Решение № 149 от 23.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

А.ина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600270 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимия С. В. за проверка на присъда №36 от 19.06.2024 г., постановена по НОХД №578/2024г. по описа на Окръжен съд - Варна. С атакуваната присъда подсъдимият С. Д. В. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 07.01.2023г. в гр. Варна, на бул. „Осми приморски полк", на спирка „Паметника" в посока към курортните комплекси, при управление на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници - автобус „Мерцедес 345Г" с peг. №В2786КА по редовна линия №7 от обществения транспорт, нарушил правилата за движение както следва:

-чл.68, ал. 2 от Закона за движението по пътищата: „Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците";

-чл.132, т.3 от Закона за движението по пътищата: „При превозване на пътници водачът е длъжен: т. 3 да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или 1 трамвая преди потегляне и да не ги отваря по време на движение", и с това по непредпазливост причинил смъртта на А.К.В., поради което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ години.

На основание чл.58а, ал.1 НК съдът е намалил това наказание с 1/3 и е определил за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години.

На основание чл.343г от НК е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Във въззивната жалба се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият В. се явява лично, представлява се от упълномощения си защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Защитникът моли съдът да намали размера на наказание лишаване от право да управлява МПС.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият също моли за намаляване размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

В последната си дума поддържа искането си за намаляване размера на наказание лишаване от право да управлява МПС.

Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е справедлива, предвид характера и вида на деянието и настъпилите общественоопасни последици.

Счита, че окръжният съд неправилно е определил наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, което е по-малко от наказанието лишаване от свобода. Пледира същата да бъде потвърдена.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред Окръжен съд - Варна е проведено по реда на глава XXVII от НПК. Подсъдимият е направил искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно производство и е заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се 2 събират доказателства за тях или нови такива. Съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл.371, т.2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. В. е правоспособен водач на МПС от 05.01.1987 г., с придобити категории А, В, С, DЕ, СЕ, D, АМ, ТКТ и ВЕ. В. бил назначен на длъжност „водач на автобус" в „Градски транспорт" ЕАД- Варна, по силата на трудов договор №00030/23.08.2022г. Той имал необходимата правоспособност, удостоверена със СУМПС №285270081, за да управлява автобус за съответната категория.

На 07.01.2023г. подсъдимият С. В. бил на смяна за времето от 06:30ч. до 13:46ч. В този ден той изпълнявал задълженията си, като управлявал служебен автобус марка „Мерцедес 345Г" с peг. №В2786КА, по линия №7 на обществения транспорт в гр. Варна. Управляваният от него автобус бил с две врати.

Около 10:15ч. на същата дата В. се движил с автобуса по бул. „Осми приморски полк" в посока курортните комплекси на гр. Варна. Времето било облачно, но сухо и с добра видимост. Пътното платно представлявало прав участък с гладка настилка, без наклони и неравности. Движението по бул.

„Осми приморски полк" било организирано в три пътни ленти в посока кв.

„Виница" на гр .Варна. Най-дясната пътна лента била предназначена за движение на автобуси - ограничена с непрекъсната жълта линия отляво и с тротоарен бордюр отдясно.

Стигайки до спирка „Паметника 1", находяща се близо до сградата на ТД на НАП- Варна, подс. С. В. спрял автобуса в спирковия джоб и отворил двете врати на превозното средство, за да слязат пътниците. В този момент пътник в автобуса била А.К.В.. Последната при отварянето тръгнала да слиза през втората врата на автобуса, носейки в дясната си ръка дамска чанта. Тя стъпила на бордюра на тротоара с десния си крак. Лявата й ръка и левия крак 3 останали за момент в салона на автобуса. Точно в този момент подсъдимият натиснал преждевременно бутона за затваряне на вратите. При затварянето на автобусните врати вратата, през която слизала А.В., затиснала лявата й ръка.

Поради затискането и вследствие на въздействащата сила на движението на превозното средство В. прегънала десния си крак в коляното и била повлечена от потеглилия автобус с висящи крака. Веднага след това притиснатата лява ръка била измъкната, и така тялото на В. попаднало между бордюра и движещия се автобус. Главата й паднала върху решетката на една шахта.

Предвид движението на автобуса по пътната лента, задната му дясна гума преминала през дясната част на тялото на А.В.. По този начин В. била прегазена от тежкия автобус. Подсъдимият С. В. не чул и не видял нищо, а и случилото се не било забелязано от нито един пътник в автобуса, поради което и нямало реакция на прегазването.

