Решение № 185 от 03.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. В., 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря ВЕН.НА Б. Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20251300500195 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 229 от 27.04.2025 г. по гр. дело № 1787 по описа за 2025 г. на Районен съд-В. е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 20.12.1997 г., оформен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 8, том XV, дело № 4520/1997 г. на нотариус при В.ския районен съд в частта му по отношение на прехвърлителя К. П. Л. с ЕГН ********** до размера на притежаваните от същата 3/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт, като в частта за наследствените идеални части от по 1/6 ид.ч. за всяка от ищците по отношение на прехвърлителя Ц.Л.В., починал на 12.04.2011 г.е отхвърлена исковата претенция като неоснователна.

Осъдени са Н. Й. Л. с ЕГН **********, В. И. Л. с ЕГН ********** и Ц.

И. Л. с ЕГН **********, всичките от гр. В., ********* да заплатят на К. П. Л. с ЕГН ********** от гр. Д., общ. В., ******* разноски в общ размер от 715.25 лева.

1

Осъдена е К. П. Л. с ЕГН ********** от гр. Д., общ. В., ******* и В. Ц.

Л. - Ш. с ЕГН ********** от гр. Д., общ. В., ****** да заплатят на В. И. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ***** разноски в размер на 433.00 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от 1.

К. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. В., *******, 2.

В. Ц. Л.- Ш.,ЕГН: **********, с адрес: адрес: гр. Д., общ. В., ******,двете представлявани от адвокат- пълномощник Д. Л., съд.адрес: гр.В., ******, тел: ******.

Решението се обжалва само в частта му , с която е отхвърлена претенцията на К. П. Л. и В. Ц. Л.- Ш. за разваляне на общо 2/6 ид. части от процесния имот, които идеални части същите са придобили на основание наследство от общия наследодател Ц.Л.В., починал на 12.04.2011 г.

Поддържа се ,че решението е неправилно и незаконосъобразно в тази му част, по следните съображения:

Сочи се ,че задължението, поето за издръжка и грижи по отношение на две и повече лица срещу придобити вещни права и право на собственост, било неделимо. Правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата,на които се дължи издръжка и гледане, можел да иска развалянето на договора изцяло, ако има интерес от това.

Решението било постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, съгласно което задължението, поето за издръжка и грижи по отношение на две и повече лица срещу придобити вещни права и право на собственост, било неделимо. Правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, можел да иска развалянето на договора изцяло, ако има интерес от това. В този смисъл била и константната съдебна практика, че в случаите, в които прехвърлителите са няколко лица и е уговорено престиране на издръжка и гледане на всички, неизпълнението по отношение на един от кредиторите, се приравнява от закон за пълно неизпълнение на целия договор и е правно основание за развалянето на договора в цялост, а не само за частта на неизпълнение.

Видно от представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, ищцата К. П. Л. и 2 съпругът й Ц.Л.В. прехвърлили на сина си И.Ц.Л., през време на брака му с Н. Й. Л. следния свой недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност:

ПАРЦЕЛ VII- 140, в квартал 9, по плана на гр. Д., общ. В., обл. В., с площ от 1200 кв.м., при съседи: М.И.Р., В.Б.В., М.Д.Л. и улица, ведно с построените в парцела: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, стопанска сграда- кош- яхър и гараж, срещу задължението на приобретателя И.Ц.Л. за гледане и издръжка на прехвърлителите Ц.Л.В. и К. П. Л. до края на живота им, изразяващо се в осигуряване на всичко необходимо за спокоен и нормален живот, полагане на непосредствени грижи при болест, немощ и старост, както и да ги погребе след смъртта им съгласно обичая.

Прехвърлителите си запазили безвъзмездно и доживотно правото на ползване върху имота, описан по-горе.

На 12.04.2001 г. прехвърлителят Ц.Л.В. е починал.

На 31.08.2015 г. починал и приобретателят И.Ц.Л..

Наследници на починалия Ц.Л.В. били съпругата му К. П. Л., дъщеря му В. Ц. Л.- Ш. и синът му И.Ц.Л., понастоящем заместен след смъртта си от своите наследници- ответници по настоящото дело .

Наследници на починалия И.Ц.Л. се явявали неговата съпруга Н. Й. Л. и техните дъщери В. И. Л. и Ц. И. Л., при равни квоти.

Не се оспорва, че до датата на смъртта си приобретателят И.Ц.Л. бил осъществявал всички необходими грижи съгласно сключения между страните договор за издръжка и гледане, но след неговата смърт ответниците в качеството на негови наследници, а Н. Й. Л.- в качеството и на приобретател по имота, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, не осъществявали дължимите в пълния уговорен обем съгласно договора грижи.

Считано от лятото на 2020 г., а и понастоящем, единствената, която помагала и се грижела за своята майка,била дъщеря й В. Ц. Л.- Ш..

Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът правилно бил приел, че за този релевиран период, след 2020 г. ответниците по делото не били престирали такива грижи, които да съответстват на нуждите на прехвърлителката. Както било посочено в мотивите на решението 3

„Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата престация и не за целия период, е основание за разваляне на договора изцяло поради неизпълнение. Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД е неприложима в настоящия случай, тъй като неизпълнената част не е незначителна, с оглед интересите на кредитора.“ С оглед на горното съдът правилно е приел, че договорът за издръжка и гледане, материализиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 8, том XV, дело № 4520/1997 г. на нотариус при Районен съд-В. , следвало да бъде развален поради неизпълнение.

Неправилно съдът обаче приемал, че развалянето следва да е само по отношение на притежаваната 4/6 ид. част от имота от ищцата К. П. Л., поради обстоятелството, че другият прехвърлител Ц.Л.В. се е „чувствал удовлетворен от насрещната престация на сина си“ приживе. Последното обстоятелство не било спорно между страните. Сочела се и съдебна практика в този смисълРешение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Г., с което бил разрешен различен от настоящия казус.

В настоящия случай, независимо че със смъртта на единия от прехвърлителите договорът по отношение на него е прекратен, доколкото е засегната неделимостта на задълженията /по аргумент на чл. 128, ал. 2 ЗЗД/, за К. П. Л. и В. Ц. Л.- Ш. - наследници по закон на починалия Ц.Л.В., било възникнало правото освен да получат част от наследственото имущество, още и да поискат разваляне на подписания на 20.12.1997 г. Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение, което е било допуснато по отношение на преживелия прехвърлител, в рамките на обема на притежаваните от тях наследствени права до размер общо за двете ищци 2/ 6 ид. части или по 1 /6 за всяка от тях /в тази връзка Тълкувателно решение № 30 от 17.VI. 1981 г., ОСГК на ВКС/.

В обобщение, за ищците К. П. Л.- лично и в качеството й на законен наследник на Ц.Л.В. и за В. Ц. Л.- Ш., в качеството й на законен наследник на Ц.Л.В., възниквало правото да искат разваляне на подписания на 20.12.1997 г.

Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера на 5/6 ид. части, а не само за 1/ 2 ид. част , притежавана от ищцата К. Л. .

4

Константна била съдебната практика, че задължението на приобретателите да престират грижи и издръжка следвало да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителите, т.е. касаело се до задължение с продължително изпълнение. Задължението изисквало постоянно, несмущавано и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение било непостоянно и непълно и водело до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, било налице основание за разваляне на договора.

Гореизложеното не се променяло и от смъртта на приобретателя И.Ц.Л., тъй като договорът не бил прекратен по право и изпълнението е следвало да продължи било от Н. Й. Л., в качеството й на приобретател на имота, било от който е да е от всички ответници като наследници на починалия си наследодател, /в т. см. и посоченото Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.

1981 г., ОСГК на ВКС/

С оглед гореизложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени Решение № 229 от 27.04.2025 г., постановено по гр. дело № 1787 по описа за 2025г. на РС- В., в частта му, с която се отвърлят претенциите на К. П. Л. и В. Ц. Л.- Ш. за разваляне на договора в частта за наследствените идеални части от по 1/6 ид.ч. за всяка от тях по отношение на прехвърлителя Ц.Л.В., починал на 12.04.2011 г. и исковата претенция да се уважи претенция в пълен размер.

Претендират се и всички направени по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор вх.№9034/17.07.2025 г.на въззивната жалба от

В. И. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град В., ******** , Н. Й. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град В., ******** и Ц. И. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град В., ******** чрез: А. П. - САК, притежаващ личен номер 1000742810 със служебен адрес: град С., ******, тел. **** ,в който отговор се изразяват подробни доводи относно неоснователността на жалбата.

В срок е постъпила въззивна жалба вх.№6916/04.05.2025 г.от В. И. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град В., ******** , 5

Н. Й. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град В., ******** и Ц. И. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град В., ******** Чрез: А. П. - САК, притежаващ личен номер 1000742810 със служебен адрес: град С., ****, тел. ****,с която се обжалва частично Съдебно решение № 229 от 27.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 20241320101787/2024 г.

Поддържа се ,че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но по същество същото е частично неправилно.

1. Относно частичната неправилност на съдебното решение се изразяват следните доводи :

Видно от съдържанието на постановения краен съдебен акт, съдебният състав бил достигнал до извод, че полаганите от ответниците за ищцата грижи не са били в необходимия обем, като се има предвид възрастта на ищцата - 82 години и влошеното й здравословно състояние, което изисква непосредствени грижи. В решението си съдът посочвал още, че фактът, че са извършвани освежителни ремонти в имота, както и че спорадично са оставяни незначителни суми на ищцата, не бил достатъчен, за да се приеме, че задълженията по Договора за издръжка и гледане са изпълнявани в пълен обем от ответниците.

Поддържа се ,че посоченият извод категорично не кореспондирал е действителната фактическа обстановка и събраната по делото доказателствена съвкупност. Следвало да се посочи и че на практика от страна на първоинстанционния съд било направено единствено бланкетно посочване досежно наличие на непредоставяни грижи в необходимия обем, като липсвал извършен какъвто и да било правен анализ и изложени мотиви на необходимите за ищцата грижи, които съдът счита, че са останали неудовлетворени.

Съдът не бил взел предвид обстоятелството, че от представените и приети писмени доказателства по делото не се събрали данни, че г-жа К. Л. страда от някакви здравословни проблеми, които да обуславят необходимостта от полагане на извънредни и/или специални ежедневни грижи за същата, респективно не е налице и необходимост от поемане на извънредни и/или допълнителни разходи за медицински услуги и медикаменти. Представените от ищцовата страна писмени доказателства касаели претърпени инциденти, 6 но същите обуславяли изискване за предоставяне на допълнителна грижа, извън обичайната такава, за определен период от време, а не постоянно. В този смисъл оставало неясно как съдът е достигнал до извод, че е налице влошено здравословно състояние на ищцата, което да налага непосредствени грижи.