Решение № 46 от 14.07.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Търговище , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500127 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 180 от 26.04.2021 година, постановено по гр. д. № 1550/2020 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал за неистински подписа на адв.Тотка Стоянова Добрева-председател на АК Търговище към 2015 г., положен върху страниците на Общи условия за ползване на услугите, достъпни чрез електронните канали ДСК Директ на Банка ДСК за бизнес клиенти (в сила от 10.04.2012 г.), като е изключил същите от доказателствата по делото, на осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК. Съдът е отхвърлил предявените от Адвокатска колегия Търговище ЕИК 125032405, представлявана от председателя Иван И., против "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, гр.София, ул."Московска" № 19, Финансов Център гр.Търговище, представляван от пълномощник юрисконсулт К. К. Н., искове за заплащане на сумата от 4750 лв., дължимо обезщетение за неразрешена платежна операция от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. и за обезщетение за забава върху главницата от 4750 лв., претендирана в размер на 1447,43 лв. за периода от 03.12.2017 г. до 03.12.2020 г., като погасени по давност, на осн. чл. 111,б.”б” във вр. с чл. 57,ал.1 от ЗПУПС(отм.) и чл. 119 от ЗЗД във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Срещу така описаното решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от адвокат И.И. И. като пълномощник на АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ ТЪРГОВИЩЕ ЕИК по БУЛСТАТ 125032405, град Търговище, ул. „Лилия“, № 4, вх. А, ет. 2, офис 1, представлявана от председателя Иван Йорданов И., в която се излага следното:

1

Считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Единствената причина, поради която съдът приема, че искът е неоснователен, е изводът, че е изтекла погасителната давност за неговото предявяване. Съдът приема, че искът е с правно основание чл. 82 от ЗЗДД, а не с правно основание чл. 57 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС отм./ Според тях, искът по чл. 57 е специален иск, а не такъв по чл. 82 от ЗЗД - в този смисъл Определение № 354 на ВКС от 07.06.2019 година, постановено по т.д. № 2802/2018 година, с което не се допуска до касация Решение на СГС, търговско отделение от 06.06.2017 година по т.д. № 5302/2015 година, с което се уважава идентичен иск. Дали договорът е прекратен или не, според въззивника, не променя същността на квалификацията на иска. Законодателят в чл. 57 от закона е извел самостоятелен иск, с оглед именно спецификата на обществените отношения, които е регулирал.

Предвид тези основни съображения, въззивникът моли съда да отмени решението в атакуваната част и постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове, като присъди на колегията и направените от нея разноски в двете инстанции.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от "БАНКА ДСК" АД, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията при МП с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул."Московска" № 19, представлявана от К. К. Н. с ЕГН **********, упълномощена от Юрий Благоев Генов - изпълнителен директор и Диана Дечева Митева - изпълнителен директор, в който се излага следното:

За периода януари- декември 2015 г., чрез електронното банкиране, ползвано от ищеца, са наредени множество преводи, които са подписани с регистрирания на 03.10.2015 г. КЕП.

Преводите са обработени от банката напълно автоматизирано след проверка в реално време на правата на достъп в системите си и валидност на подписа при доставчика на удостоверителни услуги при всяка една операция. Нито едно от тези операции не е оспорена от ищеца. Оспорената операция е извършена на 04.12.2015 г. в 11.32 часа. Наредена е в рамките на потребителска сесия, при която достъпът е осъществен по обичаен начин, с име и парола на клиент №8957517 - адв. Добрева. От извършената проверка за м. декември 2015 г. се установява, че нареждането по сметка с IBAN BG74UBBS80021021153740 е подписано с валидния квалифициран електронен подпис с автор адв. Добрева и титуляр Адвокатска колегия Търговище. Валидността на електронния подпис е била проверена чрез изтегляне по време на подписването на т.нар. Certifikate Revocation List /CRL/ от издателя на електронния подпис, както и чрез онлайн проверка отново при него. Счита, че Банката не може да носи отговорност за извършената транзакция и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат И.И., който моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и уважи предявените искове. Излага съображения, че правото на иск не е погасено по давност.

2

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт К.Н., която моли за потвърждаване на обжалваното решение. Представя писмена защита.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред Търговищкия районен съд ищецът Адвокатска колегия Търговище с ЕИК 125032405 предявява иск с правно основание в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС (отм.) за връщане на сумата от 4 750 лв. по неразрешена платежна операция и за осъждане на банката да им заплати и лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 1 447,43 лв. за периода от 03.12.2017 г. до 03.12.2020 г.

По фактите:

Между страните в производството са налице договорни отношения във връзка с откриването и ползването на разплащателна банкова сметка на Адвокатската колегия в лева, като сумите по посочената сметка могат да се ползват за касово и безкасово плащане.От Искане за достъп до ДСК Директ за бизнес клиенти от 27.06.2012 г. се установява, че страните са уговорили предоставяне на достъп до електронните канали чрез квалифициран електронен подпис (КЕП) с посочен мобилен телефонен номер за получаване на код за инсталиране на сертификата и еднократен код за потвърждаване на превод с право на достъп на две лица - адв. Тотка Добрева и Надка Н..

От нареждане за кредитен превод от 04.12.2015 г. се установява, че в полза на лицето Иван Милев от сметката на АК Търговище е извършен превод на сумата от 4 750 лв. с посочено основание ”захранване” чрез канал за интернет банкиране с подписа на Председателя на колегията Тотка Добрева. От писмо изх.№126/14.12.2015 г. на адв.Тотка Добрева до Банка ДСК гр.София се установява, че същата е уведомила банката за извършения неразрешен превод, като с писмо рег.№ 01-10-10450/2 от 26.01.2016 г. на Банка ДСК-ЦУ, банката уведомява адв.Добрева, че след извършен подробен анализ на ситуацията е установено, че при извършване на оспорената трансакция са спазени всички правила и не са нарушени процедурите или нормативните разпоредби, като отговорност на клиента е управлението и защитата на компютърната техника, както и контролът на физическия достъп до устройствата и цифровите сертификати, както и избягването на потенциални киберопасности за получаване на неоторизиран отдалечен достъп до компютър с активен електронен подпис. От покана изх.№ 38/12.04.2018 г. на Председателя на АК Търговище адв.И.И. до Банка ДСК ЕАД гр.София се установява, че банката е поканена да възстанови на АК Търговище неправомерно преведената сума от 4 750лв. От жалба от 14.12.2015 г. до РП Търговище, депозирана от адв.Тотка Добрева, се установява, че същата е сезирала органите на прокуратурата за извършената неразрешена трансакция, по която жалба е образувано ДП № 135/2015 г. по описа на ОД МВР Търговище, като с Постановление за образуване на 3 досъдебно производство от 25.03.2015 г. на прокурор от РП Търговище е образувано такова против неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а с постановление за спиране на наказателното производство от 04.10.2016 г., същото е спряно на осн. чл. 244, ал.1, ал. 2 от НПК и делото е върнато на РУ при ОД МВР Търговище за допълнително издирване на извършителя.

От правна гледна точка съдът приема следното:

Въпросите, на които съдът следва да отговори в настоящото производство, са следните:

1. Налице ли е неразрешена платежна операция?;

2. Носи ли отговорност ответната банка за възстановяване на сумата, ако платежната операция е неразрешена?;

3. Каква е погасителната давност за предявяване на иск с правно основание в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС /отм./?

Отношенията между страните се регулират от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ от 2009 г. /В сила от 01.11.2009 г. обн. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009 г., отменен с ДВ. бр.20 от 6 Март 2018 г./. По смисъла на този закон ищецът е ползвател на платежни услуги и платец, а ответната банка е доставчик на платежни услуги.

По така поставения пред съда първи въпрос, а именно дали извършеното на 04.12.2015 г. в 11.32 ч. от сметката на ищеца по електронен път нареждане за плащане по сметка на лице с имената Иван Милев в размер на 4 750 лв. с посочено основание „захранване”, представлява неразрешена платежна операция, настоящият въззивен състав приема следното:

Чл. 51. (1) Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

Чл. 56. (1) Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък.

(2) Установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани защитни характеристики. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция.

(3) Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, 4 регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53.

В конкретния случай е установено, че извършеното на 04.12.2015 г. в 11.32 ч. от сметката на ищеца по електронен път нареждане за плащане по сметка на лице с имената Иван Милев в размер на 4 750 лв. с посочено основание „захранване”, представлява неразрешена платежна операция. Съгласие на платеца за тази операция няма. Този факт се установява както чрез показанията на свидетеля Надка Н., така и от съдържащите се в ДП № 135/2015 г. по описа на ОД МВР Търговище писмени доказателства. Платежната операция е извършена от неизвестно лице, чрез нерегламентирано проникване в компютъра, ползван от платеца, което действие представлява престъпление, чийто извършител все още не е установен.

По втория въпрос, на който съдът следва да даде отговор, е дали при такава неразрешена платежна операция ответната банка носи отговорност съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС /отм./.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗПУПС /отм./, а и според сега действащата разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция.

Според тезата на ищеца ответната банка следва да носи отговорност, тъй като не е осигурила сигурна система за извършване на електронни разплащания, каквато по-късно е въведена. Според тезата на ответника рискът следва да се поеме от платеца, тъй като той не е осигурил сигурност на своя компютър чрез инсталиране на програми за безопасност и предприемане на други действия, така че да не е възможна чужда намеса и нерегламентиран достъп до компютъра от чужди лица.