Пострадалата А.К.В. била намерена на земята от свид. И.Т. - шофьор на автобус по линия №31, който около 10:20 часа на същата дата минал по същия маршрут, по който минал автобусът, управляван от подсъдимия. Свид. Т. спрял автобуса на около 4 метра от тялото на А.В., слязъл на платното и го огледал внимателно. Пипнал я за лявата ръка, но не усетил пулс. Тогава свид.

Т. се обадил на телефон „112" и поискал помощ за В.. След това той продължил да шофира автобуса по линия №31, тъй като трябвало да спазва графика си.

На местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП - Варна.

Пострадалата била прегледана от медик от Спешната помощ - свид.К.С.. При извършения преглед от свид.С. било констатирано, че А.В. била в безсъзнание.

Направени й били интубиране, вентилиране и вкарване на медикаменти по венозен път. Въпреки положените усилия А.В. починала.

На мястото пристигнал и полицейски екип на Сектор „ПП" - ОД - МВР – Варна - полицаите Х.Г. и А.А.. Били изискани и получени записите от видеокамерите на Общинското предприятие „Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение" - Варна.

Според заключението на химическа експертиза №20/09.01.2023г. (Том 1, л.81) в изследваната проба кръв, взета от подс. С. Д. В., не се доказва наличие на етилов алкохол.

Със съдебномедицинска експертиза №1-1/2023г. (Том 1, л.91-97) са констатирани са следните травматични увреждания на А.В.: гръдна травма; коремна травма; травма на гръбначния стълб; травма на таза; травма на горния 4 десен крайник; травма на долния десен крайник. Не е бил установен алкохол в кръвта на починалата. Като причина за смъртта на А.В. е определена тежката съчетана травма, изразяваща се в несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи и множествени фрактури на костите. Всички увреждания са били нанесени приживе и са получени по механизма на действие на твърди, тъпи предмети, чрез притискане с голяма тежест - тоест, прегазване от МПС.

В този смисъл е налице пряка причинно- следствена връзка между получените при пътно-транспортното произшествие травматични увреждания и настъпилата впоследствие смърт.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска, автотехническа и видеотехническа експертиза се установява механизма на ПТП, както и че водачът на автобуса С. е имал добра видимост в огледалата за обратно виждане към слизащите пътници, вкл. към салона, където се е намирала слизащата от втора врата пътничка А.В.. По такъв начин водачът е имал възможност да наблюдава в салона насочилите се за качване и слезлите от автобуса пътници. Произшествието е могло да бъде предотвратено от подс.В., ако автобусът е започнал движението си, след като водачът се е уверил чрез наличните в салона огледала, че няма слизащи или качващи се по стъпалата пътници. Технически правилно е било момента на потегляне на автобуса да е след момента на затваряне на вратите, което не е било спазено.

Установено било, че през периода 2001-2017 г. подсъдимият е санкциониран 6 пъти с НП и 3 пъти с фиш за допуснати административни нарушения на разпоредбите на ЗДвП (Том 2, листи 234-235).

Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, прилагайки процесуалните правила на член 372 от НПК. Съдът е съпоставил самопризнанието на подсъдимия със събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Съпоставил го е с показанията на свидетелите:

Х.Г.Г., И.Г.Т., К.И.С., К.Р.В.. и В.Р.В., Протокол за съдебно-химическа експертиза №Е- 018/19.02.2023г. (Том 1,л.85- 87), съдебномедицинска експертиза №1-1/2023г. (Том 1, л.91-97), заключенията на комплексната съдебно-медицинска, автотехническа и видеотехническа експертиза, свидетелство за съдимост, приложените писмени документи и други. След извършеното съпоставяне съдът е извел фактическият извод, че заявеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от фактите, установени хода на досъдебното производство.

Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на 5 фактите, подлежащи на доказване според разпоредбата на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства.

По предвидения от закона процесуален ред съставът на Варненския окръжен съд ги е приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактически изводи, които изцяло се възприемат и от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подсъдимия В..

Безспорно установените по делото факти, съдът е привел законосъобразно към съответната правна норма на Наказателния кодекс.

Квалифицирал деянието по чл.343, ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1 от НК. Приел е, че с деянието си, подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението.