Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4652 от 25.06.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13271/2018
Вид
Решение № 4652
Подписан
25.06.2019
В сила
25.06.2019
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 25.06.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Г.ева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13271 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 440971 от 29.06.2018 г., постановено по гр. д. № 70714/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 81 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.А.И. искове за признаване на установено, че М.А.И. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 999, 68 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия в периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и по обща фактура № **********/31.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.

415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от 223, 24 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.08.2014 г. – 28.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 46617/2017 г. на СРС, 81 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 52, 42 лв. - разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 72, 07 лв. - разноски в заповедното и сумата от 315, 64 лв. - разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че сумите за периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г. са погасени по давност. Вземанията за посочения период са обективирани в обща фактура № **********/31.07.2014 г. със срок за плащане 15.09.2014 г., от който момента е започнала да тече давността, която е била прекъсната с подаденото на 10.07.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В раздел VII от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 са определени редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че изискуемостта на вземането по фактури за м.07.2014 г. настъпва едва м.09.2014 г., поради което задължението по посочената фактура не е погасено по давност. Твърди, че за имота е начислена и фактурирана топлинна енергия по прогнозни стойности, като след края на отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. На основание чл.22 от общите му условия клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед на това счита, ме е основателна исковата ретенция относно посоченото вземане. Върху тази сума се дължи заплащането на лихва за забава. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника М.А.И.. След срока за отговор на въззивната жалба е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като решаващият съд правилно е приложил погасителната давност във връзка с направеното от него възражение. В проведеното на 29.03.2019 г. открито съдебно заседание ответникът по жалбата поддържа, че вземанията по издадените от ищеца общи фактури са погасени по давност. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ищеца -

„Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството на собственик на топлоснабден имот – апартамент № 70, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, като му дължи сумата от 999, 68 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и по фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г., както и сумата от 223, 24 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2015 г. – 28.06.2017 г. Във връзка с подадено на 10.07.2017 г. заявление, по ч.гр.д.

№ 46617 г. по описа на СРС, 81 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът са депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди, тъй като от представените нотариални актове не се установява правото му на собственост върху процесния имот. Представеното решение по гр. д. № 19564/2013 г. на СРС касае период, който е извън исковия, поради което не е относимо към предмета на спора. Релевира доводи относно годността на средството за търговско измерване. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на задълженията по представената по делото фактура № **********/31.07.2014 г. и описаните, но непредставени от ищеца фактура № **********/31.08.2015 г. и фактура № **********/31.07.2016 г. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

На 10.07.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.А.И. за сумата от 2 147, 32 лв. – главница, както и 397, 86 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2014 г. – 28.06.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., както и за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г. съгласно обща фактура №

**********/31.07.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 2 103, 92 лв. – главница, 388 лв. – лихва за забава, а за дялово разпределение: 43, 40 лв. - главница и 9, 86 лв. – лихва за забава.

С разпореждане от 17.07.2017 г. по ч. гр. д. № 46617/2017 г. на СРС, 81 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което е признал частично задължението за главница до размера на 1 147, 64 лв. за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и задължението за мораторна лихва до размера на 174, 62 лв. за периода 15.08.2015 г. – 28.06.2017 г., като оспорва остатъка от главницата в размер на 999, 68 лв. (разлика между пълния предявен размер от 2 147, 32 лв. и признатия размер от 1 147, 64 лв.) и от мораторната лихва в размер на 223, 24 лв. (разлика между пълния предявен размер от 397, 86 лв. и признатия размер от 174, 62 лв.). Позовава се на изтекла погасителна давност.

В неоспорената част заповедта за изпълнение е влязла в сила и с разпореждане от 10.08.2017 г. на СРС е издаден изпълнителен лист за признатите суми. Заявителят се е снабдил с изпълнителен лист от 31.08.2017 г., с който са му присъдени и разноски в размер на 26, 45 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на оспорената част от вземанията си – за сумата от 999, 68 лв. - главница и сумата от 223, 24 лв. мораторна лихва, които са формирани по горепосочения начин. Доколкото в исковата молба ищецът се позовава на обща фактура № **********/31.07.2014 г., която се отнася за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., следва да се приеме, че претендираните суми за пълните периоди, посочени в заявлението.

По делото е представена първа страница от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том LLLLI, дело

№ 39391/1997 г. от 01.12.1997 г., по силата на който С.Л.Д.и съпругът й А. И. Д., като собственици на 10/12 ид. ч., даряват на синовете си Ч. А.И. и М.А.И. на всеки един поотделно по 5/12 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 70, в блок № 22 - сега блок № 26, на VI етаж в ж. к. „*****“, ул. „Свободен труд“, гр. София, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 56, 48 кв.м. кв.,при съседи по договора за продажба: стълбище, Г. и И.Х., Л. и Л. Д.и, двор, ул. „Свободен труд“, заедно със зимнично помещение (без квадратура и номер по нотариален акт).

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, том III, рег. № 2660, дело № 400/2004 г. от 22.12.2004 г. Ч. А.И. дарява на своя брат и съсобственик М.А.И. всички притежавани от него 5/12 ид. ч. от следния недвижим имот, намиращ се в гр. София, Столична община, район „Надежда“, жилищен комплекс „Лев *****“, блок, с предишна номерация блок ********, а именно: апартамент № 70, с обща квадратура по одобрения план от 56, 48 кв. м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента (по доказателствен акт): стълбище, Г. и И.Х., Л. и Л. Д.и, двор и улица „Свободен труд“, заедно със зимнично помещение, без посочени номер и площ по доказателствен акт и при съседи, съгласно същия: коридор, Г. и И.Х. и коридор, заедно с 0,844 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавна земя, отстъпено от ИК на СГНС с решение от 23.12.1968 г.

С молба - декларация от 10.05.2002 г. М.А.И. е поискал откриване на партида за имота на негово име.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.

„*****“, бл********, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 25.04.2002 г. е сключен договор № 2191 между „Т.С.“

ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*****“ 26, вх. Г, Д и Е, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.