПК, което е ограничило правото му на защита. Отделно твърди, че провеждането на производството в нарушение на чл.36, ал.1 АПК е особено съществено нарушение, т.к. ЗППАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка и е наказан за нарушение, което не е извършил. По изложените съображения иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К. К., преупълномощена от адв.А., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. В пледоария по същество сочи, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят не е отказал да даде проба за алкохол, а е дал некачествена такава, поради което не е налице отказ и заповедта е незаконосъобразна. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна - мл.автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР - Варна, чрез юрк.Г. Г., оспорва жалбата. Сочи, че даването на негодна проба се приравнява на отказ, т.к. умишлено не се издишва необходимото количество въздух в уреда за да отчете евентуално намиращия се в организма алкохол. При това положение счита, че служителите са изпълнили задълженията си като са издали на водача талон за медицинско изследване. Намира за неоснователни оплакванията за неосигуряване на преводач, т.к. служителят, който е комуникирал с Т., е над 50 годишна възраст, изучавал е руски език и е щял да разбере ако лицето е искало преводач или е имало нужда от такъв. Отделно счита и че се касае за защитна теза, която се навежда едва с жалбата. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 12.05.2024г. в 02:21 часа, в гр.Варна, [улица], посока гр.Варна, Е. Ю. Т., [държава], род. на ***г., управлявал собствения си лек автомобил Пежо 407, рег. № [рег. номер], рама ***. При извършване на проверка от полицейски органи при Пето РУ - Златни пясъци, ОДМВР - Варна, Т. бил тестван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер ARPM номер ***. Тъй като дал негодни за отчитане проби, било прието, че е отказал да бъде тестван за алкохол. На 12.05.2024г. в 04,00 часа, на Т. бил връчен талон за медицинско изследване № ***, в който било указано да се яви в срок от 120 минути в МБАЛ „Света А.“ – Варна.
Прието било, че Т. е извършил нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер ARPM номер ***, за което му е съставен АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г., връчен на същата дата.
Със съставяне на АУАН, от водача било иззето СУМПС [номер].
Предвид установеното с акта нарушение, на 12.05.2024г. мл.инсп. С. Г. Г. - мл.автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР - Варна, издал срещу Е. Т. Заповед № 24-0460-000145/12.05.2024г., с която на основание чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП му наложил принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В ЗППАМ е посочено, че на основание чл.172, ал.4 ЗДвП, със съставянето на АУАН са отнети: СРМПС №***и 2 бр. регистрационни табели [рег. номер].
На 12.05.2024г. от дежурен младши оперативен в Пето РУ към ОДМВР - Варна, било издадено Наказателно постановление № 24-0460-000687, с което за нарушението, установено с АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г., на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, на Е. Т. е наложена глоба, в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
На 13.05.2024г., във връзка с нарушението, установено с АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г., впд н-к група към ОДМВР - Варна, Пето РУ Златни пясъци издал срещу Т. и Заповед № 24-0460-000146 по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, с която му е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 12.05.2024г.
По преписката е приложено писмо рег. № 460000-5560 - без дата, от н-ка на Пето РУ ОДМВР - Варна до МБАЛ „Св.А. - Варна“ АД, с което във връзка с извършваща се проверка по административнонаказателна преписка по АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и издаден талон за изследване с № ***/12.05.2024г., е изискана информация дали по посочения талон на 12.05.2024г. е взета кръвна проба от лицето Е. Ю. Т. и какъв е резултатът от нея.
С писмо УРИ 460000-5973/20.05.2024г. - във връзка с писмо рег. № 460000-5560/13.05.2024г., изп.д-р на МБАЛ „Св.А.- Варна“ АД уведомил Пето РУ при ОДМВР - Варна, че на 12.05.2024г. Е. Ю. Т., род. на ***г., не е регистриран в журналите на отделение „Спешна медицина“ за вземане на кръвна проба и няма издаден ПХЕ.
Видно от приетия по делото отчетен месечен график № 460р-9636/03.06.2024г. за м.май 2024г., от 20:00 часа на 11.05.2024г. до 08:00 часа на 12.05.2024г., мл.инсп.С. Г. е изпълнявал дежурство.
Видно от отговора на ОДМВР - Варна със С.д. № 9016/24.06.2024г., Е. Т., род. на ***г., ЛНЧ: ***е украински гражданин и има статут на временна закрила.
В проведеното на 16 юли 2024г. открито съдебно заседание като свидетел е разпитан полицай С. И. Р., заемащ длъжност мл. експерт, командир на отделение в Пето РУ при ОДМВР – Варна - свидетел по съставянето на АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г.
Св.Р. дава показания, че помни случая с Е. Т. от 12.05.2024г. Спрели го за рутинна проверка на документите и за алкохол. Имали указания при проверки в тъмната част на денонощието задължително да тестват всички водачи за алкохол. Преди фактически да бъде изпробван, Т. говорил нещо на руски или украински език, и сочел към гърдите си. Когато му дали дрегера, с който да бъде изпробван, Т. започнал да издишва, но се хващал за гърдите и спирал. По същия начин направил още няколко опита за проба. При документалната проверка установили, че притежава свидетелство за правоуправление, издадено от [държава]. При извършване на проверката св.Р. разговарял с Т. на български език, а Т. говорел на неговия си език. Свидетелят заявява, че не е разбирал нищо от това, което Т. му говорел, както и че не е разбрал да е искал преводач. Със съставянето на акта, иззели от Т. свидетелството за правоуправление, талона и табелите на колата. След като приключили документалната проверка и съставили акта, завели Т. в Пето РУ за издаване на наказателно постановление, след което го пуснали да отиде да даде кръвна проба. Св.Р. заявява, че не е разбрал Т. да е искал преводач и когато го завели в районното. Съставили му АУАН за това, че отказва да бъде тестван за алкохол, защото само в този случай можело да му издадат талон на изследване на кръвна проба. При некачествените проби, на дрегера не излизали никакви показания и затова се съставял акт за отказ, а водачът се изпращал на кръвна проба. Свидетелят заявява, че не е запознат с процедурата за осигуряване на преводач на чужди граждани. И друг път били спирали за проверка чужденци, но такъв случай не са имали. Колегата му, С. Г. Г. – служителят, който е издал АУАН и ЗППАМ, бил около 55 годишен, но св.Р. заявява, че не му е известно дали Г. знае руски език. По време на проверката и двамата водили разговор с Т., но никой от тях не е ползвал руски език. При тестването с дрегера Т. се опитвал да даде проба – започвал да надува, но не достигал обема на издишвания въздух и се хващал за гърдите. През това време, докато Т. правил опити да даде проба, св.Р. не е чул и не е възприел като жест от Т., че не желае да бъде тестван. Тъй като проверката била извън населено място, при издаване на талона за медицинско изследване бил указан максималния срок за явяване в медицинското заведение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр.чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а“, т.6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които (по т.2.4) са и назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОДМВР - Варна, по време на изпълнение на дежурство - за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Варна.