Акт № 40571 от 02.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40571 гр. С., 02.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело № 20261110100522 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Т.С“ ЕООД срещу ответниците И. Ц. Б. и Н. Ц. Б., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството е собственик на четири поземлени недвижими имота – (1) дворно място с площ 687 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-**** от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6; (2) дворно място с площ 691 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо УПИ VI- 341 от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“ , и с адрес: С., ул.

„К.К“ № 6; (3) дворно място с площ 566 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор *************1, представляващо УПИ VII-201 от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6, и (4) дворно място с площ 553 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо УПИ II-*** от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6, на основание покупка по сделка от 23.12.2025 г., а евентуално – поради придобивна давност, изтекла в полза на ищеца и праводателя му – „Н.“ ЕООД, в периода от 01.04.2023 г. до датата на предявяване на иска – 09.01.2026 г.

Ищецът твърди, че на 23.12.2025 г. е купил от „Н.“ ЕООД с Нотариален акт № ************ г., том II, рег. № *****, нот. дело № 236/2025 г. на нотариус Т.Т с № *** от регистъра на Нотариалната камара, четирите описани в предходния абзац недвижими поземлени имота, които последното дружество било закупило от бившите им собственици – физически лица, на 01.04.2003 г., и било ги владяло необезпокоявано оттогава. Поддържа се, че когато ищецът започнал да разчиства имотите, за да ги подготви за строителство, на 03.01.2026 г. първият ответник се появил в имота и казал, че е негова собственост по наследство, като се позовал на издаден в негова полза констативен Нотариален акт № ************ г., том IV, рег. № ******** нот. дело № ********* г. на нотариус Ц.С с № *** от регистъра на Нотариалната камара. При проверка ищецът установил, че този акт се основава на 1

Нотариален акт № ****, том XXIV, нот. дело № ************** г. на Четвъртия нотариус при Софийския народен съд, но представения в нотариалното производство през 2025 г. нотариален акт въобще не отговарял на намиращия се в Службата по вписванията – С., такъв, като дори подписите били различни. Поддържа, че документът, представен от ответниците, е фалшификат. Твърди, че ответниците нямат никакво основание да притежават имотите, закупени от ищеца, и че е станал собственик по силата на договора за покупка. Евентуално поддържа, че е придобил имотите по давностно владение, към което присъединява и това на праводателя си. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – И. Ц. Б. и Н. Ц. Б., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че представените от ищеца документи за собственост, които датират още от 1976 г. показвали разминаване в площите на имотите; лицата, които ги били придобили, и стойностите на данъчна оценка. Поради това смятат, че не е доказано ищецът да е придобил имотите по силата на правоприемства от праводателите си. Имало и разлики в площите по кадастрална карта и тези по актовете за собственост, за които не било ясно откъде идват. Поради това следвало да се установят всички правоприемства от собственика през 1968 г. до ищеца. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени при условия на евентуалност искове с правна квалификация чл. ****, ал. 1, предл. първо ГПК във връзка с чл. 183, ал. 1 ЗЗД и чл. 77 ЗС, евентуално – с чл. 79, ал. 2 ЗС и чл.

82 ЗС, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение. Съдът няма да възлага и обсъжда разлики в площите на имотите според указанията по-долу.

По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът твърди евентуални регресни права срещу това лице съгласно чл. 218 ГПК – би могъл да насочи срещу последното претенция за евикция, следва да се допусне конституиране.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че на 23.12.2025 г. с Нотариален акт № ************ г., том II, рег. № *****, нот. дело № 236/2025 г. на нотариус Т.Т с № *** от регистъра на Нотариалната камара, ищецът е купил от третото лице – помагач „Н.“ ЕООД четири недвижими имота – (1) дворно място с площ 687 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-**** от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6; (2) дворно място с площ 691 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо УПИ VI- 341 от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“ , и с адрес: С., ул.

„К.К“ № 6; (3) дворно място с площ 566 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор *************1, представляващо УПИ VII-201 от квартал 2

**** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6, и (4) дворно място с площ 553 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо УПИ II-*** от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6; че на 22.12.2025 г. ответниците са се снабдили с Нотариален акт № ************ г., том IV, рег.

№ ******** нот. дело № ********* г. на нотариус Ц.С с № *** от регистъра на Нотариалната камара, за установяване по документи, че са собственици на същите имоти по силата на правоприемство по наследяване от Ц.К.Б.

Делото не попада сред изброените в чл. 140а, ал. 1 ГПК и съдът не може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; геодезическа експертиза със задачи, преформулирани от съда, доколкото същите следва да са съобразени по делото, но и свързани с исканията на страните; изискване на преписката за констативния нотариален акт на ответниците; изискване на препис от делото за вписване на нотариалния акт от 30.10.1968 г.; изискване на справка за данъчни платци за имотите; поисканата графическа експертиза в исковата молба; по двама свидетели на двете страни за давностно владение след 2003 г.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: изисканото като доказателствено искане от ищеца информация от службата по вписванията за извършени проверки, тъй като не се искат доказателства (удостоверяващи факти), а обяснения от държавен орган (мотивация на действия и бездействия на служителите му), което не е доказателствено искане, а сигнал по чл. 107, ал. 4 АПК, който следва да бъде препратен от съда по реда на чл. 112 АПК; задължаване на ищеца и държавни органи да представят документи по искане на ответника, тъй като фактите, за които същите се искат – установяване на собственост на ищеца, не са в доказателствена тежест на ответниците.

По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следния документ: нотариален акт от 1968 г., съдът намира, че в случая не се оспорва автентичност на документа, тъй като не е представен от никоя от страните, а се спори по действителното му съдържание, което е въпрос по съществото на делото, който ще се реши с крайния съдебен акт.

Съдът следва да укаже на основание чл. 7, ал. 1, изр. трето ГПК на страните, че съгласно трайната практика на Върховния касационен съд (ВКС) – вж. напр. Решение № 129/14.02.2019 г. по гражданско дело № 3314/2017 г., I ГО и цитираната практика, площта, описана в акта за собственост, не е траен белег за индивидуализация на недвижимия имот, и разминаванията в отразените в планове и актове площи сами по себе си не водят до изводи за идентичност или не на имоти. Определящ белег за индивидуализация на имота са трите му граници. Поради това съдът няма да разглежда възражения за разминавания в площи на имоти, стига да се установи верига от правоприемства.

3

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 3 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца „Н.“ ЕООД, с ЕИК: ***********.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.

НАСРОЧВА гражданско дело 522 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 14 декември 2026 г. от 16:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, които да водят допуснатите свидетели.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове за установяване на правото на собственост на ищеца над недвижими имот на основание покупка – с правна квалификация чл. ****, ал. 1, предл. първо ГПК във връзка с чл. 183, ал. 1 ЗЗД и чл. 77 ЗС, и придобивна давност, включително осъществявана от частния праводател на ищеца, в периода от 01.04.2003 г. до 03.01.2026 г. с правна квалификация чл. ****, ал. 1, предл. първо ГПК във връзка с чл. 79, ал. 2 ЗС и чл. 82 ЗС.

Първият иск се разглежда, ако ответниците оспорват собствеността на ищците, и се уважава, ако съдът установи, че ищецът е придобил недвижими имоти по договор за покупка от продавач, който е станал собственик на имотите. Евентуалният иск се разглежда при допустимост на главния, и се уважава, ако ищецът установи непрекъснато владение на имотите от третото лице – помагач, от 01.04.2003 г. до 23.12.2025 г., а след това – и свое владение до датата на подаване на иска.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че на 23.12.2025 г. с Нотариален акт № ************ г., том II, рег. № *****, нот. дело № 236/2025 г. на нотариус Т.Т с № *** от регистъра на Нотариалната камара, ищецът е купил от третото лице – помагач „Н.“ ЕООД четири недвижими имота – (1) дворно място с площ 687 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-**** от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6; (2) дворно място с площ 691 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо УПИ ***** от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“ , и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6; (3) дворно място с площ 566 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор *************1, представляващо УПИ VII-201 от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул. „К.К“ № 6, и (4) дворно място с площ 553 кв.м. по кадастрална карта с идентификатор ***********, представляващо УПИ II- *** от квартал **** по плана на местност „Б.Ш-Р – юг“, и с адрес: С., ул.

„К.К“ № 6; че на 22.12.2025 г. ответниците са се снабдили с Нотариален акт № ************ г., том IV, рег. № ******** нот. дело № ********* г. на нотариус Ц.С с № *** от регистъра на Нотариалната камара, за установяване по документи, че са собственици на същите имоти по силата на правоприемство по наследяване от Ц.К.Б.

4

УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ

НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС е, че владението на ищеца и праводателят му – продавач, е било добросъвестно.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: